Костна система

Любопитни факти

  • При раждане скелетът се състои от около 300 кости. До достигане на зрелостта, някои от тях са се „слели“ и общият им брой вече е 206.
  • Костите растат непрестанно до средата на 20-те години. Костната плътност на скелета достига своя максимум около 30-годишна възраст.
  • Аксиалният скелет се състои от 80 кости. Той включва гръбначния стълб, гръдния кош и черепните кости и помага за поддържането на тялото в изправена позиция.
  • В апендикуларния скелет има 126 кости и включва раменния пояс, тазовия пояс, както и костите на горните и долните крайници. Той е отговорен за движението на тялото и защитата на някои органи.
  • Човешкият скелет има шест основни функции, включително 1) за формиране на кръвни клетки, 2) за подкрепа, 3) за движение, 4) за защита, 5) за съхранение на йони и 6) ендокринна регулация.
  • Най-дългата част в скелета е бедрената кост.
  • Най-малката кост се намира в средното ухо и е с дължина 2,8 мм.
  • Подобно на косата, костите също се износват и възобновяват постоянно. Така на всеки седем години се формира нова кост.
  • Областта с най-голям брой кости е ръката, пръстите и китката, където костите са 54.
  • Зъбите са част от скелета, но не се причисляват към костите.
  • Има няколко различия между мъжкия и женския скелет. Женският скелет е по-малък и костите в областта на таза са с различна форма, размер и ъгъл. Те са пригодени така, че да се улесни процесът на раждане.
  • Костният мозък съставя около 4% от общото тегло. В него се формират червените кръвни клетки, чиято функция е да пренасят кислорода във всички части на организма.

 

Костна система

Костната система е част от опорно-двигателния апарат на гръбначните животни (включително човека). Костите са свързани, чрез стави и по този начин образуват пасивната част на опорно-двигателната система на гръбначните животни. Науката, която се занимава с изучаването на костите, се нарича остеология. Човешкото тяло е съставено от 206 кости.

Скелетът на бозайниците (включително човека) е съставен от следните части:

  • череп, поддържан от шийни прешлени. Сред тези прешлени основна роля за движението на главата играе първият шиен прешлен „атлас“, наименован на титана Атлас, който поддържал небесния свод в древногръцката митология, поради аналогията между небесния свод и човешката глава, и вторият шиен прешлен „аксис“.
  • ключиците в предната горна част на скелета (оформят раменете)
  • лопатките в задната част на гърба на скелета са костите, свързващи ръцете с гръбначния стълб и подпомагащи движението им.

Предната част на гръдния кош, в който са разположени някои от най-важните вътрешни органи на човешкото тяло — сърце, бял дроб и основните жлези с вътрешна секреция, се покрива от гръдната кост, за която са захванати т. нар. „истински“ и „лъжливи“ ребра. Цялата тази система от кости от главата до кръстцовата кост, се поддържа от система от прешлени, наречена гръбначен стълб, в които освен шийните прешлени, основно значение имат поясните прешлени и гръдните прешлени. Освен от прешлени, гръбначният стълб е съставен и от междупрешленни дискове.

  • седалищната област се формира от следните кости (всяка от тях има „двойник“ - едната е лява, другата дясна):
    • хълбочна кост
    • лонна кост (двете лонни кости се обединяват в лонното съчленение)
    • седалищна кост

Единични в седалищната област са само кръстцовата и опашната кост.

  • крайниците са съставени от следните кости:
    • Горен крайник - състои се от мишнична кост, лъчева кост, лакътна кост, кости на китката (карпални), предкиткови кости (метакарпални), фалангите на пръстите;
    • Долен крайник - състои се от бедрена кост, коленно капаче, голям пищял, малък пищял, задноходилни кости (тарзални), предноходилни кости (метатарзални), фаланги на пръстите.

Свързванията между костите са непрекъснати и прекъснати. Непрекъснатите се осъществяват от: съединителна тъкан под формата на мембрани и връзки (синдезмози) или под формата на шевове (сутури); свързвания чрез хрущял (синхондрози и полустави, хемиартрози); свързвания чрез кост (синостози).

Прекъснатите свързвания се осъществяват от стави. Във всяка става участват ставните повърхности на съответните кости, ставна капсула с малко течност (синовия) и ставни връзки.