Банер за мобилна версия за апликация

Акация

Акацията обикновено расте по слънчеви места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-добре върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо.

Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 m, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години.

Листата са овални и са подредени до 21 на една дръжка, обикновено с нечетен брой. В основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които предпазват дървото от животните.

Плодовете са плоски шушулки подобни на тези на фасула, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокафяви семена, до 14 на брой. Цъфтежът на акацията започва след петгодишна възраст.

Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.

По данни на Националното управление на горите в страната ни има повече от 800 000 дка гори с медоносна растителност, голяма част от която е бяла акация. Особено много акациеви насаждения има в Северна България и по поречието на р. Дунав.

Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май-юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.

Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната.

Лечебно действие:

С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица, болки в гърлото и главата, грип, невралгия на лицевия нерв.

Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие, зъбобол.

Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, повръщане, стомашни кръвоизливи. Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника.

С нея се церят още повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм, тифус. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.

В комбинация с други билки помага за лечение на рак на кожата, рак на гърдата, проказа, ишиас, миома, левкемия.

Плодовете на японска акация (Styphnolóbium japónicum) и бял имел са ефективни за понижаване на холестерола. Действието им е изчистващо на съдовете и понижават високото ниво на холестерола.

Съчетанието от бял имел и японска акация също подпомага възстановяването след инсулт. Тези две билки са в състояние да излекуват дори и най-тежките последици от него.

Рецепти:

Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

Лечение с билкова смес на рак на кожата: Смесват се по равни количества от следните билки: мащерка, риган, амарант, гулия, градински чай, бял равнец, коприва, жълт кантарион, хвощ и акация. Прави се отвара от тази билкова смес, като се вари на чай и се употребява по 1 чаша дневно. Тази билкова смес пречиства кръвта и подобрява нейният състав. Пречистването на кръвта помага много при лечението на рак.

Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.