Банер за мобилна версия за апликация

Малина

Малините са леко кисели на вкус, доста арoматни и с приятен червеникав цвят. Съществуват още от праисторически времена. Дивите малини произлизат от Източна Азия.

Най-големите производители на малини в днешно време са Полша, Югославия, Германия, Америка, Чили и Русия.

Дивата малина расте в горите и храстите, а култивираната се отглежда в почти всички райони у нас. В последните години на много места в България са създадени големи масиви и ферми за отглеждане на малини, тъй като притежава много лечебни свойства.

Малините са с високо съдържание на фибри и антиоксиданти, които им дават ценни здравословни свойства. Антиоксидантните свойства на малините са 50% по-високи от тези на ягодите.

В малината може да се открие и салицилова киселина, която е компонент на аспирина и благодарение на нея това растение е едно от най-добрите природни средства против различни възпалителни процеси. Смята се още, че е по-добро лекарство от аспирина, най-вече заради това, че не води до язва при продължителна употреба.

Малината съдържа витамин С, каротин,калций, желязо, мед, йод и цинк. Само 200 грама малини осигуряват необходимата дневна доза от витамин С.

С най-много лечебни свойства се отличава горската малина, тъй като при нея те се запазват дори при термична обработка. Добре е плодовете да се третират със захар или да се сушат. Малините, отглеждани в селските дворове и вилни градини, също са много полезни. Ценят се заради съдържание на фруктова захар и пектин. Съдържат до 90% захар, органична киселина, най- вече ябълчена– от 0,6 до 2,4 % и много кетони и етерични масла.

Лечебно действие:

Малината има противовъзпалително, потогонно и запичащо действие. Също така са установени и бактерицидни и понижаващи температурата ефекти.
Листата на малината се използват при простуда, ревматизъм, диария, колики, киселини. В народна медицина се използват при продължителна менструация, гастрити, ентерити, възпаление на дихателните пътища и др. Външно се използва като чай при кървящи венци и възпаления на устната кухина.
Коренищата и цветът на малината се приемат при треска и главоболие. Външно може да се използва за бани при хемороиди и при възпаление на кожата, като от тях се прави лечебна отвара.

Начин на употреба:

При болки в гърлото – една супена лъжица плодове се запарват с ¼л вряла вода. Прецежда се и се пие като чай. Може да се подслади с пчелен мед.
При простуда – 1 супена лъжица сушени плодове се заливат с 1 чаша вряла вода. Оставя се да престои 20 мин. и се приема по 2 пъти дневно.
При невродермит – вземат се еднакви количества листа от коприва и от малина. Три супени лъжици от билките се запарват с 1 чаена чаша вряла вода и прецедената течност се използва на направата на компреси.
При кожни обриви – 2 лъжици нарязани листа се заливат с 300 мл кипяща вода, оставя се да изстине, след което запарката се прецежда и се правят компреси.

Хората, които страдат от подагра и нефрит трябва да бъдат внимателни с малините, тъй като този плод съдържа пурини.