Албумин
Референтни стойности ВМА, София:
35-52 g/l
Взема се:
Венозна кръв
Условия за вземане:
Сутрин, на гладно
Албумин ( Albumin, Alb )
Той представлява свободен от въглехидрати протеин, който е 55-65% от плазменните белтъци. Синтезира се от черния дроб. Ежедневният синтез е от порядъка на 150-250 mg/kg телесна маса. Молекулната му маса е 66.3 kD. Изграден е изцяло от аминокиселини, няма въглехидратни съставки. Около 2/3 от албумина се намира в кръвта, която циркулира в съдовете (160-240 g), а около 1/3 (80-120 g) – в междуклетъчното пространство.
Във вътресъдовото пространство албуминът осигурява онкотичното налягане и е най-важният транспортен белтък, който пренася много неразтворими или трудно разтворими във вода вещества – мастни киселини, аминокиселини, билирубин, хормони, медикаменти.
Албуминът функционира неспецифично като принася протеини за различни съставки, включващи свободни мастни киселини, билирубин, някои йони / като Са++, Zn++ / и много лекарства. Той има основна роля в поддържането на онкотичното налягане на плазмата и в разпраделението на извънклетъчните течности между съдовите и извънсъдовите пространства. Трябва да се отбележи, че понижението на албуминовата концентрация при остри заболявания може да бъде част от причините за повишение на други белтъци / като острофазните белтъци напр./
Динамичното проследяване на албумина е необходимо при: хронични гломерулопатии и хронични чернодробни заболявания, при оценка на ефекта от лечението и изграждане на прогнозата. Полуживотът на албумина в серума е 18-19 дни, поради това повторното му изследване е оправдано след 2-3 седмици. Полезно е изследването му при оточен синдром.
- Чернодробен статус – Албуминът се синтезира в черния дроб и и неговата плазмена концентрация е индекс за функцията му. Относително продължителният полуживот /около 20 дни/ води до задържане на нормални стойности в ранните етапи дори и на остри чернодробни заболявания. Понижението на концентрациите при хронични заболявания на черния дроб са показател за чернодробна декомпенсация
- Хранене – Албуминът не е хранителен протеин и е слаб показател на хранителния статус. При продължително гладуване се намалява синтезата на албумин и концентрацията му в извънклетъчната течност.
Хипоалбуминемия (понижен албумин):
- при чернодробни заболявания (понижен синтез) – хепатит, цироза
- гломерулонефрити или нефрозен синдром (повишена загуба)
- гладуване (неадекватен прием на аминокиселини)
- гастроинтестинални заболявания (загуба на междуклетъчна течност и малабсорбиия)
- изгаряния (повишена загуба)
- малигнени тумори; хипертиреоидизъм; хиперкортицизъм (повишено разграждане)
- абсцеси, ексудати, асцит (усилено преминаване на албумин в междуклетъчното пространство или в телесните кухини)
- повишена пропускливост на капилярната стена и преминаване на албумин в междуклетъчното пространство (остри и хронични възпалителни заболявания, белодробна туберкулоза, остър миокарден инфаркт, след травми и оперативни интервенции, сърдечносъдова недостатъчност, сепсис, остър гломерулонефрит)
- генетичен дефект.
Понижението на албумина при хиперхидратация е релативно. Понижен албумин има по време на бременност.
Не е позната абсолютна хипералбуминемия. Възможно е установяване на по-висока концентрация при терапевтично внасяне на албумин. Обикновено хипералбуминемията е релативна и е при дехидратация.