Повет

Поветът е многогодишна лиана с разклонени и възлести стъбла. Стъблата растат както по почвата така и по стълбове, храсти и дървета, около които се увиват. Стъблата на обикновения повет израстват от силно развито подземно коренище и живеят най-много до 24 години, със стареенето те се вдървеняват.

Растението има силна коренова система. Листата на обикновения повет са разположени един срещу друг на дълги дръжки. Те са сложни, нечифтоперести, с непостоянен брой на отделните листчета. Самите листчета имат дълги дръжки и са с продълговато яйцевидни до почти сърцевидни петури с целокраен или различно назъбен ръб.

Стъблата на обикновения повет се катерят с помощта на дългите листни дръжки и на дръжките на листчетата. Те са особено чувствителни на допир и щом се докоснат до каквато и да е жива или мъртва опора, веднага се увиват около нея. 

Цветовете на растениетомногократно се променят, от появата на първите пъпки до превръщането им в хвърчащи пухчета, носещи семената на узрелия плод. Обикновеният повет започва да цъфти към края на май и цъфтежът му продължава до края на август – началото на септември. Цветовете са бели, събрани в метлицовидни съцветия, разположени по цялото протежение на растението, но от външната му страна, за да имат достъп до светлината. 

За лечебни цели се събира надземната част от растението - листа и цветове. Събирането й трябва да стане по време на цъфтежа – май и юни месец. Корените също се използват за медицински цели, берат се целогодишно.

Лечебно действие:

Повета има противогъбично, бактерицидно, противомикробно, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие.

Народната ни медицина е използвала повета за вътрешно приложение срещу сърдечни отоци,  костни тумори, възпаление на очите, някои венерически заболявания, треска мигрена и язвена болест. В днешно време обаче едва ли ще посъветват някого да се възползва от такава възможност, тъй като в свежо състояние билката е отровна. Пресни части от нея, поети през устата, могат да предизвикат отравяне, което се проявява с общо неразположение, повръщане и диария. При изсушаване отровността є се губи.

Външно се прилага за бани при краста и за налагане при циреи, при шипове, ревматични болки и артрози в ставите, разширени вени.

Начин на употреба:

Наличието на силно токсични вещества в свежата билка е причина съвременната медицина да не препоръчва като лекарство за вътрешна употреба повета, а да се използва само за външно приложение под формата на лапи със зехтин, които се поставят на болното място и то при условие, че се използва изсушена билка, която губи своята токсичност.

За да направите маслен извлек от повет залейте 1 част сухи листа с 10 части зехтин и оставете да престои около 10 дни. Използвайте за локално приложение.

Подкоровата част на стеблото, счукана и омесена със зехтин, може да се използва за локално приложение при болки от ревматичен и друг произход. Една кафена лъжичка от билката се попарва с половин литър вода и се оставя да кисне един час. Пие се по една кафена чашка три пъти дневно.

За лечение на артрит се вземат по 5 цветчета повет за всеки крак. Те се счукват в метално хаванче, за да станат на каша. Правят се 2 топчета и се слагат на пода върху найлон. Капва им се по 2 капки зехтин и се стъпва върху тях, така че да останат по средата на петата. Седи се така 2 часа, без да се мърда, защото има опасност съседната кожа да изгори. След това топчетата се изхвърлят, а петите се намазват със зехтин или вазелин. После краката се затоплят. Процедурата се повтаря 5 вечери подред, 2 часа преди лягане. Прави се почивка 2 вечери, а на третата нощ се налива в леген 5-6 литра гореща вода. Добавя се и шепа морска сол. Краката се киснат, ходилата се масажират (но не и вените). Банята трае, докато водата изстине.

Вж. в сайта рецепти за лечение с Повет на следните заболявания:

Базедова болест

Спондилартрози