Банер за мобилна версия за апликация
Шипка
Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина.
Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4–6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1–2 cm, месести, пълни с множество мъхести семена.
Расте в различни разновидности из храсталаци и редки гори, край реки, по тревисти склонове и синури, по каменливи места, навсякъде в България както в равнините, така и в планините - от морското равнище докъм 1600 - 2000 м надморска височина.
Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин C, каротин (провитамин A), ликопен, пектин, вит. B1 и B2, както и от витамините PP, K. По съдържанието си на витамин C шипковия плод няма аналог в растителния свят. В семената се съдържа витамин E. Високо е съдържанието на минерални соли – най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци.
Лечебно действие:
Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, авитаминози.
Използва се при авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване) и при много други болестни състояния, тъй като засилват защитните сили на организма, повишават жизнения тонус и работоспособността и активират обмяната на веществата.
Прилагат се още при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница, хепатит и други чернодробни заболявания, обилни маточни кръвотечения и много други болести.
Препоръчват се и като диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.
Помага при простуда и подпомага противовъзпалителните процеси.
Отвара и чай от шипков цвят се използват за компреси при възпаления на очите и кашлица.
Отвара от листа и клонки действа болкоуспокояващо при радикулит и стомашни колики, използва се също при метеоризъм и диария.
Шипковото масло се използва при нацепване на зърната при кърмачки, при рани, получени от залежаване, трофични язви; дерматити.
Семената на плода имат жлъчегонно, диуретично и антисептично действие.
Шипковият плод понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни телца и се препоръчва при болни от диабет, анемия, както и заболявания на нервната система.
Облекчава сърдечни и бъбречни страдания, нормализира кръвообращението и високото кръвно налягане, помага и при чернодробни заболявания.
Отвара от шипки се препоръчва при вътрешни кръвоизливи, обилна менструация, кървящи хемороиди, трудно уриниране, хронично възпаление на бъбреците, витаминен недостиг, труднозарастващи рани и язви.
В народната медицина плодовете на шипката са се прилагали при камъни в бъбреците, анациден гастрит, маточни и носни кръвотечения.
Начин на употреба:
Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино.
Мармалад: Изчистват се 5 кг шипки от дръжките и черния цвят. Разрязват се на две и се премахват семките. Слагат се да заврат с 4 литра вода, след което се прецеждат през гевгир и сито, за да се премахнат всички люспи. Сместа се оставя да ври около 3 часа с прибавена захар (по избор). Разбърква се периодично, за да не загори. Мармаладът е готов, когато прави път след лъжицата, когато се бърка. От 5 kg шипки се получават приблизително 2 kg мармалад.
Чай: Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250 мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.
Шипково вино: 500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4 л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша. Държи се на топло 15–20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.
Вж. в сайта рецепти за лечение с Шипка на следните заболявания:
