Абсцес

Абсцес – това е изключително неприятна патология, която протича подмолно. Дори напълно здрав човек може да се окаже в плен на абсцесно възпаление. Научното обяснение е, че този възпалителен процес започва на фона на протичаща в организма инфекция. В резултат от това сред тъканите се образуват кухини и в тях се събира гной. Тъй като гнойният секрет при абсцес е отделен от капсула, на него не може да се въздейства единствено чрез прием на медикаменти (антибиотици).

За да се излекува пациентът е необходимо да се направи дренаж на капсулата и тя да се освободи от събраната в нея гной.

На най-висок риск от развитието на този тип инфекция са подложени зъбните тъкани, бъбреците, мозъкът, черният дроб. Кожата около ануса и венците също попадат в рисковата група.

Симптоми:

Симптомите зависят най-вече от локацията на абсцесното огнище.  Те се изразяват в болка, повишена оточност, зачервяване, затопляне на засегнатото място, покачване на телесната температура.

Когато абсцесът засяга тъкани от устната кухина, болковите усещания са проектирани върху зъбите и венците. Усеща се изтръпване на зъба. Венецът е подут и силно зачервен.

Видове абсцес, симптоми и лечение

Абсцес на зъб – това е неприятно състояние, което не може да бъде излекувано без медицинска намеса. Възпалителният процес се развива бавно и в началото пациентът не се оплаква от нищо. Но болката се появява внезапно и консултацията със стоматолога става задължителна.

Зъбният или дентален абсцес може да бъде предизвикан от всяка травма на зъба, неговия корен и емайла. Но като цяло това е възпалителен процес, сигнализиращ за инфекция в тялото, не само в зъба.

Неправилното и закъсняло кореново лечение често води до абсцес и последваща загуба на зъба. Умъртвяването на жив зъб при лечение на асбцес дава временен резултат и често подходът се оказва неправилен, тъй като възпалителният процес остава непотушен с умъртвяването на нерва.

Съвременната медицина предлага няколко способа за лечение на проблема.

• Дренаж на зъбните канали е метод с висока ефективност. Включва отваряне на канала и почистването му със специален разтвор. Ако лечението приключи успешно, на зъба се поставя коронка. Но в противен случай се налага неговата екстракция и старателно почистване на мястото.
• Подобен, но значително по-малко болезнен метод, е почистването на зъбния канал с нискоинтензивен лазер. До хирургична интервенция се прибягва в случай, че не може да се приложи друг метод.
• Лекарствата също се използват за лечение на зъбен абсцес. Най-често се предписват антибиотици (амоксицилин и метронидазол) в комбинация със стандартни болкоуспокояващи. Антисептичните разтвори за жабурене със съдържание на хлорхексидин също са задължителни. Употребата им е желателно да се осъществява след всяко хранене.

Абсцес на венеца (гнойна торбичка, пъпка)

Болезненият дентален абсцес е възможно да обхване не само зъбните, но и венечните и дори костните тъкани. Но във всички тези варианти проблемът води началото си от зъба. Съществуващ кариес и натрупан зъбен камък са сред водещите фактори, провокиращи дентални абсцеси.

• Венечният абсцес (на венеца) протича с оплакването за гнойна торбичка. Началният етап на инфекциозната венечна патология е свързан с появята на пъпка. Повърхността й бяла, жълтеникава, червеникава или прозрачна.
• В началото тя рядко предизвиква болкови усещания, изрязяващи се в неприятно подуване, оток и повишена зъбна чувствителност. Отсъствието на тези усещания забавя търсенето на денталния специалист. И пoтърпевшият обикновено се свърза с него, когато ситуацията в устата му се е усложнило максимално.
• Пациентът се оплаква още от затруднено и болезнено отваряне на устата, трудно преглъщане, лош дъх и неприятен вкус в устата. Не е изключено заради инфекцията да го мъчи главоболие или безсъние.

Лечението на гнойните торбички, локализирани върху венечните тъкани, се осъществява чрез аналогични способи, както и при абсцес на зъба. Успешната терапия гарантира запазването на зъба, а неуспешната за съжаление предполага загуба на целия зъб.

Но дори и след успешен изход от приложението на съответните мерки,за пациента остават задължителни за изпълнение предписанията за предпазване от бъдеща повторна поява на денталната инфекция.

Част от превантивните мерки е изрядната орална хигиена. Ежедневно и старателно използване не само на традиционните средства за орална хигиена (четка и паста), но и на конци и антисептични дентални разтвори. По веднъж на полугодие с цел профилактика е задължително да се отбиете в кабинета на стоматолога си.

Лечението на дентален абсцес се извършва задължително от специалист. Не отлагайте посещението при него, тъй като състоянието може да се окаже животозастрашаващо.

Близостта на зъбите с важни органи като мозък и хранопровод е предпоставка за лесно и бързо разпространение на инфекцията към тези органи. Чрез хранопровода тя лесно може да достигне до белия дроб и изходът за пациента да е фатален.

