Белтък в урината

Референтни стойности ВМА, София:

(-)отрицателно 

Взема се:

Желателно е средна порция първа или втора сутрешна урина

Условия за вземане:

няма

Нормално в урината се отделя под 50 мг./литър белтък, което не може да бъде доказано с обикновените качествени проби. Когато това количество отделен белтък е по-голямо то се установява с тези проби и състоянието се одначава като протеинурия. 

В зависимост от причината протеинурията може да е с бъбречен или извънбъбречен произход. Бъбречната протеинурия е по-честа и по-значима – най-често е в резултат на паренхимно бъбречно увреждане – гломерулонефрит, нефрозен синдром. 

Извън бъбречната протеинурия е в резултат на възпалителни заболявания на пикочните пътища и мехура, уролитиаза, възпалителни заболявания на простатата и др. Съществуват експресни тестове за определяне наличието на белтък в урината, като резултатът се измерва в „плюсове” – от 0 до ++++.

Според размера на белтъчните молекули в урината протеинурията бива:

• Селективна – в урината се установяват белтъци с ниска молекулна маса – β2– микроглобулин, α1-микроглобулин, лизозим, албумин, трансферин и др. Селективната протеинурия говори за леко гломерулно увреждане. Характерна е за гломерулонефрита с минимални промени.
• Неселективна – в урината проникват и високомолекулярни белтъци – IgG, α2-макроглобулин и др.

Селективността се определя чрез съотношението на клирънсите на един нискомолекулярен белтък (напр. трансферин – мол. т. 88 000) и високомолекулярен белтък (напр. IgG – мол. Т. 160 000). Когато съотношението между тези два клирънса е по-малко от 0.2, протеинурията е селективна. При стойности над 0.2 протеинурията е неселективна.

Според вида на бъбречното увреждане протеинурията бива:

• Гломерулна протеинурия. Среща се при гломерулни заболявания (гломерулонефрит, диабетна гломерулосклероза, амилоидоза и др.), при които се нарушава пропускливостта на гломерулната капилярна стена. Обикновено е умерена до масивна, може да бъде селективна и неселективна.
• Тубулна протеинурия. Среща се при тубуло-интерстициални заболявания – пиелонефрит, интерстициален нефрит, подагрозна нефропатия, балканска ендемична нефропатия, интоксикация с тежки метали и др. Увредени са епителните тубулни клетки, при което се нарушава реабсорбцията на филтрираните белтъци и те се отделят с урината. Тубулната протеинурия е селективна – откриват се главно нискомолекулярни белтъци (α1– и β2– микроглобулин). Количеството й е между 1-2g.
• Смесена гломерулно-тубулна протеинурия.

В зависимост от времето на поява и продължителността протеинурията бива:

• Постоянна – установява се при всяко изследване.
• Непостоянна (интермитентна) – появява се от време на време. Наблюдава се в начален стадий на редица бъбречни заболявания.