Банер за мобилна версия за апликация
Росен
Росенът е многогодишно цъфтящо тревисто растение. Листата му са сложни, последователно разположени по стъблото и с черни точковидни жлези по повърхността. Цветовете му са двуполови, също покрити с черни жлези, с по пет венчелистчета и чашелистчета, и 10 тичинки по-дълги от венчелистчетата, които на цвят варират от бяло през розово до светлолилаво. Плодът на росена е разпуклива кутийка. Растението цъфти през май – юли. Ухае приятно на лимон.
Росенът расте по сухи, каменливи места до 1200 m надморска височина, най-често на почви богати на варовик. Среща се на почти цялата територия на България, с изключение на фитогеографските области Витоша, Рила, Пирин, Беласица и долината на река Места.
Във фитотерапията се използват корените на росена, които са богати на алкалоиди, сапонини и етерично масло.
Лечебно действие:
Действа пикочогонно, потогонно, противовъзпалително. Регулира нередовната менструация, действа благоприятно при възпаления на бъбречните легенчета, бързо премахва бялото течение.
Българската народна медицина препоръчва корена против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, затруднено уриниране, подагра.
Използва се за лечение на хемороиди, ревматизъм, хистерия, епилепсия, глисти.
Външно – отвара за бани при напукани ръце и крака, както и при ревматизъм при малки деца. Счукани листа и цветове се използват за налагане (смесени със зехтин) при ревматизъм и шипове.
Начин на употреба:
Билката Росен е отровна и не се използва за вътрешна употреба, но успешно се прилага в хомеопатията с големи разреждания.
1 кафена лъжичка корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Вж. в сайта рецепти за лечение с Росен на следните заболявания:
Вродени луксации на тазобедрените стави