Стандартно лечението се осъществява чрез инцизия. Манипулацията представлява направата на разрез в областта на подутината. Поставя се и дренаж (гумено или пластмасово приспособление) за осигуряване нормално оттичане на отделяната гной. Следва разкриване на пулпната камера и извършване промивка на кореновите канали – още едно място, през което оттича гнойта. Прилагат се няколко промивки. Те продължават, докато инфекцията отшуми напълно и едва след това може да се пристъпи към пломбиране на зъба.

Пукането на гнойната торбичка е най-добре да се направи от стоматолога, а това става по описания по-горе начин. Често потърпевшите опитват сами да пукнат болезнената торбичка като за целта използват клечка за зъби. Или се опитват чрез по-груб натиск с четката за зъби да постигнат това.

Но тези процедури не се препоръчва да се изпълняват, тъй като това може да доведе до усложняване на състоянието. Дори и ако сте пукнали сами торбичката и се чувствате добре след това, редно е да се консултирате със стоматолога.

Поставянето на дренаж и извършване на интраорална инцизия струва 30-40 лв. Отделно за промивка и поставяне на антибиотик се заплащат още 20 лв. Промивката на коренов канал е около 10-20 лв. Лекуването на канала излиза около 80 лв. Последващото поставяне на фотополимерна пломба ще Ви струва около 60-80 лв. В случай, че се наложи костозаместване след успешното лечение с цел възстановяване на стопената кост, цената на операцията е 150 лв на зъб.

Билколечение

Домашното лечение дава мощна подкрепа на официалната терапия. За съжаление този проблем не може да бъде разрешен окончателно само в домашни условия. Но все пак е добре да се приложат и някои средства на народната медицина, които значително ще успокоят болката и ще Ви накарат да се почувствате значително по-добре.

• Чесънът е едно от тези средства. Антибиотичните компоненти в него буквално изсмукват гнойта. Достатъчно е единствено да втриете пресен сок от него върху инфектирания зъб или венец. Изчакайте поне 30 минути преди да ядете или пиете някаква течност.
• Друго сигурно средство е уханното карамфилно масло, от което е достатъчно да използвате само няколко капчици. Количеството втрийте чрез лек масаж върху инфектираното място. По същия начин може да приложите и ментово масло. Охлаждащото усещане, което се създава, потушава мигновено болката.
• Към възпаленото място може да прикрепите и памучен тампон, напоен в сок от лук. Чудесен ефект дава и компресът със сок от алое.
• Лечебното масло от риган е друга алтернатива за компрес.
• Може да опитате и гаргари с антисептични отвари приготвени от някоя от следните билки – лайка, смрадлика или дъбова кора.
• Някои хора твърдят, че най-бързо облекчение получават от жабуренето с алкохол (водка, ракия или уиски) или от прополисова вода (15-20 капки се разтварят в 20-30 мл вода).

Гнойната фистула на венеца е заболяване, което не само е изключително неприятно, но и изисква продължително лечение. Фистулата представлява събиране на гной в основата на венеца. Тя може да е външна или вътрешна. И в двата случая е необходимо първо да се определи причината и да се премахне и едва след това да се пристъпи към стандартното лечение.

• Ако инфекцията не е обхванала периоста, зъбът може да бъде спасен. Терапията започва с отваряне на кореновите канали и с прочистването им. След премахване на инфекциозното огнище, зъбът може да бъде пломбиран.
• Ако лечението на гнойната фистула се отлага във времето, това неизбежно води до образуването на голям гранулом и последващо оперативно лечение. Рискът в такъв случай да се стигне до загуба на зъб е прекалено висок.

С понятието ендодонтски абсцес се назовава абсцесно възпаление, което води началото си от кореновия канал. В случая може да се касае за корен, който е бил лекуван неадекватно. Или за кариес, киста, или пулпит, които са останали нетретирани. В резултат от това огнището инфекцията започва да увелича обхвата си. Процесът на възпаление обхваща не само зъба, около който има ясно образувала се гнойна торбичка, но и тъканите на венеца.

Друго понятие, известно в денталната медицина, е така нареченият пародонтален абсцес. Както и името му показва, той се дължи на проблеми с пародонта, т.е. до него са довели възпалени венци или друг подобен проблем, засягащ венечните тъкани.

• В случая инфекцията минава покрай зъбния канал и най-често се дължи на пародонтални джобове, некачествено почистен зъбен камък, гингивит, некачествено изработени коронки. До проблема може да се стигне и при пробив на мъдрец.
• Локализацията на огнището на възпалението при пародонтални абсцеси е между два зъба. За пациента болката е предимно в меките тъкани и се усеща по-слабо в зъба.

За съжаление болезнените гнойни торбички не подминават и млечните зъбки. Много родители неглижират състоянието на млечните зъби на децата и са на мнение, че на тях не е необходимо лечение, тъй като след време те ще бъдат заместени от постоянни зъби.

Но това е напълно погрешен начин на мислене и специалистите апелират тази практика да се промени. Редно е първата среща на детето със стоматолога да се осъществи, година и половина след раждането на малчугана. Ранната превенция ще избегне риска от усложнения, сред които са и абсцесите при млечни зъби.

Те се появяват най-вече заради нелекувани кариеси и в началото всичко протича без симптоми, докато един ден детето се оплаква от нетърпима болка. Поглеждайки в устата му родителят се натъква на неприятна гнойна торбичка.

В такъв случай стоматолозите прибягват най-често към умъртвяване на проблемния зъб. Често след поставянето на пломба проблемът се появява отново. В такъв случай следва сваляне на пломбата и започване на лечение. Едва след като то приключи, зъбът може да се затвори, т.е. да се пломбира отново.

За директно повлияване върху патогоенната инфекция при лечение на зъбен абсцес може да се наложи и предписването на антибиотик. Неговата цел е да спре инфекциозното развитие. Това води до подобряване състоянието на венеца и минимизиране риска от настъпването на усложнения.

Обикновено се предписват антибиотици от групата на пеницилиновите препарати, които са с широк спектър на терапевтично действие. Утвърден препарат в този случай е антибиотикът метронидазол. Еритромицин и азитромицин са други два високоефективни препарата за овладяване на дентални възпаления.

Когато възпалението е локализирано под зъбната коронка, най-често се предписват амоксиклав и ципрофлоксацин. Но точният антибиотик и схемата на лечение се определят в случая от денталния специалист, който в детайли е запознат със състоянието на пациента.

Хомеопатия

Хомеопатията също е ефективна при зъбни абсцеси. Тя предлага решения не само за успокояване на възпаленото място, но и за общо укрепване на имунитета. Хомеопатите са на мнение, че имунният срив е главен виновник за това заболяване.

• За бързо абсорбиране на гнойта, хомеопатите препоръчват силицея. Добре е този препарат да бъде комбиниран с флуорна киселина.
• Лахесис е препарат, с който трябва да се внимава заради силната му токсичност. Той се предписва при гнойни торбички, чиято повърхност е тъмна на цвят.
• При грануломи подходящият хомеопатичен лек е меркуриус. За него хомеопатите твърдят, че може да предпази зъба от екстракция.
• Когато „зреенето“ на абсцеса е забавено, този процес може да бъде стимулиран с препарата арника. Препоръчва се комбинацията му с календула.
• При абсцеси не подлежи на съмнение и ефективността на хомеопатичното лекарство ехинацея, което не само лекува гнойни възпаления, но и стимулира имунната дейност.
• Беладона и хепар сулфур са други два хомеопатични лека, препоръчвани най-вече в ранен етап на сформиране на абсцесите.

Абсцес на кожата

Неприятният абсцес може да засегне и кожата. В случая засегнати са множество тъкани и развитието на възпалителния процес е в пряка зависимост от мастните и потните жлези, разположени в близост. Възпалението се развива в резултат от навлизането на патогени в кожните тъкани.

Нараняване, триене на кожата или задържане на мръсотия предразполагат към появата на кожни абсцеси. Освен инфекциите, към този проблем предразполага и прекомерното изпотяване, врастване на косми, бръснене, епилация и отслабнал имунитет.

Бактериите стрептококус аериоус и ешерихия коли бързо се разпространяват чрез кръвния поток и от там не е никак трудно да поразят кожата.

Всъщност кожният абсцес поразява границата между долния слой на дермата и епидермиса. Симптомите, с които първоначално протича инфекцията, са свързани със зачервяване на кожата в поразения участък. Първоначално неговият периметър не е голям. Но постепенно се увеличава и може да надхвърли дори 3 см. След 3-4 дни мястото се усеща по-болезнено и подутият участък става жълт или бял. Възможно е пациентът да повиши телесната си температура. Апетитът спада.

Гнойната маса от абсцеса се отделя случайно и веднага след това настъпва подобрение в състоянието. Ако абсцесът е засегнал по-дълбоки кожни пластове и е стигнал чак до костта, е необходимо повече време за възстановяване и обикновено на мястото остава белег след това.

От кожните абсцеси най-тежко протича този, който е на лицето. Обикновено всичко започва с малко подутина, прилича на пъпка с бял връх. Кожата около нея изглежда изтъняла. Усеща се силно болезнена. При докосване пациентът усеща дори изтръпване на мястото. Ако абсцесът е разположен в близост до устата може да доведе до затрудняване на дишането, а при деца дори и до фатален изход. С прогресиране на възпалението мястото се подува още повече, а температурата се покачва. В резултат от нарастването на некротичното ядро, кожата в участъка се опъва и ясно се очертават границите на възпаленото място.

За да се предприеме правилното лечение, тази патология не бива да се бърка с цирей или киста. Фурункулите, познати ни още като циреи, е редно да се разграничат от абсцесите. В случая говорим за патологии, които протичат с една и съща симптоматика, но все пак са различни. Абсцесът се получава при еволюиране на цирея и е много по-опасен от него. Важно е да се знае, че фурункулът се образува само на места, където има косми. Засяга мастните жлези и тъканите около тях. Занижена лична хигиена и спад във функцията на имунните механизми предразполагат към появата на тези гнойни образувания.

Диабет, алкохолозъм и стрептококус ауреус също са виновни за появата на циреи. Всичко започва с малко гнойно мехурче около косъма. Възпалението постепенно се разпространява към по-долните пластове на кожата. След 5-6 дни е видимо наличието на гной в пъпката. Зачервена, с повишена оточност и болезнена е областта около цирея. Пациентът се оплаква от пулсираща болка. Възможно е и покачване на температурата.

Когато дадена област е засегната от няколко цирея, говорим за фурункулоза. При обединение (сливане) на циреите се получава карбункул. Най-често тази патология засяга областта на тила. Фурункулите най-често се оформят в зоните на лицето, ушните миди, седалището и предмишниците.

Лечение:

Лечението на кожен абсцес обикновено се извършва от специалист. Прилага се хирургичен метод за отстраняването му, когато:

• след третия ден състоянието не се е подобрило
• телесната температура се е повишила в резултат от възпалението
• абсцесът се намира на лицето и най-вече в назолабиалната област; в областта на ануса или гръбначния стълб
• пациентът страда от диабет
• появяват се нови абсцеси по тялото

След поставянето на упойка хирургът цепва мястото и гнойта изтича. Прави се промивка с антисептичен разтвор, след което се слага стерилна превръзка. Пациентът получава облекчение едва след освобождаване от насъбралата се гной. Междувременно той може да приема болкоуспокоителни.

В домашни условия също може да се помогне, особено в начален стадий на кожен абсцес. Опитайте с част диметилсулфоксид, разреден с 3-4 части вода. Напоете стерилна марля в тази течност и прикрепете към инфектираното място. За ускоряване на резултата от тази терапия марлята може да бъде поръсена с прах гентамицин, пеницилин или цефтриаксон (използвайте ги само при липса на алергия).

Помагат още и следните компреси:

• с физиологичен разтвор ( на чаша преварена вода се слага лъжица сол)
• пресен картоф, настърган
• печен лук, който след това е пюриран
• част настърган сапун, смесен с две части прясно мляко (сместа се вари на слаб огън, докато придобие консистенцията на заквасена сметана)

С изключение на лука, с всички други компреси може да останете цял ден. Този с лука се прилага 3 пъти дневно за по един час.

Абсцес на крака

Абсцес може да се развие и на крака. На най-висок риск от появата на тази патология са пациентите с диабет. Но не само това заболяване е ключов фактор за абсцес на крака. Всеки оток или рана в тази част на тялото може да се окаже тревожен симптом и поради тази причина е редно да му обърнем внимание.

Патогенните бактерии са още един сигурен виновник. Те могат да проникнат в тази част на тялото дори през малка раничка.

Абсцесът на крака, при който са засегнати само кожни тъкани, отшумява, тъй като гнойта изтича от него. Но по-сложна е ситуацията, когато абсцесът засяга мускули, сухожилия и кости. Абсцесите по краката най-често са такива.

В отсъствието на адекватно лечение е възможно да се стигне до остеомиелит, гангрена, загуба на ноктите или парализа.

По образуването на фистула се стига при наличието на остър възпалителен процес, протичащ със събирането на гной. В случая фистулата е придобит канал (образува се в резултат от възпалението), през който излиза гнойта от абсцеса.

Краката са най-застрашени от появата им, тъй като при тях рискът от травми е по-висок. Тук не става въпрос само за механично травмиране. Но и за такова, причинено от химически или топлинен фактор.

Нараняванията на краката, дори и тези в по-лека степен, водят до инфекции на тъканите (меки и костни тъкани). Когато към тази инфекция се присъедини и познат патоген (стрептококус), започва развитието на абсцес.

Но тъй като гнойта при абсцеса се намира в капсула, тя търси път да излезе навън. Флегмоните и фистулите са вариантите за естествено дрениране. Но фактът, че те са образували, също изисква компетентна намеса и лечение.

Фистулите винаги се появяват като усложнение на остеомиелит или захарен диабет. Те възникват и след оперативни намеси и отново се разглеждат като усложнение, дължащо се на проведената интервенция.

Мускулни и ставни болки, повишена температура, спад на апетита, чести респираторни и чревни заболявания, са най-честите симптоми на фистула.

Областта, в която се намира фистулата, се усеща не само по-болезнена, но и по-топла. Обикновено на мястото има дупчица и през кожата от там изтича гной.

Лечение:

При дълбоки абсцеси на крака се прилагат хирургични методи за лечение. Като радикален лечебен метод се прилага операция, при която се изрязва фистулното каналче.

Консервативно лечение включва профилактика на съществуващите заболявания, детоксикация, насърчаване на имунната дейност (прием на витамини и имуностимуланти), антибиотичен прием, лечение с лазер и употреба на дрениращи мазила.

Абсцес на крака може да се появи и след поставяне на мускулна инжекция. Това състояние е известно като постинжекционен абсцес. Дължи се не само на неспазване на хигиенните норми. Причина за него може да стане и неправилното поставяне на ижекцията (използвана е по-къса игла, не е въведена достатъчно навътре в мускула или медикамент за подкожно въвеждане е бил поставен подмускулно). В последният случай се забавя резорбцията на лекарството и това предразполага към възпаление.

Наличието на дерматит, продължителна терапия с инжекции и силно отслабен имунитет също води до постинжекционен абсцес. Оплакванията на пациента първоначално са свързани с появата на уплътнение в съответния участък, което няма ясно очертани граници. Постепенно към клиничната картина се прибавят и оплаквания като болезненост и оточност на мястото, покачване на температурата. Лечението се осъществява единствено в амбулаторни условия. Прави се операция, която протича по описания по-горе начин.

