Ананас
Родината на ананаса е Бразилия. От там той се разпространява по целия свят, първо в Африка и Азия, а в средата на седемнадесети век - и в Европа.
Правени са опити за отглеждане на ананас в много страни, но с развитието на корабната индустрия и авиолиниите тази необходимост е отпаднала.
Ананасът е тропически плод, който произхожда от Южна Бразилия и Парагвай и расте върху дърво с височина от 70 см до почти 2 метра. Интересен факт е, че дървото ражда плод веднъж на две години. За сметка на това, консервните предприятия успяват да оползотворят всичките му съставни части – кората, основата и зеленината за направата на оцет, алкохол или храна за животни. Плодът съдържа 15% захар и 86% вода. В състава му влизат органични киселини , белтъци и въглехидрати. Той е източник на хранителни влакна, които спомагат храносмилането.
Освен това причината за бързото широко разпространение на ананасите е, че моряците винаги държали ананаси на борда, за да се предпазят от кожната болест скорбут, която се развивала при липсата на витамин C, а ананасът бил, и все още е един от най-богатите на витамина плодове. Най-ценната му съставка обаче е ензимa бромелаин.
8 причини да ядете ананас:
1. Лекува синините
Мощният протеолитичен ензим - бромелаин, който ананасът съдържа в обилни количества, предотвратява и ускорява заздравяването на синините. Появата на синини представлява разкъсване на малките кръвоносни съдове под кожата, наречени капиляри. Някои козметични хирурзи дори препоръчват този ензим за намаляване петната след козметични процедури. Освен това, бромелаинът потиска образуването на кръвни съсиреци, които могат да блокират кръвообращението.
2. Засилва имунната система
Бромелаинът има висока степен на усвояемост. Веднъж попаднал в кръвния поток, той подпомага функциите на имунната система, участвайки в разграждането на ненужни и външни за тялото белтъци.
3. Облекчава разширените вени
Друга функция на бромелаина е почистване на кръвоносните съдове от полепнали по стените им липопротеини. В това си свойство облекчава съществуващи разширени вени и се явява предпазна мярка за появата на такива, а също и на подагра.
4. Детоксикира тялото
Ананасът може да допринесе за ограничаване на въздействието на токсични микроорганизми в червата, както и да помогне на антибиотиците да работят по-ефективно, когато се лекувате с такива.
5. Унищожава ракови клетки
В действителност, ананасът се използва от някои лекари като част от процеса на химиотерапия. Проучване от 2011 г. в престижното списание Molecular Carcinogenesis установява, че бромелаинът потиска растежа на два вида човешки ракови клетки, включително клетките на меланома. Друго проучване от 2010 г. в списаниеBioFactors показва, че ензимът индуцира смъртта на клетките, които причиняват рак на гърдата.
6. Помага за смилането и разграждането на белтъците
Ензимът бромелаин има способността да смила белтъците. Това го прави желан в менютата на всички, които се занимават с бодибилдинг, фитнес и други спортове, изискващи богата на протеин диета.
Основната функция на бромелаина е да катализира смилането/разграждането на белтъците. В това си свойство той силно се отличава от ензимите, отговарящи за тези функции в храносмилателната система на човека.
Спецификата му се състои в това, че действа еднакво добре, както в киселинна, така и в алкална среда.
7. Скъсява времето за възстановяване от мускулна треска, схващания и др.
Важно за спортуващите качество на ананаса е способността му да облекчава състоянията на мускулен дискомфорт.
Освен като ускорител на храносмилателните реакции на протеините в стомаха, дванадесетопръстника и тънките черва, бромелаинът има и някои други свойства, свързани с разграждане на протеини в кръвния поток и тъканите.
Той е силно популярна добавка за възстановяване от контузии от различен характер - натъртвания, мускулни разкъсвания, разтягания, отоци и др.
8. Облекчава колитите
Цялостното му благотворно въздействие върху храносмилателния тракт може да облекчи съществуващи изострени колити - група заболявания, които поразяват лигавицата на стомашно-чревния тракт, по-специално тънките черва и дебелото черво.