Нервна система
Любопитни факти
- Новороденото дете може да диша и да преглъща по едно и също време до седмия си месец.
- Нервните импулси, изпращани от мозъка, се движат със скорост от 274 км/ч.
- Един човешки мозък генерира повече електрически импулси за един ден, отколкото всички телефони по света, взети заедно.
- Мъж на име Чарлз Озбърн хълца в продължение на 68 години.
- До края на живота си човек може да си припомни средно около 150 трилиона късчета информация.
- Само 7% от хората на планетата са левичари.
- Всеки път, когато имате нова мисъл или си спомняте нещо, клетките на мозъка ви изграждат нови връзки помежду си. По-този начин запомняте мисълта си по-добре.
- Мозъкът няма рецептори за болка:това позволява на хирурзите да правят операции на мозъка, докато пациентът е в съзнание. Това е полезно на лекарите, тъй като те могат по-лесно да преценят коя зона от мозъка засягат.
- Когато спите, мозъкът ви отделя хормон, който ви парализира: това не позволява на тялото да извършва действията от вашия сън. Без този хормон, щяхте да се събуждате на различно място от това, на което сте заспали.
- Вашият мозък е 75% вода, затова, когато сте дехидратирани, усещате замайване и объркване много преди тялото ви да изпита физическите симптоми от жаждата. Честото пиене на вода е важно.
- Замисляли ли сте се защо прозяването е "заразно"? Една от причините е защото имате огледални неврони във вашия мозък. Те карат тялото ви да имитира автоматично действия, които наблюдавате.
- Информацията през нервната система тече с различна скорост в зависимост от типа неврони. Има неврони, които предават информацията с 0.5 м/сек. (метра в секунда), а има и такива с 120 м/сек.
- В будно състояние мозъкът ви произвежда между 10 и 23 вата енергия, това е достатъчно да захрани електрическа крушка.
- За да се засмеете на дадена шега, са необходими 5 центъра от вашия мозък.
- Ако човек не може да разбере шегата толкова бързо, значи комуникацията между различните центрове е слаба.
- Големината на мозъка не е от значение.
- Мозъкът на Алберт Айнщайн е бил с тегло по-малко от средното за човека, но е бил много по-умен от средния човек.
- Мозъкът е най-големият консуматор на енергия във вашето тяло. Теглото му е около 2% от теглото на тялото, но консумира 20% от произведената от него енергия.
Нервна система
Нервната система е високоспециализирана система в тялото на животните и човека, която е изградена от най-високо организираната жива материя - нервната тъкан. Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. По този начин се осигурява корелацията на функцията на органите на животните, както и интеграцията на органите в органните системи. Нервната тъкан осъществява адаптацията на организмите към постоянно изменящите се условия на външната среда. Функцията и се осъществява с помощта на ендокринната система, която под влияние на нервната участва в регулиране на функцията на органите и в направляването на тяхната взаимна връзка. В процеса на еволюцията всички отдели на нервната система са се усъвършенствали морфологично и функционално под влияние на многообразието на действащите фактори на околната среда. Налице е тенденция на съподчиненост между отделните структури на системата, изразяваща се в преразпределението на жизнените функции между различните отдели и нарастване на координиращата роля на висшите отдели. В съответствие с това се увеличава общата маса на главния мозък.
Нервната система се подразделя на две подсистеми - централна нервна система и периферна нервна система. Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са сетивни органи и органели, като зрителния,слуховия, вкусовия и обонятелния, които допълнително се класифицират като Сетивна система. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или „нервна клетка“. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки. Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни предавани по тънки влакна, наречени аксони.
Нервните клетки са свързани по няколко във верижки. Първата клетка във верижката е много изменена. Само тя може да усеща дразнителите. Нарича се рецептор. Изграден е от специализирани образувания,разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи,чрез които се възприемат промените във външната и вътрешна среда на организма.Рецепторите имат висока възбудимост. Могат да бъдат разположени по повърхността на тялото,във вътрешните органи и в мускулите,сухожилията и ставите. Рецепторът предава сигнали за промяната на следващите клетки. Сигналите са като много слаб електричен ток. Последната нервна клетка от верижката е свързана с мускул или жлеза, които приемат сигналите и изпълняват командата на нервната система. По този начин организмът отговаря на дразнителя. Този отговор се нарича рефлекс. Рефлексът стои в основата на взаимоотношенията на организма, както с външната среда така и между отделните органи и системи на тялото. Чрез рефлексите организмът се пренастройва спрямо различните условия на външната и на вътрешната среда. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Състои се от рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и реагиращ (изпълнителен) орган. Усилването и отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните мускули,което повишава дейността на сърцето и дихателните органи, усилва потоотделянето и топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделните органи, т.е. осигурява единството на организма.
Централната нервна система е защитена от наличието на няколко физични и химични бариерни механизми. Физическото отделяне на главния и гръбначния мозък с менингиални мембрани и защитата им от твърдите кости на черепа и прешлените е вариант на механична защита. Химически, главният и гръбначният мозък са изолирани от така наречената кръвно-мозъчна бариера, осигуряваща защита от повечето високомолекулни съединения и вируси, циркулиращи в кръвообръщението. Въпреки това, при пробив в кръвно-мозъчната бариера, последиците могат да са изключително тежки.
Самите заболявания на нервната система са няколко вида неврози, менингит, болести на периферните нерви (неврити), черепно-мозъчни травми.
Вегетативната нервна система (наричана още Автономна нервна система) е част от периферната нервна система, чиято задача е да поддържа оптимални вътрешни условия в организма, т.е. хомеостазата. Тя обхваща и регулира дейността на вътрешните органи - сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и др. Тя е изградена от вегатативни нервни ядра, в Централна нервна система (ЦНС), нервни възли, периферни нерви. Състои се от две части Симпатикова част на ВНС и Парасимпатикова част на ВНС.
Главен мозък
Главният мозък е главният и най-сложно устроен орган на централната нервна система при хордовите животни като при черепните се намира изцяло в черепната кутия. Има важна регулираща обединяваща и координираща роля по отношение функциите на всички други органи.
В ранните периоди от развитието на централната нервна система (ембриогенезата) главният мозък се състои от три т.н. мозъчни мехурчета — предно, средно и задно. От тях чрез неравно разделяне на предното и задното произлизат пет мозъчни мехурчета. По този начин се дава началото на петте части на главния мозък. Относително най-големият обем на главния мозък у човека е свързан със силното развитие на двете мозъчни полукълба, което обуславя и високото развитие на функциите на централната нервна система.
При повечето от безгръбначните животни се наблюдава струпване на нервни клетки в предната част на тялото или в главата. Това образувание също се нарича мозък. Въпреки, че няма същия анатомичен и хистологичен строеж като този на хордовите, то функцията на мозъка е сходна и съобразена с типа на нисшите животни.
Продълговат мозък
Представлява продължение на гръбначния мозък в черепната кухина. Има приблизително цилиндрична форма, леко разширена в горната част.
Сивото мозъчно вещество е групирано в ядра, свързани с образуването на някои черепномозъчни нерви, които участват в рефлекси, като кашляне, кихане, повръщане. Там се намират важните центрове за дишане и сърдечен ритъм. От него излиза така наречения блуждаещ нерв, който преминава през гръдния кош и стига до коремната област, където инервира вътрешните органи.
Мост
Разположен е между продълговатия и средния мозък. На повърхността му излизат черепномозъчни нерви. Ядрата, които се намират във вътрешността на моста са сетивни и моторни.
Осигуряват сетивността в областта на главата и регулират мускулите на лицето. Ядрата на осми нерв са свързани със слуха и равновесието.
Малък мозък
Разположен е зад моста и чрез 3 чифта бяло мозъчно вещество се свързва с продълговатия мозък, моста и средния мозък. Изграден е от 2 полукълба, които са свързани с междинна част, наречена червей. Сивото вещество е разположено главно в кората му и се нарича малкомозъчна кора. Тя е набраздена, което увеличава повърхността ѝ. Вътрешността е изградена от бяло мозъчно вещество, което заобикаля центрове от сиво мозъчно вещество. Свързан е с гръбначния мозък, двигателната част на мозъчната кора и равновесния апарат.
