Банер за мобилна версия за апликация

Люляк

Люлякът (Syringa) е декоративен листопаден храст от семейство Oleaceae. Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове, най-често в различни оттенъци на виолетовото, но също в бяло или в розово.

Растението произхожда от Персия, но е широко разпространено из цяла Европа и Азия. Доста е издръжливо на студове, суша и болести, но все пак се развива най-добре на добре осветени терени с леки, дренирани почви.

Важно правило за добър цъфтеж, е прецъфтелите клонки да се отстраняват веднага, за да не възпрепятстват цъфтежа на новите.

Съществуват около 30 различни вида люляк като в България се отглежда най-често вида Syringa vulgaris.

Цветовете на люляка имат изключително приятен, нежен аромат, напомнящ на горчиви бадеми. Тази миризма идва от минималното количество синилна киселина - тази страшна отрова, от която само 0,05 грама са достатъчни, за да се отрови човек, а 0,1 г/куб. м е смъртоносен за дишащите този въздух насекоми и животни. 

Листата съдържат горчиви вещества, витамин С и други още неизучени вещества.

 

Лечебно действие:

  • Потогонно, температуропонижаващо и стимулиращо секрецията на стомаха, апетитовъзбуждащо.
  • Прилага се при простуда с много висока температура, малария, безапетитие, нередовна менструация. В българската народна медицина листата на люляка се използват при малария, цветът – при епилепсия, семената – при оскъдна менструация.
  • Намира приложение и при ревматизъм, ставни болки, артрит, коксартроза.
  • Употребява се още при задух, диария, малария.

 

Начин на употреба:

  • 1 супена лъжица от листата или цвета се залива с 500 мл вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.
  • От семената се взима 1 чаена лъжичка и се залива с 500 мл вода. Ври 5 мин. Приема се по същия начин.
  • Листата на люляка се употребяват вместо хинин, против треска - 1-2 супени лъжици смлени листа се варят в 500 мл вода или вино 1-2 мин. Кисне се 5-10 мин. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша, преди ядене 4 пъти дневно.
  • При гнойни ангини с повишена телестна температура се прави гаргара като се приготвя смес от по 2 супени лъжици цветя и сухи смлени листа. Залива се с 500 гр вряща вода и се оставя 1-2 минути да поври. Кисне се 10-15 мин. За гаргарата се слага 1 чаена чаша отвара и 1 кафена лъжичка хлебна сода. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.   
  • При ревматизъм: 2 суп.л.+200 гр.ракия. Да постои 7 дни на тъмно място. Периодично да се разклаща. Пие се по 30-40 капки преди ядене;
  • При ставни болки и ратрит: Тинктурата от люляк се приготвя с шепа цвят от растението, която се залива с половин литър домашна ракия. Добре е да смесите тези съставки в буркан, защото трябва да го затворите и приберете за 7 дена на тъмно и проветливо място. Докато тези 7 дена текат трябва да разклащате буркана с тинктурата енергично поне веднъж дневно. Когато тинктурата е готова я използвате за намазване на болезнените места. Можете да правите и компрес, който ще поставяте на ставите. В случай, че сте избрали да поставяте компрес е добре да го слагате вечер и да го отстраните чак на сутринта.
  • За болни от диабет деца - смесете в равни части люлякови пъпки (най-добре див люляк), листа от боровинка и ягода, корени от глухарче и сладник и градински чай. 2-3 супени лъжици от тази смес се заливат с половин литър гореща вода и се варят на слаб огън 3 минути. Сместа престоява 3-4 часа, прецежда се, изстудява се и се дава на детето по една трета чаша 3 пъти на ден 15-20 минути преди ядене.
  • При много висока температура е добре да се изпие след парната баня само 1 чаша от 150 г чай от люлякови листа: 6–8 листа на 1/2 литър вода, ври 5 минути, може да се подправи с мед и лимон по вкус.
  • При понижен хемоглобин: 10 листа от люляк се варят 15 минути в литър вода. Отварата се оставя да изстине, след което се прецежда. Изпива се на 3 пъти в продължение на един ден. Лечението продължава две седмици.

 

Вж. в сайта рецепти за лечение с Люляк на следните заболявания:

Епилепсия

Кариес

Коксартроза

Миозит

Подагра

Разширени вени

Ревматизъм

Саркоидоза