Див лук

Левурдата (Allium orsinum) е многогодишно луковично растение от Семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Познато е под наименованията мечи лук, див чесън, див лук и леорда, като сред европейските народи най-популярното е мечи лук, заради твърденията, че мечките го консумират след зимен сън, за да пречистят кръвта и стомаха си.

Според различните мнения, наименованието има гръцки, албански или румънски произход. Левурдата вирее в умерения пояс на Европа (от Великобритания до Кавказ) в широколистните гори до 1200 м надморска височина. Предпочита влажните и сенчести зони, съчетани с богати глинести и глинесто- песъчливи почви с леко изразена киселинна реакция.

Луковиците са с диаметър около 1 см и достигат максимална височина 6 см. От всяка прорастват по три елиптични листа със стеснена основа и заострен връх. Максималната им дължина достига 25 см, а ширината е до 7 см. Разположени са върху листна дръжка (5-20см). Имат ясно изразен чеснов аромат, който намалява по време на цъфтежа, т.е. в периода април-юни. Отделните фази в развитието на растението са в пряка зависимост от атмосферните условия. Цветчетата са бели и дребни, събрани по двадесетина в полукълбест сенник на върха на дълъг и безлистен цветонос. Състоят се от 6 околоцветни листчета и 6 тичинки. 

Плодът е тригнездна семенна кутийка, в която са разположени 3 черни семки - по една във всяко гнездо. В края на юни и началото на юли, след достигане на пълна зрялост, те се отделят от капсулата и под тежестта си падат в основата на майчиното растение. Могат да покълнат на следващата пролет, но при неблагоприятни условия, запазват кълняемостта си до 3 години. Растението има инвазивен растеж и бързо формира цели колонии.

Всички части на левурдата са годни за консумация и намират приложение в европейска и азиатската кухни. Използва се за овкусяване на студени супи, салати, млечни и картофени ястия, яйца и сосове на сметанова основа. Може да се добавя към ястия, в които основната подправка е магданоз. След консумация не оставя силен мирис, тъй като сярата е свързана с протеин, за разлика от култивирания чесън, при който, е в свободна форма.

Левурдата съдържа богата палитра от витамини, микроелементи и мастни киселини. В етеричното масло са открити дивинилсулфид, винилсулфид и следи от меркаптан, на които дължи специфичните си аромат и вкус. Съдържа витамините А, РР, В₁, В₂, В₃,В₆ и С, микроелементите калций, калий, флуор, йод, селен, цинк, мед, феноли, стероидни гликозиди, полизахариди, мастни киселини (палмитинова, линолова, олеинова, палмитолеинова, стеаринова) и жизненоважни аминокиселини. 

В сравнение с култивирания си събрат е по-богат на манган, желязо и серни съединения. В 1 кг листна маса се съдържат рекордните 1500 мг магнезий. Сто грама левурда съдържа: 89 мл вода, 6,5г въглехидрати и 2,4г белтъчини. Енергийната стойност на 100г продукт възлиза на 34 калории.

Полезни свойства:

Едно от основните свойства на мечия лук е пречистването на кръвта и кръвоносните съдове от холестеролните плаки. Употребата му подобрява състоянието на страдащите от атеросклероза. Разширявайки кръвоносните съдове, активните съставки способстват за понижаване на артериалното налягане. Ефектът се постига само при дъвчене на листата. Левурдата нормализира сърдечния ритъм и усилва съкращенията на сърдечния мускул.

Дивият чесън е източник на енергия, като в малки количества стимулира чревната моторика и отделянето на стомашен сок. Антимикробното му действие неутрализира коремната патогенна микрофлора. Успешно се справя със запек и различни по тип стомашни разтройства. Притежава противоглистно действие и унищожава остриците, попаднали в организма.

Минимални количества, добавяни системно в храната, стимулират отделянето на урината и пречистват отделителната система (бъбреци, пикочен мехур).
Левурдата поддържа необходимите нива на калций в костите. Високото съдържание на манган определя ключовата му роля в метаболизма на въглехидратите и мазнините в организма.

Ефективно се справя с грипа и затрудненията в дишането, в следствие на остри възпаления на горните дихателни пътища. Прясно изцеден сок от листата има отхрачващ ефект.

Фунгицидното действие на левурдата е в състояние да реши сериозни кожни проблеми – лишеи, трудно зарастващи открити рани и циреи. За целта се използва прясно изцеден сок от листата или зехтин, в който 2-3 дни са киснати ситно стрити пресни листа от левурда. Същата рецепта може да се приложи и при т.нар. "атлетично стъпало" - упорита гъбична инфекция между пръстите на краката.

Едно от основните предимства на мечия лук е способността му да стапя излишните мазнини в организма. Редовната му употреба бори безсънието и авитаминозата.

Други лечебни свойства:

Растението е много полезно за работата на сърцето. То спомага за понижаване на кръвното налягане и блокира образуването на холестеринови плаки. Препоръчва се при авитаминоза, атеросклероза и хипертония. Древните гърци са смятали, че левурдата „поддържа мъжеството”.

Листата й притежават силни антибактерицидни свойства, които способстват за унищожаването на причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.).
Достатъчно е да се дъвчат 2-3 минути, за да бъде убита цялата вредна микрофлора в устната кухина от съдържащите се в нея фитонциди. Те също така подобряват растежа и развитието на човешките тъкани и способстват за тяхното възстановяване.

В определени дози фитонцидите влияят благотворно за укрепването на нервната система, засилват секрецията в стомашно-чревния тракт, способстват за подобряване обмяната на веществата и стимулират сърдечната дейност.

Левурдата е прекрасно средство и за профилактика и лечение на простудни заболявания. Сокът и смлените й листа пък се употребяват външно при различни кожни проблеми, особено при появата на лишеи и брадавици.

Народната медицина препоръчва да се приема настойка от растението при треска и ревматични болки – с нея в този случай се натриват добре болните места. Тя се приготвя като 10-20 г левурда се вари с 1 чаша вода. Спиртният извлек също се използва за разтривки, а взет вътрешно - помага за лекуването на кашлица от най-различен произход.

В свеж вид, билката се използва и при различни заболявания на щитовидната жлеза, като няма опасност от възникването на медикаментозна хипертиреоза дори да се приема продължително време.