Малкият мозък регулира дейността на опорно-двигателния апарат, като участва в равновесието координирането на движенията в пространството и запазването на мускулния тонус. В малкият мозък се натрупва „моторна програма“ за всички волеви действия (хранене, плуване, свирене на пиано), които без участието му, биха се изпълнявали много трудно.
Мостът и малкия мозък някъде се срещат под обобщеното название заден мозък.
Среден мозък
Средният мозък е продължение на моста и е разположен между него и междинния мозък. Във вътрешността му се намират моторните ядра на 2 черепномозъчни нерва. Заедно с още един нерв, който се намира в моста се осигурява движението на очните ябълки. По предната страна на средния мозък преминават 2 големи потока сиво мозъчно вещество, които се наричат мозъчни крачета. В задната страна се намират 4 възвишения наречени четирихълмие. Всяко възвишение съдържа мозъчни ядра. Двете горни са свързани със зрителната функция, а двете долни със слуховата. Свързани са чрез нервни пътища с нервните клетки в гръбначния мозък, които инервират мускулите. Регулират безусловните ориентировъчни реакции (реакции за „заставане нащрек“ ) - при слухово или светлинно дразнение насочват тялото по посока на дразнението или пък несъзнателно затваря съответния клепач преди да се осъзнае, че някой предмет лети към окото.
Тази част от мозъка има водеща роля при рибите и земноводните. В централната част на средния мозък се намира струпване на тъмно оцветени нервни клетки, което се нарича субстанция нигра (substantia nigra).Те изпращат информация до ядрата в основата на крайния мозък и така взимат участие в контролирането на двигателната дейност. Увреждането на тези клетки води до паркинсонова болест, при която треперят ръцете, походката е забавена, а лицето е безизразно и масковидно, със затихнала мимическа активност.
Междинен мозък
Междинният мозък се намира в сърцевината на главния мозък, разположен е след средния мозък и е изцяло покрит от двете полукълба на крайния мозък. Към междинния мозък се отнасят двата хълма (таламус) и подхълмието (хипоталамус). Хълмовете са съставени от множество ядра, до които достигат всички възходящи пътища от сетивните органи с изключение на обонянието. Таламусът е наричан още вратата на сетивността. На нивото на таламуса се извършва първата елементарна обработка на постъпващата сетивна информация. Хипоталамуса е разположен под таламуса. От най-ниско разположената му част излиза тънко стъбло, на което е прикрепена хипофизата. Хипоталамусът съдържа множество ядра, които са свързани с важни функции на организма. В него се намират центровете за регулиране на апетита, телесната температура и кръвното налягане. В някои центрове се синтезират хормони, които отиват до задния дял на хипофизата и от там в кръвта ,а в други хормони, които постъпват направо в кръвообращението и регулират функции на някои жлези. Основната му роля е да обединява нервните, в частност нервно-вегетативните с ендокрилните функции в организма.
Смята се, че заедно с мрежестата формация и мозъчната кора, междинния мозък е един от центровете на болевата чувствителност. Тук се намира най-важният център на вегетативните функции, както и на някои форми на поведение. От прикачената към него ендокринна жлеза (епифиза) се контролират и функции от сетивен и хуморален характер.
Краен мозък
Крайният мозък е доминиращата част на главния мозък. Състои се от две полукълба (хемисфери), наречени церебрални, които са свързани помежду си с бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло (корпус калозум). Към мозъчните хемисфери принадлежат и структури на т.нар. базални ганглии (подкорови ядра) и на лимбичната система. Базалните ганглии участват в регулацията на движенията, а лимбичната система участва в механизмите на емоциите и паметта. През него минават аксони, които свързват симетрични части от двете полукълба. Крайният мозък е толкова силно развит при човека, че „покрива“ почти изцяло останалите дялове на мозъка. Те може да се видят само ако се повдигнат полукълбата му или частично се отстранят. Разполага се в черепната кутия, заемайки и трите черепни ямки.