Банер за мобилна версия за апликация

Дрян

Дрянът е ниско дърво или храст с кафяво-зеленикави клони. Короната му е почти закръглена. Младите клонки са зелени и окосмени. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни и с много специфично, пересто жилкуване с дъговидно извити странични жилки. Цветните и вегетативните пъпки се различават ясно. Вегетативните пъпки са продълговати, тесни и заострени, а цветните – сферични, покрити със светли сиво-жълти люспи. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки.

Дрянът е един от най-ранно цъфтящите видове. Цъфти преди разлистване – февруари—март. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Дървесината му е много тежка, здрава и жилава и се използва за изработване на различни дребни предмети, включително и музикални инструменти (кавали, дървените части на гайдите и др.).

Плодовете съдържат гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К. Съдържат още пектини, и две фенолкарбонови киселини — галова и салицилова. В листата има иридоиди.

По нашите ширини цъфти пръв и дава зрял плод последен. Цветовете му са първата храна за пчелите рано напролет.

Невзискателен е към почвата, сухоустойчив. В България се среща по сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони до 1500 м надморска височина.

От плодовете могат да се приготвят сладка, компоти и сокове, които освен, че са вкусни, имат и лечебно действие.

Лечебно действие:

Плодовете и кората имат диуретични, затягащи, кръвоспиращи, противовъзпалителни, температуропонижаващи и противоанемични свойства.
В българската народна медицина дренките се препоръчват при кръвоизливи от стомаха и червата, при простуда, температура и трескави състояния.
Корите от младите клонки се използват за лечение на блатна треска и за жабурене при болки във венците.
Има бактерицидно действие върху причинителите на тиф.
Чрез диуретичния си ефект повлиява благоприятно при пясък и камъни в бъбреците.
Препоръчва се при нарушена обмяна на веществата, диабет, подагра, кожни заболявания, а също и като кръвотворно и жлъчегонно средство.
Подобно на повечето плодове, дренките повишават апетита и са много полезни за възстановяване на организма след тежко заболяване, както и при болни от туберкулоза.
Поради наличието на желязо в тях са подходящи за лечение на желязодефицитна анемия.
При катари и фебрилни състояния се употребява отвара от плода или цвета, както и натуралният сок.
Външно се прилага успешно като компрес срещу мигрена, а отвара от кора, смесена с ечемично брашно – при фурункулоза и акне.

Начин на употреба:

50 гр. дренки се варят 15 мин. в 1 л. вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете).
От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл. вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използува за жабурене.
С охладена отвара от млади клонки успешно се лекува възпаление на венците, като се жабури устната кухина 2–3 пъти дневно няколко дни поред.
При диабет: Трябва да се пие сок от пресни дренки, като се започне с 50-70 мл, постепенно се увеличава приемът до 1 чаша дневно (половин час преди ядене).
При язва на стомаха и дванадесетопръстника: 1 с.л. лъжица дренки се заливат с чаша гореща вода. Престояват два часа и се прецеждат. Прие се по 1/4 чаша 3 пъти на ден преди ядене.
При хемороиди: 2 с.л. плодове без костилките се заливат с 500 мл вода. Варят се 2 часа на слаб огън, после се прецеждат. Приема се по половин чаша 3 пъти на ден в продължение на 3 седмици.