Молибден

Молибденът влиза в състава на растенията, в тъканите на животните и е необходим на човека, защото влияе върху много обменни процеси.

Той помага на функцията на четири важни ензима в организма. Изпълнява ролята на ко-фактор за сулфит оксидазата, която е необходима за метаболизма на съдържащите сяра аминокиселини, ксантин оксидазата, която допринася за антиоксидантния капацитет на кръвта, алдехид оксидазата, която се свързва с ксантиноксидазата в метаболизма на лекарствата, както и за намаляването на някои токсични вещества.

Тетратиомолибдатът – форма на молибдена с четири серни атоми, понижава нивата на медта в организма, което го прави ефективен в лечението на фиброзно, възпалителни и автоимунни заболявания. Също показва частично защитен ефект срещу диабет.

Молибденът е необходим елемент за предотвратяване на растежа на раковите клетки.

Допринася за предотвратяване на анемия и за доброто общо физическо състояние. 

Адекватният прием на елемента се свързва и с по-добро зъбно здраве, понеже се намира в значими концентрации в зъбния емайл.

Дефицит и предозиране на молибден:

И недостигът, и излишъкът на молибден не са нежелани, защото и в двата случая се наблюдава раздразнение на лигавиците и т.нар. молибденова подагра, тъй като повишената активност на ксантиноксидаза води до образуването на повече пикочна киселина, която бъбреците не успяват да изхвърлят.

При дефицит на молибден се нарушава протеиновия обмен: понижава се имунитета, губи се телесна маса, кожата и мускулите се отпускат и отслабват, появяват се отоци; външни прояви: косопад, оплешивяване, увреждане на кожата и ноктите (дерматити и гъбични заболявания).

Според публикация в изданието Cancer Research от 1994 г., при недостиг на молибден вероятността от развиване на рак на гърлото се покачва над 16 пъти, като най-често се развива езофагиален сквамозноклетъчен карцином.

Голямото количество от елемента в организма може да се дължи на производствена интоксикация или на високото му съдържание в питейната вода. По-високото съдържание на микроелемента в организма нарушава пигментацията на кожата, работата на храносмилателните органи и бъбреците, нарушава се структурата на белодробната тъкан, появяват се проблеми в процеса на оплождане.

Ориентировъчната дневна доза е около 45 мкг молибден дневно. Тази препоръка на експерти от Световната здравна организация важи за мъже и жени над 19 години. Европейците консумират между 76 и 109 мкг дневно, а горната граница на прием е 2000 мкг дневно. При бременност и кърмене се препоръчва набавяне на 50 микрограма.

Храни, богати на молибден:

Въпреки, че този минерал се предлага като фармацевтичен продукт в течна форма или капсула, храната е основният източник за набавянето му.

Богати на молибден продукти:

• бобови и зърнени храни,
• зелени листни зеленчуци,
• чесън,
• цветно зеле,
• моркови,
• слънчогледови семки;
• в някои животински продукти (нетлъсто месо, мляко и субпродукти).
• зърнени храни,
• черен дроб.

Минералната или "твърдата" вода от чешмата също има известно съдържание на молибден.

Всички видове ядки са отличен източник на молибден. Орехите съдържат 7,38 мкг от минерала в четвърт чаша. Бадемите доставят 10,18 мкг в една четвърт чаша, а слънчогледовите семки и ядките кашу също са добри източници.