Банер за мобилна версия за апликация

Калина

Калина (Viburnum) е род двусемеделни растения, включващ около 150-175 вида храсти, по-рядко малки дървета. Според традиционните морфологични класификации е включван в семейство Caprifoliaceae, но съвременните генетични изследвания го причисляват към семейство Adoxaceae. Калината е разпространена в диво състояние главно в умерения пояс на Северното полукълбо, като отделни видове се срещат в планинските части на Южна Америка и Югоизточна Азия, както и в Атласките планини в Африка. Много видове се използват като градински и паркови растения, заради ярките им цветове и плодове.

Цветовете са бели, ароматни, събрани в гъсти полукълбести щитчета. Цъфти през април-май. Плодът е овален, черносин и узрява през октомври.

Известна още като офика, тя е не само красиво дърво, но и много полезно растение. Узрелите й плодове съдържат витамин С в много големи количества. Според последните проучвания плодовете на офиката съдържат вещества като танин, сорбитан (нискоградусов алкохол), ябълкова киселина, лимонена киселина, кехлибарена киселина, тартарикум, сорбинова киселина, витамин С, амигдалин, етерични масла и пигмента антоцианин. 

 

Лечебно действие:

  • Има лечебно действие върху различни форми на рак.
  • Тя нормализира кръвосъсирването и обмяната на веществата, спира маточните кръвотечения. Народната медицина я използва за усилване на маточния тонус и при кръвоизливи от матката, особено в климактерния период.
  • Плодът усилва сърдечните съкращения и увеличава диурезата.
  • Настойка от растението се използва при повишена киселинност, еластичен колит, диария, язва на стомаха, гастрит, старческа атрофия на дебелото и тънките черва, хемороиди, атеросклероза и др.
  • Много е ефикасна и при заболявания на щитовидната жлеза.
  • Понижава холестерола и кръвното налягане.
  • Прилага се и при проблеми с жлъчката, камъни в бъбреците, пикочния мехур, растройства на уринарния киселинен метаболизъм.
  • Действа още противоревматично, адстрингентно и диуретично.
  • Плодовете на дивата офика подпомагат съсирването на кръвта, подсилват имунитета.
  • Билката се прилага при хронично възпаление на черния дроб, катари на горните дихателни пътища, високо кръвно налягане, глаукома, диабет, ревматизъм, менструални смущения.

 

Начин на употреба:

  • Една супена лъжица от плода, леко счукан, се залива с 400 г вода и се поставя да ври 5 минути. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша 3 пъти преди ядене.
  • Друг вариант: 1 супена лъжица плодове се сваряват 5 минути в 200 г вода и киснат 4 часа; отварата се пие на 3 пъти по 50—70 г ; 500 г плодове и 50 г захар, сварени на каша — по лъжичка няколко пъти дневно (при нефролитиаза).
  • Лечебни части на растението са не само узрелите плодове, но също и цветовете и кората й, събрани рано напролет. 
  • Настойки са използвани като гаргари при възпалено гърло, промивки при хемороиди или силно вагинално течение.
  • Калината е противопоказна при тромбофлебит и варикозни разширени вени. Плодовете й не трябва да се употребяват след прекаран инсулт или инфаркт.

 

Вж. в сайта рецепти за лечение с Калина на следните заболявания:

Язвен колит

Хроничен периодонтит

Шум в ушите

Пиелонефрит

Атопичен дерматит

Множествена склероза

Епилепсия

Синусови аритмии

Грип

Муковисцидоза