Флегмоните най-често се разглеждат като усложнения на диабет и остеомиелит. Това гнойно възпаление e по-тежко от абсцеса и обикновено засяга краката. Първоначално то обхваща единствено съединителната тъкан, но в процес на развитие и липса на лечение некротизират околните тъкани (мускули, сухожилия, нерви). Първоначално отделяният секрет е белезникав, а след това става гноен. По-опасни са флегмоните, които протичат без гной. Изходът за пациента в такъв случай често бива фатален.

Оточност и червенина на кожа са сред първите симптоми, след което оплакванията стават по-сериозни. Заболяването се развива изключително бурно – болният се оплаква от липса на апетит, сухота в устата, безсъние и висока температура.

В първата фаза на патологията, когато все още не е налична гнойна секреция, лечението се осъществява по консервативен път. Болният крайник се обездвижва и се прилагат топли компреси.

При напредване на възпалително-гнойния процес веднага се преминава към следващата стъпка – оперативна намеса. Операцията преминава с направата на няколко дълбоки разреза като целта е да се осигури дренаж на гнойта.

Ако положението продължава да се усложнява и след оперативна намеса, се пристъпва към ампутация на засегнатия крайник. Това е единствената възможна опция за спасяване живота на пациента.

Абсцес на гърлото

Aбсцес на гърлото е друга разновидност на тази неприятна патология. За източник на тази инфекция се счита всеки възпалителен процес в тялото – от възпаление на сливиците и средното ухо до пулпит на 7 или 8 зъб. Най-чести причинители на абсцес в гърлото са пиогенните инфекции, дължащи се стрептококи, ешерихия коли, клебсиела.

Травма на орофаринкса и поглъщане на остър предмет също може да провокира развитието на гнойния процес в гърлото.

• Това тежко заболяване протича с остро изразени симптоми, сред които е вдигане на температура от 40 градуса. Болният се оплаква от втрисане, обща отпадналост, мускулни и ставни болки.
• Болезненото усещане в гърлото се усилва при преглъщане. Усеща се още и пулсираща болка в зъбите. Възможно е да се появи оток в областта на шията. При преглъщане може да боли и ухото.
• Повишава се отделянето на слюнка. Подуват се лимфните възли. Дъхът в устата става изключително неприятен.

Лечението на гърлен абсцес е само оперативно. Пациентът трябва да постъпи в болница. Операцията за почистване на абсцесната кухина се извършва на фона на медикаментозна терапия. Манипулацията се осъществява под локална анестезия. След третия ден е възможно да се наложи разширяване на отвора, направен при пункцията, за да изтече безпроблемно насъбралата се в кухината гной. След операцията задължително се правят гаргари с антисептични разтвори (физиологичен, йоден и фурацилин).

Паралелно с това терапията протича с прием на антипиретични препарати, антибиотици, антихистамини (предотвратяват автоимунните усложнения). При остра форма на заболяването, протича с интоксикация на целия организъм, задължително се назначава детоксикираща програма.

От антибиотиците предпочитаните за лечение на абсцес на гърлото са левофлоксацин, цефтриаксон, линкомицин, амоксиклав. Точният препарат и терапевтичната доза се определят от специалист.

Перитонзиларният абсцес се разглежда като усложнение на тонзилофарингит и гноен тонзилит. Тази патология засяга небните сливици. Формира се между тях и капсулата им. При напредване на патологичния процес засегнати се оказват и околните тъкани.

В хода на заболяването освен общите симптоми (температура, болки в гърлото и подуване на лимфните възли), се появяват и други оплаквания – промяна в гласа, болки в ухото, тахикардия, главоболие.

След дренажа се назначава антибиотично лечение. На пациента се препоръчва режим на легло и адекватна хидратация на тялото.

Неправилно лекувана гнойна ангина или хроничен тонзилит са най-честите причинители на абсцес на гърлото. При хронифициране на проблема в резултат от неадекватна терапия, инфекцията попада в гърлото и след това започва развитието на болестотворния процес, което протича със събирането на гной в капсулна тъкан. В този случай се наблюдава подуване на меките тъкани на врата. Пациентът усеща болка при допир в тази област. В зависимост от локацията на инфекцията може да се наложи премахване на едната или двете сливици. Към тази мярка се прибягва не само, за да се излекува заболяването, но и за да се избегне неговата повторна поява.

По правило показания за отстраняването на сливиците има в следните ситуации:

• тежка форма на паратонизилит, протичаща с абсцес
• хроничен тонзилит
• чести ангини
• диабет
• влошаване на пациента след направената пункция
• трета сливица

За отстраняването на сливиците има и някои противопоказания, свързани със заболявания като хипертония, скорбут, сепсис, туберкулоза, тромбоза на мозъчните съдове, менингит.

Абсцес на езика

Абсцес е възможно да се появи и на езика. Причините за него са комплексни. Но най-честите са свързани със стрептококи, възпаления на тонзилите в комбинация с дентални проблеми. Травма също е възможно да причини абсцес на езика. Това заболяване е известно още като глосит. Локализира се в различни части на езика.

Абсцесът може да се развие и в епиглотиса (намира се зад основата на езика и над входа на ларинкса). Това е хрущялната тъкан, която затваря входа на гръкляна, когато преглъщаме. Пациентът усеща болка при говорене, хранене и преглъщане. Дишането през устата става силно затруднено. Наблюдават се и промени в слюнката – тя повишава вискозитета си.

При появата на абсцес на езика първо се обърнете към стоматолога. В начални етапи на лезията, оперативната терапия може да бъде заместена с антибиотична. Обикновено лечението трае 1-2 седмици. През този период пациентът трябва да консумира само пюрирани храни. Задължително устата се изплаква с антисептичен разтвор (фурацилин+сода).

Мозъчен абсцес

Абсцесът може да се засегне и мозъка. Най-често това гнойно възпаление се дължи на хроничен гноен отит. В случая се развива отогенен абсцес – гнойното възпаление е локализирано в областта на слепоочието.

Друга разновидност е травматичният мозъчен абсцес – развива се след мозъчна травма.

Третият вид – метастатичен се развива благодарение на преноса на бактерии през лимфния поток.

Терапията може да се осъществи по консервативен и хирургичен път. Много специалисти препоръчва операция в срок от 2-3 седмици след поставяне на диагнозата. Други са на мнение, че трябва да се изчака абсцесът да се капсулира добре и едва след това да бъде отстранен.

Водещ симптом за развитието на мозъчен абсцес е главоболието. Възможни са още епилептични припадъци, загуба на говорните способности, световъртеж и координационни смущения.

Абдоминален (интраабдоминален) абсцес, в корема, коремната кухина

Друга разновидност – абдоминален абсцес представлява патология, свързана със събирането на възпалителен секрет в областта на корема. На теория това възпаление може да засегне всеки орган от коремната кухина, но най-често се локализира в чревните гънки. В медицината тази патология е известна още като интраабдоминален абсцес, тъй като се развива в коремната кухина.

Симптоматиката, с която се проявява, е свързана с коремни болки, промени в изпражненията, усещане за пълно в ректума, гадене, повръщане, нежелание за прием на храна.

Антибиотиците в случая са ефективни единствено за предотвратяване развитието на инфекцията в коремната кухина. Но когато вече е се е образувала възпалителна течност, тя трябва да бъде дренирана.

Възможно е специалистът да препоръча перкутанен дренаж – кратка процедура, при която се вкарва тънка игла в мястото с локализация на гнойта.

Вторият метод е операция. Често се налага повече от една, защото трябва да се излекуват и усложненията, възникнали в резултат от абдоминалния абсцес (напр. перфорация на червата).

Дивертикулоза и локализиран абсцес

Дивертикулозата е сред причините, водещи до появата на локализиран абсцес. В случая става въпрос за разширения в области на тънките черва или дебелото черво (дивертикули).

Най-честите усложнения при дивертикулоза са перфорация на червата и локализиран абсцес (развива се в стените на дебелото черво или тънките черва). При данни за перфорация хирургичното лечение е единствената опция. Манипулацията протича с изрязване на засегнатите части на червата и свързване им със здравите краища.

Ретроперитонеален абсцес – от апендицит и перитонит

Ретроперитонеалният абсцес е свързан със заболявания като вторичен перитонит и апендицит. Те водят до събиране на възпалителна течност в свободната перитонеалната кухина. Обикновено от перитонит ретроперитонеалният абсцес се развива в рамките на 2-3 седмици.

Пациентът се оплаква от болка в долната част на гърба. Тя се усилва при движения на тазобедрената става.

Адекватното лечение в случая се осъществява единствено чрез операция. След дренирането на гнойния секрет е необходимо да се създадат адекватни условия за неговото оттичане.

Абсцес на вулвата, в слабините: Фурункул и абсцес на бартолиновата жлеза (бартолинит)

Абсцесът на вулвата засяга външните полови органи на жената. Тази патология, развиваща се в слабините, има два подвида – фурункул и бартолинит.

Фурункулът на вулвата е известен като цирей и включва гнойно възпаление на космения фолилул. Протича с болки и зачервяване, проявяващи се в засегнатата област. Оформя се пъпка с бяла връхче, в центъра на която е възпаленият космен фоликул.

Ихтиолови компреси и мазане с локални антисептици са част от основната терапия. Към нея може да се включи и прием на пеницилинови антибиотици. При липса на резултат се пристъпва към операция.

Абсцес на бартолиновата жлеза е друго неприятно заболяване, известно като бартолинит. Точната локация на бартолиновите жлези е от двете страни на вагината. Те са жлези с външна секреция. Сред причните за тази патология са заболявания като хламидия, кисти и гонорея. Травма в областта и имунен срив също може да доведат до бартолинит.

При наличието на абсцес в жлезите симптомите са следните – бяло течение, постоянна пулсираща болка в областта, повишена температура, зачервяване и оток в засегнатата жлеза.

Превръзки с ихтиол, седящи вани със смрадлика и прием на антибиотик са част от мерките на консервативното лечение на бартолинит. Най-надеждно и най-скоростно остава лечението чрез операция.

Бъбречен и перинефрален абсцес

Бъбречният паренхим и пространството около него също може да се окаже изпълнено с гной. До този сценарий се стига след усложнение на остра форма на пиелонефрит. Бактериите се предават до кръвен и лимфен път, в резултат от което се развива бъбречен и перинефрален абсцес.

