Банер за мобилна версия за апликация

Бял имел

Имелът (Viscum) е род двусемеделни растения от семейство Santalaceae. Среща се в умерените и тропически региони на Европа, Африка, Азияи Австралия. Дърветата представляват полупаразитни храсти с дължина на клоните около 15–80 cm. Цветовете са почти незабележими, зеленикаво-жълти, с диаметър около 1–3 mm. Вечнозелените му листа са твърди като кожа и с жълтеникаво-зелен цвят. Гроздовидният плод е белезникав, малко стъклен, а отвътре слузест и лепкав. Птиците разпространяват по поляните лепкавото семе, което те остъргват от клоните с човката си или пък го изхвърлят несмляно с изпражненията си. Така се способства размножаването, тъй като се установява, че нито поставеното във вода, нито пък поставеното в пръст семе покълва.

Химичен състав: Пептидна субстанция, наречена вискотоксин, в състава на която вземат участие 17 аминокиселини. Изолирано е вещество от групата на лектините (фитоаглутенини). Установени са освен това амини (холин, ацетилхолин, хистамин); флавоноиди - халконов гликозид; фенолни киселини; тритерпени - олеанолова киселина; танини, витамин С, провитамин А, смоли, восъци и др.

Лечебно действие:

Използват се за лечение само стръковете или само листата. Събират се стръковете с листата от октомври до средата на декември и през март-април.

Белият имел се прилага успешно в областта на онкологията. Растението има особена сила и подпомага създаването на топлина, а оттам усилва етерното тяло. В случаите на раково заболяване, пациентите са уморени, депресирани и имелът помага да се укрепи имунитета на цялото тяло чрез образуване на топлина и чрез силата, която идва от етерното тяло.
Използва се при хронични състояния на депресии и травми от миналото.
Клонките с листата на Белия имел са известни със своето съдоразширяващо действие, вследствие на което те понижават повишеното кръвно налягане и премахват спазъма на кръвоносните съдове. Това действие се придружава със забавяне на сърдечната дейност.
Действа още кръвоспиращо, противокашлячно, противогърчаво, успокояващо, противоневралгично, стимулиращо обмяната на веществата.
Препаратите на белия имел подтискат ЦНС, проявяват антиконвулсивен, антиепилептичен ефект. Хипотензивното им действие се дължи на влиянието им върху съдодвигателните центрове в продълговатия мозък. Важна роля за това действие има вискотоксинът, съдържащ се в Белия имел. Известно въздействие може да се очаква и от страна на съдържащите се в дрогата амини.
Нормализираното кръвообращение прекратява смущенията в матката и менструацията, успокоява силните месечни кръвотечения, както и продължаващи кървения след раждане.
Много помага при оплаквания в климактериума, свързани със сърцебиене, възбуда, чувство на страх и задух.
Пресният сок от имел може да отстрани безплодие у жената.

Прилага се още при:

Виене на свят,
Главоболие,
Атеросклероза,
За увеличаване млякото на кърмещи жени,
Коклюш, отоци, хронични ставни заболявания.

Начин на употреба:

Имелът трябва да се измие добре и както е мокър, да се изстиска в сокоизстисквачка. От него се взимат по 25 капки в малко вода - половин час преди закуска на гладно и вечер преди лягане. Капките от имел ги има и в аптеките.

Рецепти на Мария Требен:

Две чаени лъжички бял имел се заливат с 200 г студена вода, оставят се да кисне 12 часа. След прецеждане извлекът се изпива сутрин. Същата дрога се накисва повторно със същото количество вода и полученият извлек се изпива вечерта.
Една супена лъжица от билката се залива с 300 г кипяща вода и се вари в продължение на 5 минути. Оставя се да кисне 30 мин. След прецеждане се пие 3 пъти дневно по 80 г след ядене.

Трябва да се прави поне веднъж в годината шестседмично лечение с имел: всеки ден в продължение на три седмици се пият по три чаши, след това две седмици по две чаши и една седмица по една чаша на ден. В тези шест седмици кръвообращението и кръвното налягане са се възстановили. За да може обаче това състояние да се задържи, би било целесъобразно всяка сутрин да се пие по чаша чай от имел в продължение на една година след това.