Банер за мобилна версия за апликация
Аденом на простатата
Доброкачествената хиперплазия на простатната жлеза представлява свързано с напредналата възраст уголемяване (разрастване) на жлезата без това да е причинено от злокачествен процес (рак) или инфекция. При доброкачествената простатна хиперплазия простатната жлеза увеличава размерите си, при което се притиска преминаващата през нейната средна част уретра. Това влошава уринния ток от пикочния мехур към пикочния канал и навън от тялото; притискането предизвиква също така връщане на урината назад към пикочния мехур, което има за последствие чести позиви за уриниране.
Уголемяването на жлезата при това заболяване е напълно доброкачествено, въпреки че понякога достига големи размери. Хиперплазията на жлезата не е предшественик на рак на простатата. Въпреки това, поради сравнително голямата честота на доброкачествената хиперплазия, двета заболявания (доброкачествената простатна хиперплазия и рак на простатната жлеза) нерядко се срещат паралелно у един и същи пациент.
Доброкачествената простатна хиперплазия е често състояние сред по-възрастните мъже. Повече от половината мъже между 60 и 70-годишна възраст страдат от доброкачествената простатна хиперплазия, докато при мъжете над 70 и 80 годишна възраст честотата достига 90 %.
С възрастта простатната жлеза преминава през два основни периода на растеж. Първият настъпва рано в пубертета, когато простатата удвоява големината си. Около 25-годишна възраст жлезата отново започва да расте. Тази втора растежна фаза години по-късно понякога има за резултат доброкачествена хиперплазия на простатата.
Доброкачествената простатна хиперплазия рядко причинява оплаквания преди 40-годишна възраст, но повече от половината мъже на 60 години и почти 90% от мъжете на 70 и 80-годишна възраст имат някои от симптомите на доброкачественото нарастване на простатната жлеза.
През целия си живот мъжкият организъм произвежда мъжки полови хормони (основният от които е тестостеронът) и малки количества естрогени (женски полови хормони). С остаряването на мъжа, количеството на активния тестостерон в кръвта спада, обуславяйки пропорционално по-високи нива на естрогените.
С напредването на възрастта, въпреки спадането на концентрацията на тестостерона, простатата успява да произведе и натрупа голямо количество дихидротестостерон, което предизвиква нарастване на простатната жлеза.
Симптоми:
Понякога на фона на значително увеличени размери на простатната жлеза могат да липсват каквито и да било оплаквания. Повечето симптоми на ДПХ са причинени от притискането на уретрата и промените в пикочния мехур. Мъжът може да не подозира, че страда от притискане на пикочния канал до момент, в който се оказва напълно неспособен да уринира. Това състояние се нарича остра задръжка (ретенция) на урината и може да бъде провокирано от прием на продавани без рецепта лекарства против настинка или алергия. Тези лекарства често съдържат отбъбващи съставки (симпатикомиметици), които като страничен ефект възпрепятстват отпускането и изпразването на пикочния мехур. Когато налице е частично намаляване на просвета на пикочния канал (уретрата) подобен пълен стоп на уринния ток може да се предизвика от алкохолна употреба, ниски температури и дълъг период на обездвижване.
Простатата е обвита от здрава капсула, която пречи нарастването на жлезата да доведе до разрастване към съседните органи. В резултат на това жлезата притиска силно преминаващия през средния дял пикочен канал. В началото стената на пикочния мехур задебелява и става по раздразнителна. Това води до съкращаване на пикочния мехур дори когато той съдържа малки количества урина, което се изявява като често уриниране. Впоследствие мехурът отслабва, изгубва способността да се изпразва докрай и известно количество урина се задържа в него. Стесняването на уретрата и непълното изпразване на пикочния мехур предизвикват повечето от проблемите, свързани с доброкачествената хиперплазия на простатата.
Друг чест симптом е чувството за "ненапълно" уриниране. При тежко притискане може да се стигне до пълно "блокиране" на уретрата, което може да доведе до тежко увреждане на бъбреците.
Обикновено в преобладаващата част от случаите тези оплаквания от страна на уринирането се дължат на доброкачествената простатна хиперплазия. Същите оплаквания могат да бъдат симптоми и на други заболявания на простатата и пикочния мехур от възпалителен или злокачествен характер. Това налага уточняването им от лекар.
Усложнения:
Напредналата доброкачествена простатна хиперплазия може да причини други сериозни оплаквания с напредване на времето.
Задръжката на урина и преразтягането на пикочния мехур предразполагат към пикочни инфекции, увреждане на пикочния мехур и бъбреците, образуване на камъни в пикочния мехур, инконтиненция (неспособност за задържане на урината) и др. Ако пикочният мехур е тежко увреден, лечението на простатната хиперплазия може да се окаже неефективно. Когато се oткрие в ранен стадий и се започне навременно лечение, рискът от развитие на подобни усложнения е малък.
Диагностициране:
Прегледът при лекар се състои обикновено в т. нар. "ректално туширане", при което през ануса на пациента лекарят изследва с два пръста на едната си ръка простатната жлеза. Простатата е разположена непосредствено пред предната стена на ректума (правото черво) и това позволява нейното опипване през ануса и правото черво. При това изследване лекарят се ориентира най-общо за състоянието на жлезата: големина, твърдост, разрастване, болезненост, съотношение с околните органи и т.н. Ако по време на този преглед лекарят открие някакви болестни изменения той може да назначи и извърши някои други изследвания, които да прецизират диагнозата:
- общи кръвни и биохимични изследвания - дават информация за наличие на възпалителен процес в организма, функцията на бъбреците
- изследвания на урина - могат да открият възпалителни или туморни клетки в урината, кръв
- изследване на уринния ток - понякога пациентът трябва да уринира в специално устройство, което измерва показатели на уринния ток
- ехография на простатната жлеза - при това изследване през ануса в ректума (правото черво) се въвежда тънка сонда, на чийто връх има трансдюсер (предавател) на ултразвукови вълни. Отразеният образ от простатната жлеза се обработва от компютър и се изобразява на екран. При това изследване се придобива ценна информация за големината, структурата и измененията в жлезата.
- венозна пиелограма - това е вид рентгеново изследване на отделителната система; след венозно инжектиране на рентген-контрастно вещество (изобразява се на рентгенова снимка), контрастът достига по кръвен път бъбреците, преминава в образуващата се урина и в зависимост от това колко време след инжектирането се правят рентгенови снимки, се изобразяват различни отдели на пикочо-половата система, включително и частта на уретрата , преминаващата през простатната жлеза; това изследване не изобразява директно самата простата.
- цистоскопия - това е инвазивно изследване, при което под упойка и при стерилни условия през отвърстието на пениса в уретрата (пикочния канал) и пикочния мехур се въвежда тънка тръбичка с оптика и източник на светлина. Образът се възприема от камера и се изобразява на екран. При това изследване лекарят визуално и директно оглежда вътрешната стена на пикочния канал, частта на уретрата, която преминава през простатната жлеза и вътрешната повърхност на стените на пикочния мехур. Цистоскопията дава най-точна информация за степента на стесняването на пикочния канал поради заболяване на простатната жлеза (включително доброкачествена простатна хиперплазия).
- биопсия - при това изследване под ехографски контрол чрез специална игла и спринцовка се "всмуква" малко парченце от тъканта на жлезата, от участък, който лекарите преценят като болестно променен. Тази тъкан след това се изследва на микроскоп от специалист патолог и дава изключително ценна и окончателна информация относно възпалителния или невъзпалителния характер, доброкачествеността или злокачествеността на процеса.