Сред рисковите фактори са камъни в бъбреците, диабет, рефлукс, травма в областта.

Патологията бъбречен и перинефрален абсцес протича на фона на следната клинична картина – периодично втрисане, обща отпадналост, повишена температура, коликообразна болка в кръста, остра бъбречна недостатъчност, усилваща се болка при навеждане.

Основна цел на лечението е да си осигури адекватен дренаж на събралата се гной. На фона на медикаментозна терапия се назначава и оперативно лечение.

Вътрегръбначен: Епидурален (екстрадурален) и субдурален или гранулом

В мозъчното пространство, намиращо се в гръбначния мозък, също може да се натрупа гной. Патологията е известна като вътрегръбначен абсцес. Според точната локация на гнойно-възпалителния процес се различават два подвида – епидурален и субдирален абсцес.

Епидуралният абсцес, известен още като екстрадурален или гранулом, е локализиран над твърдата част на мозъчната обвивка на гръбначния стълб.

Субдуралният е разположен в пространството между твърдата и съдовата мозъчна обвивка. Епидуралният и субдуралният абсцес са грануломи. И при двата има струпва на едно място на патологични клетки при наличието на некротичен център.

Общата симптоматика при вътрегръбначен абсцес включва влошаване на общото състояние, постоянни тъпи болки в гръбначната област и покачване на телесната т-ра.

Лечението се осъществява задължително чрез хирургични способи и се съчетава с паренталния прием на високи дози антибиотични препарати. Терапията се допълва от препарати с обезболяващо и антипиретично действие.

Аноректален абсцес (на ануса и дебелото черво)

Аноректален абсцес – представлява гнойно-възпалителен процес, засягащ тъканите на ануса и изхода на дебелото черво. Най-често това състояние се бърка с остра форма на хемороидално заболяване.

Оплакванията на пациентите с аноректален абсцес са свързани с повишаване на телесната температура, оток, зачервяване и болка, която се усилва най-вече при движение и дефекация.

Лечение представлява съчетание между хирургични и консервативни методи (прием на антибиотици, промивки, седящи вани). Денонощие след операцията пациентът може да бъде освободен за домашно лечение, ако липсват усложнения.

На млечната жлеза. На потна жлеза.

Абсцес на млечната гърда е рядко срещано гнойно-възпалително заболяване. Застрашени са най-вече кърмачките. Кърменето предразполага към разраняване на гърдите.

Пропускане на кърмене, рязко отбиване на кърмачето, имунен спада, големи гърди, неудобен сутиен, тютюнопушене, занижена хигиена са други фактори, предразполагащи към патологията.

Лечението обикновено протича по консервативния начин, но при липса на резултат може да се направи хирургичен дренаж.

Абсцесът може да засегне и потната жлеза (хидросаденит). В най-голям риск са хората, които се потят обилно. Патологията се изразява в образуването на гнойна колекция в подмишничните ямки.

В началото болезненият инфилтрат прилича на фурункул. Но постепенно увеличава размерите си и топчето става с големина на лешник. Движението на ръката става затруднено.

Бърз резултат дава оперативното лечение.

Зад ухото, лимфни възли

Неприятният абсцес не е изключено да се появи и зад ухото. Това се дължи на травма, ушни инфекции, болни зъби, гъбична инфекция в ухото или скалпа на косата. Гнойното заболяване протича с подуване на лимфните възли.

Пациентът усеща силна болка и в подутото и зачервено място зад ухото. Наблюдава се повишение на телесната температура, смущения в съня и храненето. Не е изключено да се развие лимфаденит. Състоянието се усложнява при наличието на абсцес. В случая най-добрата терапия е хирургичното лечение.

В повечето случаи на абсцес зад ухото състоянието се повлиява положително от прием на антибиотик и антихистаминов препарат. Погрешна практика е прилагането на загряващи процедури.

Абсцес на простатата

Често усложнение на острия простатит е заболяването абсцес на простатата. Типично за него е наличието на кухина, изпълнена с гнойни колекции и ограничена с гранулационна тъкан. Рядко зад това гнойно възпаление на жлезата стои друга гнойна инфекция като тонзилит, например.

Дискомфортните състояния, за които сигнализира пациентът, са свързани с обща отпадналост, температура (40 градуса), парене при уриниране, чести позиви за отделяне на урина, парене и болки в перинеума. Тази клинична картина се проявява на фона на обща отпадналост.

Лечението на простатен абсцес е единствено оперативно. Болкоуспокояващите, химиотерапевтиците и антибиотиците са назначават като допълнение към основната терапия.

Абсцес на черния дроб (амебен)

Абсцес на черния дроб е друга гнойно-възпалителна патология, която има паразитна предистория. Води началото си от чревна паразитна инфекция, която по кръвен път достига до черния дроб.

Амебният чернодробен абсцес протича с повишена температура (39 градуса), болки в областта на черния дроб, които се разпространяват към лопатката. Пациентът, в чието тяло се развива тази патология, често ходи приведен на дясната страна, сякаш „носи“ под ръката абсцеса.

Обща отпадналост и слабост, среднощно изпотяване, потъмняване на кожата допълват клиничната картина на патологията.

Терапията протича с противопаразитни препарати. Ако е необходимо се прилагат и хирургични методи.

Студен абсцес на гръбнака, гръбначния стълб

Друга разновидност на гнойната патология е така нареченият студен абсцес на гръбнака. Основният симптом, по който ще го познаете, е непостоянната болка. Проявява се най-вече при ходене.

Студеният абсцес протича с обща отпадналост. Но фона на тези оплаквания липсва повишение на телесната температура и това значително забавя диагностиката и лечението. То се осъществява по консервативен и оперативен начин. Ефективно е когато се атакува причинителя на проблема.

Абсцес на белия дроб

Абсцес на белия дроб е друга възможна патология. Най-често нейният произход е бактериален. По-рядко той е свързан с паразити или гъбички.

Началната клиника протича с остра форма на пневмония. Три седмици след възникване на възпалението, гнойта прави пробив и прониква в бронхите. Пациентът отделя обилно количество храчки.

Терапията включва антибиотици, глюкозо-солеви разтвори и физикален дренаж. Ако приложението на тези методи не дава желания резултат и има кървене, операцията остава единственият възможен изход.

Диагностика и изследвания

Изборът на метод за диагностика зависи най-вече от локацията на абсцеса. Прилага се палпация в случаите, когато гнойната колекция е засегнала видим участък. При възможност и необходимост специалистът предоставя за лабораторен анализ отделящия се гноен секрет.

Важни са стандартните лабораторни изследвания на кръв и урина. Показателите от тях дават важна информация за развиващия се патологичен процес в тялото. При наличието на такъв се наблюдава левкоцитоза (увеличават се белите кръвни клетки) и повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ).

ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) е важен метод за диагностика на абсцеси, които засягат жлези с вътрешна функция (бъбреци, простата). Благодарение на този способ заболяването се установява с най-голяма точност и е предпочитан пред останалите способи. Възможно е използването на контрастно вещество, благодарение на което се получава достоверна картина за сложността на патологията.

Чрез скенер също се поставя диагнозата за гнойно-възпалителен процес в тялото, засягащ костите или меките тъкани. Използва се контрастно вещество и с негова помощ възпалителното огнище се откроява ясно по време на изследването. Скенерът се използва рядко при диагностика на аноректален абсцес. Прилага се най-вече в случаите, в които няма яснота за произхода на патологията.

Ехографията помага са установяване точната локация на гнойното огнище. Методът има висока диагностична стойност при изследване на гнойни процеси, засягащи черен дроб, бъбреци, простата, млечна жлеза. Ехографията също се прилага с използването на контрастно вещество за по-ясна определяне границите на гнойното огнище.

Общо лечение на абсцес

Подходът в лечението на абсцес се определя спрямо неговата локация. По-лесни за лекуване са външните абсцеси. Въпреки, че принципите за лечение на външен и вътрешен абсцес са едни и същи. Целта е кухото пространство да се освободи от събраната в него гной. Това може да се случи по два начина – чрез антибиотик и дренаж.

При абсцес независимо от локацията му се предписва широкоспектърен антибиотик. Това е първата крачка от терапията. Но невинаги антибиотикът се оказва достатъчен.

Обикновено се предписват препарати, които имат силно терапевтично действие при грам-положителни и грам-отрицателни бактерии. Широкоспектърните антибиотици са добър вариант. Предпочитани са ципрофлоксацин, амоксиклав, цефтриаксон, левофлоксацин, азитромицин.

Не забравяйте, че няма универсален подход за лечение на абсцес с антибиотик. Точният препарат и терапевтичната доза, в която трябва да се приема, определя специалистът.

При лечението на абсцес главната цел е да се осигури ефективно изсмукване на гнойта. Кухината трябва да се прочисти от нея. За целта се прилага пункция. Методът се използва не само за диагностика, но и за лечение. Свързан е с изтегляне на гнойта и въвеждане на антисептична течност в кухината на абсцеса. 

Ако пункцията се окаже неуспешна, прилага се инзиция с дренаж. Процедурата се осъществява чрез тънък разрез над тъканите на изпълнената с гной кухина.

За налагането на дренаж се използват специални лентички или тръбички от мека гума, които се фиксират чрез резорбиращи се конци.

Антисептичният ихтиол е добра алтернатива за компрес при абсцес. Нанася се по два пъти на ден в количество, покриващо повърхността на гнойното възпаление. Отгоре се поставя марлена превръзка. Ихтиолът насърчава „узряването“ на фурункулите и подпомага изтеглянето на гнойта от тях.

Ето няколко предложения за компрес при абсцес:

• лист алое вера – цепва се на две през вътрешността и се налага върху кожата с лигавата страна
• среда от ръжен хляб, предварително накисната в топло прясно мляко
• по 20 грама семена кимион, ръжено брашно и мента, размити с топла вода до получаване на кашичка
• листа живовляк, стрити със сол
• С билката дебела мара също може да направите компрес. Измитото листо се цепва на две през средата и с лигавата част се налага върху мястото. Отгоре се правя превръзка с марля. Листото стои, докато остане без сок. След това се слага нов компрес и така до пълно излекуване