Банер за мобилна версия за апликация
Лавандула
Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение.
Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.
Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8–1,5 %). То намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.
Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.
Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед.
Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.
Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а ограничените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.
Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–10 кг лавандулово масло.
Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар. През 2012 г. България е най-големият производител на лавандула в света, наред с Франция. Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.
Лавандуловото масло има жълто-зелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.
Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др.Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60%.
Лечебно действие:
- Лавандуловото масло се използва за лечение на кашлица и дихателни инфекциозни заболявания.
- Притежава нервноуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно и пикочогенно действие. Има силно изразени антисептични и противовъзпалителни свойства.
- Лавандуловите съцветия отблъскват насекомите, а няколко капки масло върху възглавницата помагат за справяне с нарушения на съня, облекчаване на тревожността и релаксация.
- Също така помага за лечение на различни общи заболявания като слънчеви изгаряния и удар.
- Като компонент в масажни смеси или спирт е силно ефективно при облекчаване на ставни и мускулни болки, астматични и бронхиални спазми.
- Маслото и/или спиртни разтвори се използват профилактично при неврастении, сърдечни неврози и мигрени.
- В народната медицина запарка от лавандула се използва за успокояване на ухапвания от насекоми, изгаряния, акне и главоболие (като се втрива около слепоочията). Тя препоръчва лавандулата дори при шизофрении, парализи, газове в червата, гастрит, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие и стомашно-чревни колики.
Начин на употреба:
- Профилактично се препоръчва да се използва под формата на запарка – една супена лъжица сух цвят се полива с около 250 милилитра кипяща вода и се оставя да се накисне за 2 часа. Приема се по една винена чаша до три пъти на ден.
Вж. в сайта рецепти за лечение с Лавандула на следните заболявания:

