Билирубин

Референтни стойности ВМА, София:

Неувеличен

 

Взема се:

Венозна  кръв

 

Условия за вземане:

Сутрин, на гладно

 

 

Билирубин (общ и директен)

 

Билирубинът е главния пигмент в жлъчния сок. Ежедневно в човешкия организъм се образуват около 250 – 300 mg билирубин. Около 80% от това количество произхожда от разграждането на хемоглобина, освободен от разрушаване на остарелите еритроцити. Останалите 15 – 20% от образувания билирубин са резултат от разграждане на хем-съдържащи ензими (цитихроми, каталази, пероксидази), миоглобин и т.н.

Хемът (небелтъчната част на хемоглобина – желязосъдържащ тетрапиролов пръстен) получен след отцепване на глобина (белтъчната част на хемоглобина), претърпява няколко последователни превръщания, в резултат на което се получава т.нар. индиректен (неконюгиран) билирубин. Индиректният билирубин е водно неразтворим и не преминава през бъбречния филтър (не се открива в урината). Индиректният билирубин се поема от черния дроб, където претърпява биотрансформация и се превръща в т.нар. директен (конюгиран) билирубин, който се екскретира с жлъчката. Директният билирубин е водоразтворим и може да преминава през бъбречния филтър, съответно при болестни процеси свързани с повишение на директния билирубин в серума, той приминава и в урината, в резултат на това урината потъмнява (тъмножълта до кафява). Нормалните стойности на общия билирубин в серума са <21.0µmol/l. Нормално в серума преобладава индиректния неконюгирания) билирубин до 80-85% от общото количество на билирубина, а директния (конюгирания) билирубин не надвишава 20%.

Повишението на стойностите на общия билирубин над 30-35 µmol/l води до отлагане на билирубин в тъканите и жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците. Жълтеницата (иктерус) представлява именно това жълто оцветяване в резултат на отлагането на билирубин в тъканите. При повишение на серумния билирубин между 22-35 µmol/l при някои хора може да се забележи леко жълтеникаво оцветяване на склерите, означавано като субиктер. Жълтеницата е водещ, макар и понякога късен симптом, при по-голямата част от болестите на черния дроб, жлъчните пътища, хемолитичните анемии, както и при много вродени и придобити нарушения в обмяната на билирубина.

 

Ниски нива на билирубин в кръвта:

Могат да се дължат на:

  • Прием на някои медикаменти, включително:
  1. барбитурати;
  2. пеницилин;
  3. салицилови производни;
  4. сулфисоксазол;
  5. витамин С;
  6. теофилин;
  • Прием на кофеин;

Силно хемолизирани проби (с голямо количество разрушени еритроцити) не трябва да се изследват, защото големите количества хемоглобин могат да доведат до фалшиво ниски нива на билирубина;

 

Билирубинът в урината може да се установи при:

  • Болести на храносмилателната система - хепатит, обструкция на жлъчния канал, холецистит,  холелитиаза (жлъчни камъни).
  • Инфекциозни и паразитни болести - хепатит В и С.
  • Новообразувания - карцином на панкреаса.
  • Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - хемолитична анемия.
  • Болести на пикочо-половата система - бъбречна недостатъчност.
  • Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - отравяне с олово.
  • Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет, болест на Уилсън (Wilson's disease),  идиопатична хипербилирубинемия,  дефицит на витамин К, хемохроматоза, синдром на Дъбин Джонсън (Dubin-Johnson syndrome), синдром на Ротор (Rotor syndrome).