Банер за мобилна версия за апликация

Конски кестен

Конските кестени (Aesculus) са род широколистни дървета и храсти, виреещи в умерената част на Северното полукълбо. Има и няколко естествени хибрида. Традиционно са класифицирани в свое собствено еднородово семейство Hippocastanaceae, но генетични свидетелства показват, че това семейство, заедно с кленовете, по-добре се класифицира в семейството на сапуненото дърво (Sapindaceae), тъй като разликите между трите групи са малки и със съмнителна важност.

Конският кестен е листопадно дърво с голяма корона, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, със 7-9 дяла, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цветовете с бели венчелистчета с жълти или червени петна; събрани са в изправени конусовидни съцветия. Плодовете са сферични с множество шипчета, разпукващи се на три дяла. Семената са широки, сферични или бъбрековидни, гладки, лъскави, тъмнокафяви. Цъфти април-юни.

Видът не е близък с ядливия кестен Castanea sativa от семейство Букови (Fagaceae), макар и плодовете им външно да си приличат.

В Северна Америка конският кестен е наричан „еленово око“ (buckeye). Названието „конски кестен“ се използва за разграничаване спрямо истинските кестени от род Кестен (Castanea), сем. Букови (Fagaceae).

Кората съдържа около 3% ескулин и ескулетин (кумаринови гликозиди), фраксин (гликозид), есцин (тритерпенов сапонин), смолисти вещества, дъбилни вещества и др. Семената съдържат флавоноиди - спиреозид и посоченито по-горе, сапонина есцин (8-10%) и др.

На конския кестен се ползват цветовете, листата, семената и кората. Листата се берат в активния растеж на дървото през пролетта, кората – също, когато соковете са още много активни, а семената – на есен, когато са напълно узрели.

Лечебно действие:

Кестенът е билка, полезна при разширените вени (варици), тромбофлебитите, хемороидите – състояния с тънки стени на капилярите и намалена еластичност.
Конският кестен действа антивъзпалително, особено при артритни заболявания и понижава вредните нива на холестерола.
Успешно лекува хемороиди, коксартроза, ревматоиден артрит, шипове и ишиас.
Кестените са признато средство срещу болка и възпаление.
Лекуват и труднозаздравяващи рани, възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване.

Начин на употреба:

От листата се прави отвара, действа се както с всяка друга билка, прецежда се и се пие ежедневно до подобрение.
От цвета и от смлени семена може да се направи тинктура, която да се прилага външно (хемороиди) и вътрешно. Когато се съберат семената – най-добрите са току-що капнали, с разпукана обвивка, се оставят за седмица на скара да изсъхнат от естествената си влага. След това се смилат или режат на ситно. От тях се прави тинктура и настойка.
Кората на дървото също се ползва в настойка.
Скълцани пресни листа от кестен се налагат върху варикозни язви, появяващи се обикновено в областта на подбедрицата.
Петър Димков счита конският кестен за много силен енергиен източник. Той препоръчва всеки да носи два кестена в джобовете си и постоянно да си играе с тях, подобно на бао динг топките. Така ставите на ръцете ще са в отлична форма и пръстите много пъргави.
Друга негова препоръка е да се спи на възглавница, под която има няколко кестена, но не повече от 10, за да не ни заболи главата. Това гарнатира спокоен сън и чиста глава на сутринта.
Рецепта на Димков: Ситно нарязани диви кестени киснат 14 дни в люта ракия. Съотношението на кестените към алкохола е 2:10. Така приготвената настойка се прилага за разтривки при флебит, разширени вени, ставни проблеми, хемороиди.