Хрян

Хрянът е многогодишно тревисто растение от семейство Зелеви със силни месести корени. Стъблото му е изправено, разклонено в горната част, кухо и набраздено, височината му достига до 120 см. Листата в най-долната част на растенията са големи, продълговати или овално-продълговати, назъбени в краищата със сърцевидна основа. Цветовете на хряна са бели, двуполови и с правилна форма. Цъфтежът на растението е през май и юни.

Плодовете му са продълговато-овални и са в шушулка, която постепенно увеличава размерите си. Близки до хряна са горчицата, кресона и репичките. За произхода на хряна съществуват различни предположения. Известен е бил на древните римляни, гърци и египтяни. Растението лесно се разпространява и сега се среща в много държави в див вид, включително и България. Повечето ботаници считат, че хрянът произхожда от териториите на днешна Русия. За терапевтични цели се използват корените на растението, които се берат през есенния сезон.

Полезни свойства:

Хрянът съдържа растителни влакна, етерични масла, фитонциди, много аскорбинова киселина, а също и витамини от група В – В1, В2, В3, В6, токоферол, фолиева киселина, макро и микроелементи като калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо, манган, мед и арсен. Корените на това растение съдържат захари, различни аминокиселини, бактерицидно белтъчно вещество – лизозим и органични съединения. Витамин С в хряна е в 5 пъти по-голямо количество в сравнение с портокалите и лимоните. По съдържание на аскорбинова киселина, растението не отстъпва на касиса и само в червените зрели чушки е в по-голямо количество.

Съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди притежават свойството да унищожават болестотворните микроорганизми и по този начин му придават бактерицидни свойства. В корените на хряна е открит гликозида синигрин, при разграждането на който алилово масло и лизозим, които притежават бактерицидно действие. Алиловото масло обуславя острата миризма и вкус на растението. То също така притежава силно изразен локален ефект, като може да предизвиква зачервяване на кожата и при продължително излагане е възможно човек да получи изгаряне или дори да развие гангрена. Освен това предизвиква силна кашлица и сълзене на очите.

Когато хрянът се приема вътрешно в малки количества, той засилва секрецията на стомашно-чревния тракт и възбужда апетита. В големи дози може да стане причина за проява на тежък гастроентерит.

Лечение с хрян:

Целебните свойства на растението хрян са отдавна известни в медицината. Употребата на това растение подобрява чревните функции, притежава жлъчегонни свойства, стимулира отделянето на слузните секрети от дихателните пътища, предпазва и от скорбут. Хрянът се предписва при простудни заболявания, различни възпалителни процеси, заболявания на стомашно-чревния тракт, на черния дроб, при подагра, ревматизъм и при кожни болести.

В народната медицина с това растение отдавна се лекува ишиас. Хрянът е много полезен за добавяне към храната, за предотвратяване на остри респираторни заболявания. При преохлаждане на организма, с цел профилактика на простудни заболявания се препоръчват топли компреси с хрян на стъпалата и коленете. Като лекарство срещу кашлица народните лечители препоръчват употребата на това растение с мед. Ситно настърган хрян се смесва с мед в равни пропорции и се дава на болния 2-3 пъти дневно, по една пълна чаена лъжичка.

Разреден сок от хрян, със захар или мед се прилага за жабурене на устата, при възпалителни процеси в устната кухина и ангини.

При проблеми с дихателните пътища

Чаят от хрян се използва при проблеми с дихателните пътища и затруднено отхрачване. Експекторантите се използват за увеличаване на бронхиалната секреция и за подобряване на ексфолирането на слуз от белите дробове. Често се използва и при лечение на настинка, проблеми със ставите и главоболие. Хрянът помага за елиминиране на бактериите, които причиняват респираторни усложнения като кашлица и бронхит.

Хрянът е полезен в борбата срещу рака

По последни данни се счита, че хрянът е полезен в борбата срещу рака, тъй като е богат на глюкозинолати, а те увеличават способността на черния дроб да детоксикира канцерогените и да потисне растежа на туморите.
Повечето кръстоцветни растения са богати на тези вещества, но само за сравнение, в хрянът се съдържат 10 пъти повече глюкозинолати, отколкото броколите. Хрянът съдържа и ензим, който е от ключово значение за разграждането на глюкозинолати в по-малки съединения, за които се счита, че носят положително въздействие срещу рак, поради способността си да детоксикират организма.

Облекчава дискомфорта в синусите

Сокът, извлечен от корена на хряна може да се използва за облекчение на дискомфорт в синусите. Немско проучване от 2006г.  показва, че група хора с остър синузит са били лекувани с антибиотици или с хрян. Резултатът е, че и двата метода помагат еднакво, което само може да ни покаже колко силно здравословно въздействие носи хрянът.

Помага при проблеми с пикочните пътища

Благодарение на антибиотичните си свойства, хрянът се предписва и за проблеми с пикочните пътища. Изследвания показват, че хрянът е особено ефективен срещу патогенни гъбички.