Лечение:
Съществуват два вида лекарства, които се прилагат за лечение на доброкачественото разрастване на простатата:
- алфа блокери - това е клас лекарства, които отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур. Алфа блокерите се прилагат от много години за лечение на високо кръвно налягане, но те могат да облекчат и симптомите на доброкачествена хиперплазия на простатата, дори при мъже с нормално кръвно налягане. Отпускането на гладката мускулатура около шийката на пикочния мехур и в тъканта на простатната жлеза облекчава стесняването на пикочния канал, причинено от нарастването на жлезата. Някои от лекарствата от този клас, които се прилагат за лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата са Terazosin (Hytrin), doxazosin (Cardura), tamsulozin (Flomax) и alfuzosin (Uroxatral). Някои от страничните ефекти на алфа-блокерите включват замаяност, умора и обърканост. Те отминават със спиране приема на лекарството.
- лекарства, които блокират образуването на дихидротестостерон в простатата. Лекарствата от тази група потискат ензима, който превръща тестостерона в ДХТ. Тези лекарства също не помагат при всички пациенти. В тази група медикаменти спадат: Proscar и Avodart. Страничните ефекти на тези лекарства са редки, но засягат сексуалната сфера като: спад в сексуалния нагон, трудно постигане на ерекция, проблеми при еякулация и др.
Други методи на консервативно лечение са:
- балонната уретропластика, при която в пикочния канал, до мястото на стеснението се въвежда специален катетър, който след това се раздува и по този начин намалява стеснението на уретрата. Този метод е алтернатива на хирургичното лечение, но обикновено резултатите са сравнително краткотрайни;
- трансуретралната хипертермия, при която нажежаваща се антена се въвежда през уретрата до мястото на стеснението и чрез развиване на локална висока температура отстранява разрастналата се тъкан.
Хирургичните методи за лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата са най-ефективни, но крият и по-голям риск от възникване на странични ефекти в сравнение с консервативното лечение (кървене, инфекции, импотенция); хирургичното лечение се прилага при по-напреднали случаи на доброкачествена хиперплазия на простатата с изразени оплаквания.
Съществуват най-общо три вида хирургични операции за лечение на доброкачествената простатна хиперплазия:
- трансуретрална инцизия - тази операция се извършва през отвърстието на пениса и през пикочния канал, т.е. не причинява рана отвън и не оставя белег. При тази операция през уретрата се въвежда остър инструмент, с който се правят няколко разреза в областта на разрастналата се простатна жлеза и стеснената уретра и шийка на пикочния мехур. Смята се, че тази операция постига известно облекчение на симптомите при по-малък процент на странични ефекти.
- трансуретрална резекция (ТУР) - тази операция се извършва също така през отвърстието на пениса и през пикочния канал, т.е. не причинява рана отвън и не оставя белег. При тази операция през уретрата се въвежда специален инструмент-резектоскоп. Резектоскопът има клапи, през които в уретрата и пикочния мехур се впръсква и изсмуква разтвор; инструментът има също така оптика и източник на студена светлина, благодарение на които специална камера пресъздава образа от вътрешността на уретрата на монитор. Така хирургът работи под визуален контрол. Резектоскопът има електродна бримка, която изрязва тъканта на разрастналата се жлеза отвътре и едновременно с това коагулира прерязваните кръвоносни съдове. Най-честите усложнения на ТУР са кървене и проблеми в сексуалните функции. В днешни дни повече от 90% от случаите на напреднала ДПХ се лекуват с трансуретрална резекция. Методът е изключително ефективен
- отворена операция - в случаи, в които простатната жлеза е достигнала много големи размери, обикновено се прилага отворена операция, при която хирургът прави разрез в долната част на корема или между пениса и ануса за да достигне и отстрани разрастналата се тъкан на простатата. Пълното възстановяване обикновено трае около 2 месеца. През този период могат да се наблюдават следните проблеми:
- проблеми при уриниране - това е често уриниране с различна степен на дискомфорт; след 2-3 месеца тези оплаквания обикновено отшумяват напълно
- неспособност за контрол на уринирането (неспособност за задържане на уринирането) - това обикновено се наблюдава докато се възстановява отслабения и раздразнен пикочен мехур. Този проблем отшумява толкова по-бързо, колкото по-леко е било увреждането преди операцията.
- кървене - през първите няколко седмици след ТУР съществува възможност образувалите се в оперираната жлеза или пикочния мехур съсиреци да отпаднат и в урината да се яви кръв. Кръвотечението обикновено изчезва след кратък период на покой, постелен режим и прием на голямо количество течности.
Тъй като трансуретралната хирургия на простатната жлеза оставя след себе си значителна част от тъканта на жлезата, след такава операция е възможно повторно възникване на проблеми с жлезата, включително и такива, дължащи се на доброкачествена хиперплазия. Обикновено ТУР и другите хирургични операции осигуряват облекчаване на симптомите на доброкачествената простатна хиперплазия за поне 15 години. Само около 10% от мъжете, подложили се на хирургична намеса по повод доброкачествена простатна хиперплазия, се нуждаят от повторна операция (обикновено тези мъже са претърпяли първата си операция в по-ранна възраст).
Много мъже са разтревожени относно повлияването на половия им живот. Пълното възстановяване на сексуалните функции обикновено отнема около година. Обикновено, ако мъжът е имал спонтанни ерекции преди операцията, то той има такива и след това. Операцията рядко предизвиква импотенция (липса на ерекция), но обикновено не може да възстанови такава (ако болният не е имал ерекции дълго време преди операцията). Въпреки, че повечето мъже са способни да имат ерекция след операцията, хирургичното вмешателство над простатната жлеза често прави мъжете стерилни (неспособни да имат деца, неспособни да оплодят жена) тъй като нерядко предизвиква състояние, наречено "ретроградна еякулация" или "сух климакс". При нормална простата, в момента на еякулация, мускулатурата в основата на пикочния мехур се свива и запушва пътя на семенната течност към мехура, тогава спермата се отправя към пикочния канал и навън. По време на операцията този "мускул" често се отстранява и в такъв случай по време на еякулация семенната течност се насочва по пътя на най-малкото съпротивление, в случая-към пикочния мехур; по-късно семенната течност изтича навън с урината. Повечето мъже не съобщават за разлика в изпитването на сексуален оргазъм преди и след операцията.
Билколечение
- Лековита билкова смес – смесват се по 100 грама от корените на билките зайча сянка, божур и сладник. Към тях се прибавят по 75 грама от цветовете на невена и листата на леската. С 3 чаени чаши студена вода се заливат 3 равни супени лъжици от домашно приготвената смес от билки. Слагате отварата на котлона и я варите в продължение на 30 минутки. След премахването и от котлона се цеди през цедка. Лековитата отвара се дели на 4 горе-долу равни части и всяка от тях се изпива преди да се консумира храна.
- Билкова смес при аденом на простатата – по 75 грама от корените на репей и ружа. Добавят се и 100 грама от корените на сладник. С 300 милилитра вода се залива само една равна супена лъжица смес от билките. Илача се оставя за престой от 12 часа. Вари се задължително под капак за 30 минути. След свалянето на отварата се изчаква половин час преди прецеждане. Отварата се дели на 3 части, като всяка една се изпива преди да се нахраните.
- Борови връхчета при аденом на простатата – чаена чаша борови връхчета се заливат с 500 грама домашен пчелен мед. Стъкленият съд, в който приготвяте илача се затваря и се оставя за престои от 30 дена. После се разбърква и се консумира по супена лъжица, преди хранене, 3 пъти на ден.
- Аспержи при аденом на простатата – в 200 милилитра вода сварете за 5 минути 2 чаени лъжички аспержи. На 4 часа се изпива по ракиена чашка.
- От корените на аспержито също може да се направи отвара. Рецептата за нея е – с чаена чаша вода се залива чаена лъжичка наситнени корени, които се варят за 10 минути. Дозата за прием е същата.
- Черна ряпа, ябълка и лук при аденом на простатата – всичко се настъргва на ренде. После се изстисква сока от сместа през марля. Изпиват се по 100 милилитра на ден, поне час преди хранене.
Препоръки:
- Избягвайте стреса
- Приемайте големи количества течност
- Избягвайте консумацията на пикантни храни
- Намалете до минимум количеството на приемания алкохол
- Движете се възможно най-много
- Гледайте да не преохлаждате организма си