Банер за мобилна версия за апликация
Дива тиква
Дива тиква (Bryonia) е род тревисти многогодишни растения. У нас се срещат два вида: бяла (Bryonia alba) и черна дива тиква (Bryonia dioica). Бялата дива тиква е разпространена из храсталаци, по влажни места и край реки, като бурен край населени места. Корените са масивни и с причудлива форма. Запарка от корените се използва за медицински цели.
Черната дива тиква е рядък вид и е установяван в България само в Софийско.
Всички части на дивата тиква съдържат скорбяла, дъбилни вещества, брионицин, бриорезин, горчиви гликозиди, етерично масло, тлъсто масло, фитостерол.
Лечебно действие:
- Диуретично и слабително при вътрешно прилагане; иритативно и ревулзивно – при външно прилагане.
- За външна употреба се препоръчва налагането на лапи при увеличени лимфни възли, плеврит и особено при невралгии.
- Билката притежава болкоуспокояващо действие, повишава кръвното налягане и засилва сърдечната мускулатура.
- Прилага се за успокояване на болките при подагра, ревматични полиартрити, междуребрени невралгии, както и при плеврити, плевропневмонии, перитонит, при температурни и трескави състояния.
- Българската народна медицина препоръчва корените на дивата тиква против повръщане, като слабително, при воднянка, магарешка кашлица, глисти, малария, мокър задух, ревматизъм, главоболие, грип, тифус, епилепсия, парализи и др.
Начин на употреба:
- Една чаена лъжичка сухи корени се варят с 600 мл вода. От така приготвения извлек се препоръчва да се пие по 1 ракиена чашка 3 пъти дневно преди ядене.
- Настойка на сухи корени в спирт 1:10 се прилага за мазане при ревматизъм, лумбаго, краста, изгаряния.
- Освен това пресни корени, счукани на каша и разбъркани с малко зехтин, могат да се използват външно за налагане при подути жлези, плеврит и невралгия.
- Растението е токсично и предозирането на дрогата може да доведе до кървава диария и нефрит.
Вж. в сайта рецепти за лечение с Дива тиква на следните заболявания:

