Банер за мобилна версия за апликация

Дебрянка

Дебрянка (Sanicula europaea) е тревисто многогодишно растение. Разпространено е по влажни и сенчести гористи места, предимно в предпланинския и планинския пояс.

Коренището е чернокафяво, покрито в горната част с люсповидни остатъци от миналогодишни листа. Стъблото е голо, ръбесто, кухо, безлистно. Листата са дълги, с тръбести дръжки, закръглени, голи. Тичинковите цветове в сенника са с къси дръжки. Венчелистчетата са обратно яйцевидни, на върха дълбоко двуделни. Стълбчетата са спирално извити надолу, много по-дълги от зъбците на чашката. Плодовете  са сферично яйцевидни, гъсто покрити с многобройни разширени в основата си шипчета.

Цъфти май-юли.

Надземните части съдържат сапонини, етерични масла, дъбилни вещества, смоли, горчиви вещества, витамин С и органични киселини. Коренището е богато на сапонини.

 

Лечебно действие:

  • В нашата народна медицина отварата от дебрянка се прилага като кръвоспиращо средство при различни кръвоизливи-хемороиди, дизентерия и др., като затягащо средство при диарии и против болки в стомаха и червата, както и за гаргара при ангина и фарингити, за лечение на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт.
  • Пречиства стомаха, заздравява белите дробове.
  • Употребява се и за мехлем при външни рани.

 

Начин на употреба:

  • От коренищата и надземната част се изготвя запарка. 1 с. л. стръкове (или корени) се заливат с 2 ч.ч. вряща вода. Пие се по 1 с.л. 3 пъти дневно под лекарски контрол.

В дебрянката се съдържа токсин, наречен треметол, който у хората предизвиква треперене, повръщане и сериозни проблеми с червата.

 

Вж. в сайта рецепти за лечение с Дебрянка на следните заболявания:

Дизентерия

Шигелоза

Вирусен гастроентерит

Диария

Ангина