Банер за мобилна версия за апликация

Хвойна

Хвойна (Juniperus) са род иглолистни дървета и храсти от семейство Кипарисови. На български, дребнораслата планинска хвойна с полегнало стъбло и възтъпи листа понякога се нарича и „смрина“.

Хвойната е вечнозелен храст или ниско дърво високо до 12 м., с неправилна или конична корона. Кората е сивокафява. Листата игловидни, твърди; събрани в прешлени по 3; дълги 10-15 мм, широки 0,7-1 мм; отгоре плитко жлебовидни, с бяла, непрекъсната в горната си част ивица - образувана от устици; бодливи. Цъфти май-юни, а плодовете узряват през есента на следващата година.

Най-характерната особеност на хвойните са техните шишарки (понякога наричани неправилно „плодове“). При тези шишарки всичките люспи са сраснали в една обща месеста обвивка и шишарките са или сферични, или продълговати. Хвойните се разделят на две секции: Секция Oxycedrus – с игловидни листа и секция Sabina – с по-дребни, люсповидни листа.

В България се срещат пет вида:

Обикновена (синя) хвойна (J. communis L.)

Червена хвойна (J. oxycedrus L.)

Ниска хвойна (J. pygmaea C. Koch)

Миризлива (казашка) хвойна (J. sabina L.)

Дървовидна хвойна (J. excelsa M. Bieb.)

Последните два вида са редки и защитени от закона.

Хвойните съдържат в тъканите си (особено в шишарките) етерични ароматни масла, които се използват в медицината и парфюмерията.

 

Лечебно действие:

Диуретично и дезинфикационно на пикочните пътища, противовъзпалително (маслото от хвойна се използва при ревматични заболявания за разтриване на ставите), спазмолитично, нервноуспокояващо, отхрачващо, улесняващо храносмилането. Плодчетата регулират уратната обмяна при подагра извън пристъп.

Има още пикочогонно действие при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур; при болки в ставите, хроничен ревматизъм с болки и отоци; при някои чернодробни и кожни заболявания; неврози, невралгии, тендовагинити, миалгии.

В българската народна медицина плодчетата на хвойната се използват при пясък в бъбреците и пикочния мехур, при водянка, затруднено уриниране, лош дъх в устата, оригвания и киселини в стомаха, оскъдна менструация, подагра, кожни обриви, ревматизъм.

Външно приложение: За инхалации при задух и бронхит, за бани при ревматизъм, рани, екземи и обриви.

Отвара от клонките се приема като слабителни средство. Прилага се и за успокоителни и за оздравителни хвойнови вани.

Клонки, оставени в стаята освежават въздуха; притежават и фитонцидни свойства.

 

Начин на употреба:

Вътрешно - Една до две супени лъжици хвойнов плод се заливат с 400 ml. кипяща вода. Вари се 3 минути. Оставя се да кисне 30 минути. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 ml 15 мин. преди ядене. Курсът на лечение трае 20 дни. Може да се повтори след прекъсване от 10 дни. 

Друг начин, особено ефикасен при кожни заболявания: изяждат се първият ден 5 пресни плодчета след ядене и всеки ден броя им се увеличава с едно, до като стигнат до 15 броя, след което намаляват постепенно по същия начин до като стигнат 5 бр. 

При камъни в бъбреците се препоръчва 400 зърна хвойна да се счукват и разбъркват добре в 500 г. мед. Взема се по 1 супена лъжица сутрин преди ядене.

Особено полезен като общоукрепващо средство, богато с калий и магнезий, е сиропът от плодовете на растението. Прилага се при нервно изтощение, за възстановяване на силите при голямо физическо натоварване и при авитаминоза. Помага за извеждане на шлаките от организма и намалява холестерола в кръвта. Ефикасен е и за профилактика и лечение на простудите, благоприятно действа на умствената дейност, укрепва нервната система.

За приготвянето на сиропа в емайлирана тенджерка 100 г изсушени плодове се заливат с 2 чаши кипяща вода. Плодовете се варят, докато омекнат. След това се размачкват и отварата се прецежда. Добавя се за вкус захар на пясък и сиропът се разбърква, докато се получи еднородна консистенция. Сиропът се приема 1 месец по 1 ч. л. 3 пъти дневно след хранене в чист вид или с горещ чай.

При болки в стомаха от младите зелени шишарки на хвойната се приготвя сок чрез пресоване. Приема с по 1 ч. л. 3 пъти дневно преди хранене.

Външно - прави се отвара от 20 гр. плодчета, които се варят 15 мин. в 1 л.вода и се използва за инхалаци, а за бани при ревматизъм се препоръчва отварата да бъде от 200 гр. плодчета. В билковите магазини се продават специална смес за баня, която съдържа стрити хвойнови плодчета, боров терпентин и други полезни соли, които направо се прибавят към ваната или леген с гореща вода.

При заболяване на ушите се препоръчва в ухото да се постави плод, обвит в напоена с настойката и леко изстискана.

При ревматизъм и подагра се правят ароматични вани с отвара от хвойнови плодове и клонки. 25 г плодове и толкова клонки се поставят да кипят 10-15 минути в кофа с вода. Тя се прецежда и се излива в подготвената вана. Температурата се повишава до 38 градуса. Ваната се прави всеки ден по 20 минути. Курсът на лечението е 10 вани.

Отварата от хвойна е противопоказана при нефрит. Вместо отвара трябва да се дъвчат пресни плодове. Поцедурата изчиства от инфекции устата и стомаха, подобрява съставът на кръвта, лекува стомашна язва. През първия ден се изяждат 4 плода, през втория – 5, в третия – 6, през четвъртия – 7 и т. н., докато с стигне до 15 плода през дванадесетия ден. След това започва намаляване на приетите плодове всеки ден с един, докато се стигне до пет. След 10 дни лечението може да се повтори.

 

Вж. в сайта рецепти за лечение с Хвойна на следните заболявания:

Атеросклероза

Базално-клетъчен карцином

Безсъние

Болест на Райтер

Глосит

Диария

Екзема

Кандидоза

Коксартроза

Левкемия

Миастения гравис

Настинка

Пиелонефрит

Подагра

Простатит

Разширени вени

Рак на гърдата

Рак на кожата

Рак на пикочния мехур

Рак на хранопровода

Ревматизъм

Рубеола

Салмонелоза

Сепсис

Сиалоаденит

Уретрит

Хеморагичен инсулт

Хемофилия

Целулит

Цистит