Банер за мобилна версия за апликация

Айважива

Айважива /Alkanna/ е от покритосеменните растения от семейство грапаволистни. Има около 50 вида, разпространени главно в Европа, Средиземноморието и Близкия Изток.

У нас се среща синята айважива /Alkanna tinctoria/. Коренът ѝ е дебел, твърд, вретеновиден, проникващ дълбоко в почвата. От коренищата излизат дълги, приповдигащи се или изправени, сивоокосмени стъбла.

Листата на синята айважива са продълговати, сивоокосмени. Цветовете на растението са сини, разположени по върховете на стъблата в плътни съцветия. Този вид цъфти от март до юни. Синята айважива вирее по сухи, каменливи на припек места. В България се среща в Елховско, Харманлийско, Свиленградско и Струмската долина.

Стрибърниева айважива /Alkanna stribrnyi Velen./ е балкански ендемит. Тя представлява растение само с прости власинки. Стъблото на този вид е без розетка от листа в основата, венчето отвън е с равномерни, къси власинки. Цъфти април - май. В България се среща в Южен Пирин, Средните Родопи и Тракийската низина.

Стоянова айважива /Alkanna stojanovii/ е български ендемит. Тя представлява многогодишно тревисто растение с осев корен. Стъблата са с листна розетка, в основата са стеснени в дръжка, заострени на върха. Съцветията са жлезистовлакнести, удължени, рехави. Венчето е светложълто, в сухо състояние - гълъбово. Плодът е съставен от 4 сухи орехчета. Опрашва се от насекоми. Стояновата айважива се размножава със семена. Тя вирее по сухи, каменисти, варовити места в равнините и предпланините. Популациите са с малка площ и плътност.

Друг български ендемит е йордановата айважива /Alkanna jordanovii/. Тя е многогодишно тревисто растение. Стъблата са тънки, стелещи се до възходящи. Съцветията са връхни, гъсти, с малък брой жълти цветове. Плодът е мрежовиднобрадавичесто орехче. Йордановата айважива също се опрашва от насекоми и се размножава със семена. Тя вирее по сухи припечни места с тънка канелено - горска почва и чест излаз на варовита скална основа.

Употребяват се корените от айваживата, като се берат през март и април или септември — октомври. Изкопават се рано през пролетта, преди да е започнало развитието на растението, или през есента — след приключване на растежа. Изкопаният материал се изчиства от надземните части, пръстта и от другите примеси и се измива, а по-дебелите корени се нацепват за по-лесно сушене. Суши се на открито в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50 градуса. Изсушените корени от багрилната айважива са продълговати, задебелени. Миризмата им е нехарактерна, а вкусът — тръпчив. Обработената билка се съхранява в сухи и проветриви помещения.

Лечебно действие:

Айваживата помага при:

ставни заболявания,
гинекологични проблеми, безплодие, бяло течение,
кожни заболявания, екземи, има антибактериално и намаляващо сърбежите действие,
оказва свиващо кръвоносните съдове, регулира артериалното и венозното кръвообращение,
срещу нощно напикаване,
има запичащо и противокашлично действие,
прилага се като противовъзпалително средство, срещу диария и други стомашно-чревни разстройства,

Народната медицина го препоръчва за лечение най-вече под формата на мехлем за незарастващи рани, при изкълчвания, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, при рагади на млечните зърна при кърмачки, циреи, изгаряния, под формата на лапа при заушки.

От айваживата се извличат маслени настройки, които участват в състава на мехлеми и се използват за вагинални тампони. Правят се и бани при парализи.

Рецепти:

Каша от 1 чаена лъжичка ситно счукана дрога и 100-150 грама овча лой, мед, вазелин или зехтин. Оставя се да престои на тъмно 10 дни, след което може да се използва като мехлем. Този мехлем помага при незарастващи рани, подпомага възстановителните процеси при ограничена подвижност, физическо пренатоварване и скованост в областта на врата, гърба, кръста и крайниците, заболявания на опорно - двигателния апарат като остеопороза, артроза, полиартрит, ишиас, ошипяване и подагра. Ефикасен е още при ставни и костни болки, причинени от обичайното износване на ставите с възрастта, навяхване и изкълчване. Също така подобрява мускулния тонус, здравината и мобилността на ставите, стимулира кръвната циркулация.
Съдържанието на пакетче айважива (от аптеката) се връзва в тензух и се пържи в 250 г овча лой 4 - 5 минути. С така приготвения мехлем се мажат или разтриват проблемните места. Маже се при изкълчено, набито, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, циреи, изгаряния и др.
В съд с 250 г овча лой се слагат 50 г ситно нарязани изсушени корени и се варят на тих огън 15 минути. След това лоената отвара се прецежда през марля и докато е още топла, се намазва болното място.
Запарка от айважива като зелеете 1 кафена лъжичка изсушени, нарязани коренища с 0.5 л вряла вода и оставите сместа да престои около един час. Прецедете течността и приемайте от нея преди хранене по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.
Отвара от 1-2 чаени лъжички ситно нарязани изсушени корени, които се варят 10 минути с 1 чаена чаша вода. След като изстине, отварата се прецежда и се пие по 1 супена лъжица няколко пъти на ден.
Вари се на тих огън за 15 минути смес от 50 г айважива и 250 г прясно краве масло. Сместа се прецежда през марля, докато е гореща, и се правят тампони с големината на лешник, които вечер жените слагат във влагалището за лечение на жени, които имат запушени канали или възпаление на яйчниците и не могат да забременеят. Това се прави в продължение на 15 дни и след един месец лечението се повтаря.

Като всяка билка и айваживата трябва да се прилага само по лекарско предписание и под лекарски надзор. Не е препоръчително дрогата да се приема в големи дози вътрешно и не бива да се употребява дълго време.