Офика

Офиката е многогодишно дърво, високо около 15-16 м, със сива и гладка кора , която при старите дървета се напуква слабо. Кореновата система е силно развита. Короната е широкояйцевидна до закръглена.

Листата са сложни-текоперести, съставени от 9-17 листчета до 6 см дълги и удълженоелиптични до продълговатоланцетни по форма. Назъбени, понякога в основата са целокрайни, окосмени отдолу. Отгоре са жълтозелени, отдолу - сивозелени. През есента добиват оранжево-червена багра. Младите листа и пъпките са окосмени.

Цветовете са бели, събрани в 10-18 см щитовидни метлици, в кичесто съцветие с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Цъфти през май в продължение на десетина дни.

Плодът е дребен (8см), зелен, през есента става оранжево-червен, месест и топчест, с киселостипчив вкус, богат на витамин С. Бере се след пълно узряване. Суши се бавно първо на сянка, после на слънце. 

Състав на офиката:

Ползите на плода се дължат на богатия му състав. Плодовете съдържат захар, ябълчена, винена, и лимонена киселина, танини и пектин, сорбитол, сорбоза, аминокиселини, аскорбинова киселина, сорбинова киселина, флавоноиди, тритерпенови съединения, каротин и диетични фибри.

Червената офика е богата на витамини А, В, С, Е, РР и микроелементи.

С този състав, плодовете на растението може да се използват за улесняване на процеса на храносмилане, стимулират метаболизма, подобряват еластичността на кръвоносните съдове, имат антибактериален, диуретичен и холеретичен ефект.

Полезни свойства:

Пресните плодове не стават за ядене, защото са горчиви. От тях може да се приготвят инфузия и паста. В народната медицина, настойки и чайове от плода се използват, като диуретик и хемостатично средство.

Червената офика се използва и като холеретичен агент. Това свойство се дължи на съдържащите се в нея сорбинова киселина и сорбитол. Сорбиновата киселина унищожава бактерии, гъбички и вируси. Експерименти с животни показват, че сорбитолът намалява мазнините в черния дроб и холестерола в кръвта. Сорбитолът е ефективен при хроничен запек и запушване на жлъчните пътища. 

Съдържащият се в плодовете на офиката амигдалин, помага при атеросклероза.

Препоръчва се сок от офика при намалена стомашна киселинност (1 чаена лъжичка преди хранене). Също така, пресният сок се използва при хипертония, възпаление на бъбреците и на пикочния мехур.

В народната медицина, плодовете се използват при направата на мехлеми, тинктури и компреси за лечение на хемороиди. Това се дължи на противовъзпалителните и хемостатични свойства на растението.

Прах от сушени плодове на офика, се добавят към диетата на хора с диабет и затлъстяване. Съдържанието на органични киселини предотвратява прекомерното образуване на газове в червата.

Външно, плодовете на офиката се използват като средство за лечение на рани и за лекуване при скорбут. За лечение на гнойни циреи, може да се използва каша от пресни плодове или мехлем.

Чай от сушени или пресни плодове на офика, действа диуретично и потогонно при настинки, придружени с висока температура.

Пресни листа от офика може да се използват като противогъбично средство. 

В хранително-вкусовата промишленост, плодовете на офиката се използват в консерви, конфитюри, плодови напитки и ободрителни питиета, ликьори и вина.

Червената офика е подходяща за медоносно растение. Извличаният от нея мед има червеникав оттенък, приятен силен аромат и лечебни свойства.