Банер за мобилна версия за апликация
Съсънка
Съсънката е многогодишно растение, което се среща предимно в по-топли райони, но в България може да се забележи около пасища и сухи ливади на варовита почва.
Името й произлиза от френското наименование за Великден, времето, когато тя цъфти. В Скалистите планини, цветето се смята за втория цвят на пролетта. По времето, когато другите цветя се появяват, съсънката вече прилича на глава с бели коси.
За билколечение се използва надземната част, която трябва да се обработи по време на цъфтеж.
През годините растението е наричано с различни имена, които са познати и могат да се срещнат и до наши дни: Суница, Морава съсънка, Ливадна чашка, Сън-сън - котка, Момински перчан и Коте.
Днес в алтернативната медицина най-използвани са жълтъта съсънка и полската съсънка (позната още с другото си име - „котенце“). Жълтата съсънка цъфти от март до края на май. Търсете я из планините на сенчести и полусенчести места. От набраните по време на цъфтеж цветове се приготвя тинктура.
Лечебно действие:
Има диуретично, диафоретично и болкоуспокояващо действие.
Жълтата съсънка предизвиква нахлуване на кръв към болното място, подобрява кръвообращението и лекува различни възпаления.
Полската съсънка е полезна за нервната система – действа успокояващо, гони стреса и пази нервите. Тъй като лековитото цвете се отразява положително на вегетативната нервна система, то помага и за правилното функциониране на вътрешните органи. Полската съсънка лекува безсъние, депресия, хронична умора, успокоява мигрената и други нервни смущения. Освен това отстранява проблеми с половата системата, повишава половата възбуда. Лековитото цвете се използва също при нередовна менструация и бронхит.
За локални промивки се използва при лечение на катаракта или ревматизъм.
Тя е едно от най-често използваните хомеопатични лекарства.
Начин на употреба:
Във вид на настойка: Две чаени лъжички от билката се поставят в 300 мл. хладка вода. Престой - в тъмно помещение за един ден. Получената течност се прецежда през тънко платно или марля. Приема се по 4 пъти на ден на равни количества.
Лечението с билката може да се използва и за външно приложение във вид на компрес, като за целта трябва да се направи същата запарка, но получената течност се поставя върху парче плат или марля и след това на болезненото място.
Прясното растение е отровно. При продължителен контакт с кожата може да доведе до появата на бавно оздравяващи пришки и обгаряния заради протоанемонина. Ако се приема вътрешно, когато е прясно, може да се получи силно дразнене на стомашно-чревния тракт и пикочните пътища. Колики и диария също са възможни.
Вж. в сайта рецепти за лечение със Съсънка на следните заболявания:


