Банер за мобилна версия за апликация

Чесън

Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция и вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който расте див в югоизточна Азия.

Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица – подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве. Надземните части на растението се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

Една глава чесън обикновено е 4 до 8 см в диаметър, бяла до розова или зачервена и е съставена от много (8–25) отделни скилидки. Листната част се състои от централно стъбло с плоски или ръбести листа. Цветовете растат в малко съцветие на върха на стъблото, често заедно с няколко луковички и заобиколени от хартиеобразен основен лист. Всеки цвят е бял, розов или червеникав, със шест венчелистчета, дълги 3–5 мм. Цветовете по принцип са безплодни и рядко дават семена.

Както други представители на семейството, чесънът създава веществата, които му дават острия вкус и миризма, когато клетките му бъдат наранени. Когато една клетка от растението се разруши чрез рязане, дъвчене или мачкане, ензимите, съдържащи се в нейните вакуоли предизвикват разпадането на няколко сяросъдържащи вещества, съдържащи се в клетъчните течности. Получените съединения причиняват лютия вкус и силната миризма на чесън. Някои от тях са нестабилни и продължават да се изменят с времето. Между представителите на семейството на лука чесънът има много по-висока концентрация на съединения за началната реакция, отколкото останалите, което го прави много по-силен от лука, шалота или праза. Въпреки че хората обичат вкуса на чесън, за тези вещества се смята, че са се развили като защитен механизъм, отблъсквайки животни като птици, насекоми и червеи.

Чесънът е богат на витамин B6 (който подпомага регулирането на хормоните в организма), витамин B1 и витамин C, както и на селен (рядък и изключително необходим микроелемент за човешкия организъм).

 

Лечебно действие:

Проучване документира използването на пресен чесън, чесън на прах, както и масло от чесън в цял свят в продължение на векове за защита срещу бактериални, вирусни, паразитни инфекции, за укрепване на имунната система, прекъсване растежа на тумори, пречистване клетките от свободни радикали, благодарение на антиоксидантните му качества.

Луковицата на чесъна има разностранно действие. Противоглистното и бактерицидното и действие се използва при инфекциозни заболявания на стомашно-чревния канал. Етеричното масло унищожава болестотворната и подпомага развитието на нормалната чревна флора. Също така понижава артериалното налягане при хипертония, разширява коронарните и периферните съдове, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм.

Добро профилактично средство е и при атеросклероза. Понижава кръвната захар и ето защо е препоръчителен за хранене при диабет.

Чесънът умерено намалява общия холестерол.

Чесънът значимо увеличава азотния оксид в кръвоносните съдове, който ги разширява и забавя растежа на атеросклеротичните плаки.

Чесънът силно намалява честотата на боледуване от дихателни инфеции при високи дози. Ефективен за профилактика през зимата, особено в комбинация с ехинацея.

Умерено до силно увеличава броя на Т-лимфоцитите (клетки пазещи от инфекции и ракови клетки) при високи дози.

Слабо до умерено увеличава интерферон алфа, който активира имунните клетки.

Чесънът умерено намаля риска от развитие на рак на дебелото черво, панкреас, гърда, простата, миелом.

Слабо редуцира симптомите при простатна хиперплазия, поради намалянето размера на простатата.

Едно изследване показва, че концентрацията на екстракт от чесън в черния дроб, бъбреците, мозъка и костите е довело до значително намаляване на съдържанието на олово, с което се предполага, че чесънът може да бъде използван за отстраняване на опасни концентрации на олово от тялото.

 

Начин на употреба:

Общата дневна доза от чесновия екстракт са от 500 до 1500 мг. дневно. Примерна схема е 3 пъти по 500мг, приети с храна.

Може да се приемат и капсули с чесън на прах. Дозите му са като тези на екстракта – общо 500 до 1500мг. дневно. Чесънът на прах е обезводнен и стрит суров чесън. Не съдържа алицин, тъй като той е нестабилен и при обработката се превръща в производни молекули. Един грам чесън на прах е еквивалентен на около 3гр. суров чесън (една средно голяма скилида).

Ако не смачкаш чесъна преди да го сготвиш, няма да се образуват производните на алицина. Така губиш намалянето на кръвното налягане и противораковия ефект. Запзват се понижаването на холестерола и антиоксидантния ефект.

Максималните дози чесън дневно са:

4 големи скилиди за 70кг. човек;

5-6 големи скилиди за 90кг. човек;

6-7 големи скилиди за 110кг. човек.

Ако миризмата на чесън е проблем, приемай капсули с отлежал екстракт, който е обезмирисен.

 

Вж. в сайта рецепти за лечение с Чесън на следните заболявания:

Авитаминоза

Автоимунен хепатит

Амеба дизентерия

Амилоидоза

Ангина

Артериална хипертония

Астма

Асцит

Атеросклероза

Бактериален вагинит

Болест на Ходжкин

Болка в гърба

Бронхит

Бъбречни кистози

Вагинално течение

Варицела

Газове

Гастрит

Генитален херпес

Глисти

Глосит

Гноен сепсис

Говежда тения

Гонартроза

Гонорея

Грип

Гъбички по краката

Диария

Дивертикули

Дизентерия

Дископатия

Дисменорея

Елефантиазис

Епидемичен паротит

Желязодефицитна анемия

Изгаряне

Инсулинова резистентност

Инсулт

Инфаркт

Исхемичен мозъчен инсулт

Исхемична болест на сърцето

Ишиас

Камъни в жлъчката

Кандидоза

Кардиална астма

Кариес

Киста на жълтото тяло

Коклюш

Коксартроза

Колпит

Краста

Кървящи венци

Лаймска болест

Ларингит

Лимфаденит

Лупус

Мастит

Мекотъканен ревматизъм

Миастения гравис

Миокардит

Муковисцидоза

Навяхване на глезена

Навяхване на китката

Навяхване на лакътя

Настинка

Нестабилна стенокардия

Оплешивяване

Остеоартрит

Острици

Отит

Панкреатит

Паркинсонова болест

Пародонтоза

Пигментни петна

Пиелонефрит

Пневмония

Повишен холестерол

Полиомиелит

Простатит

Псориазис

Пулпит

Разширени вени

Рак

Рак на гърдата

Рак на дебелото черво

Рак на правото черво

Рак на стомаха

Рак на тестисите

Ревматизъм

Ревматоиден артрит

Розацея

Салмонелоза

Свинска тения

Себорея

Сенна хрема

Сепсис

Сиалоаденит

Синдром на дразнимото черво

Синуит

Синусови аритмии

Скарлатина

Скъсване на менискус

СПИН

Спондилартрози

Стабилна стенокардия

Стенокардия

Стерилитет

Сърдечни заболявания

Таласеми

Токсоплазмоза

Тонзилит

Травма на глезена

Трихоцефалоза

Туберкулоза

Уртикарии

Фебрилитет

Флебит

Флеботромбоза

Хемолитична анемия

Хеморагичен инсулт

Хемохроматоза

Хепатит D

Хепатит А

Хепатит В

Хепатит С

Херпес

Херпес зостер

Хипертонична болест

Хламидиоза

Хронична диария

Хъркане

Церебрална парализа

Цироза

Цистит

Шум в ушите

Язва на дванадесетопръстника

Язва на стомаха