FT3

Референтни стойности ВМА, София:

FT3 - 3,1-6,8 pmol/l

Взема се:

Венозна кръв

Условия за вземане:

Сутрин до 10ч. на гладно, без кафе и кофеин съдържащи вещества и медикаменти

Тиреоидни хормони (Free Т3, Free Т4)

Т3 – трийодтиронин, Т4 – тироксин.

Щитовидната жлеза секретира ежедневно (при възрастни с нормална функция на щитовидната жлеза) по около 90mg  Т4 и около 8-10mg  Т3. Предполага се, че само трийодтиронинът (Т3) е активния хормон. Той се изгражда, както в резултат на секрецията на щитовидната жлеза, така и чрез периферно дейодиране на тироксин.

В кръвта тироидните хормони циркулират в свързана и свободна форма, като свободните им фракции са минимална част (под 0,4%) от общата концентрация. Свързаните форми (хормоните са свързани с белтъци – носители) възпрепятстват елиминирането на двата хормона чрез бъбреците и черния дроб, осигурявайки необходимото депо, което чрез обратимо равновесие със свободните фракции осигурява необходимите количества активни (свободни) хормони за метаболитните нужди при определени условия.

При определяне на общата концентрация на хормоните в серума (т.е. общото количество свързани с белтъци и свободни хормони) възникват интерпретационни затруднения при изменения в съотношенията на свързването с белтъците. По тази причина по-сигурно е определянето на концентрацията на свободните хормони – свободен Т3 (FT3) и свободен Т4 (FT4).

Регулацията на щитовидната хормонална секреция е сложна: в хипоталамуса се отделя TRH (тиреотропен рилизинг /освобождаващ/ хормон), който повлиява синтеза и освобождаването на ТТХ (тиреотропен хормон = TSH) от предния дял на хипофизата; ТТХ стимулира чревната резорбция на йод, образуването на хормоните на щитовидната жлеза и отделянето на Т3 и Т4; нивата на щитовидните хормони по пътя на отрицателната обратна връзка регулират нивото на ТТХ (при високо ниво на щитовидните хормони, следва потискане секрецията на ТТХ и обратно при ниско ниво на щитовидните хормони следва стимулиране секрецията на ТТХ).

Отклоненията в нивата на щитовидните хормони могат да бъдат в посока повишение или намаление. За пълната функционална характеристика на щитовидната жлеза е необходимо изследването на: FT3, FT4 и TSH.

Повишен TSH + ниски Т3 и Т4

Това е типичен резултат за хипотиреоидизъм, т.е. намалена функция на жлезата. В 80% от случаите причината е тиреоидит на Хашимото. Представлява автоимунно заболяване, при което се образуват антитела срещу тиреопероксидазата (anti – TPO или МАТ) и срещу тиреоглобулина (ТАТ). Диагнозата се поставя на базата на серумни нива на хормоните и антитела.

При състояния на хипотиреоидизъм TSH е повишен, защото се опитва да стимулира жлезата да отделя повече хормони, тъй като хипофизата е получила сигнал, че те са недостатъчно в периферията.

Повишено TSH + леко понижени до нормални Т3 и Т4 

Отново се касае за хипотиреоидизъм, който може да бъде умерен или субклиничен.

Повишено TSH + повишени Т3 и Т4 

Подобни резултати са сравнително редки. Трябва да се мисли в няколко посоки, една от които е резистентност на тъканите към щитовидни хормони.

Понижено TSH + повишени Т3 и Т4 

Това са типични резултати за хипертиреоидизъм. TSH е понижен, защото до хипофизата достига сигнал, че периферните хормони Т3 и Т4 са високи и жлезата няма нужда от стимулация да произвежда още. Най-честата причина за хипертиреоидизъм е Базедовата болест или още наречената болест на Грейвс. При нея има увеличаване на щитовидната жлеза. Образуват се антитела срещу TSH-рецептора, които трябва да бъдат изследвани задължително, за да се постави тази диагноза. Други причини за хипертиреоидизъм са токсичен аденом, възлеста гуша, карцином, подостър тиреоидит на Де Кервен.