Адисонова болест

Болестта на Адисон се дължи на хормонално разстройство, при което не се секретират достатъчни количества от два от важните за организма хормони – кортизол и алдостерон. Те се синтезират в надбъбречните жлези – две малки жлези, разположени върху двата бъбрека.

Болестта на Адисон се развива, когато част от надбъбречните жлези са увредени или разрушени и в резултат на това се секретира недостатъчно количество кортизол и алдостерон. Надбъбречните жлези се състоят от два слоя – кора, която произвежда три групи хормони, наречени общо кортикостероиди и сърцевина, която произвежда хормони, производни на адреналина. Трите вида хормони, произвеждани от кората са:

  • Глюкокортикоиди – към тях спада кортизолът, чиято функция е да спомага за превръщането на поетата храна в енергия, поддържа имунната система и помага на тялото да реагира при стрес.
  • Инералкортикоиди – към тези хормони спада алдостеронът. Неговата основна функция е да поддържа баланса на натрий и калий в тялото в норма.
  • Андрогени – в надбъбречните жлези се секретират малки количества мъжки полови хормони, както при мъже, така и при жени.

Болестта на Адисон се среща във всички възрасти и двата пола се засягат почти еднакво. При по-тежко протичане болестта може да бъде животозастрашаваща.

Причини:

В 80% от случаите болестта на Адисон се дължи на автоимунен процес, а в 20% на туберкулоза. Най-честата причина за развитието на е автоимунно разстройство, при което организмът атакува собствените си клетки.

Други причини могат да бъдат: 

• Туберкулоза

• Кръвоизлив в надбъбречните жлези

• Раково образувание на надбъбреците

• Инфекция на надбъбреците.

 

Симптоми

Симптомите при болестта на Адисон обикновено се развиват постепенно за няколко месеца. Най-честите оплаквания на пациентите са:

• мускулна слабост и умора

• загуба на тегло и намален апетит

• ниско кръвно налягане, съпроводено понякога със загуба на съзнание

• потъмняване на кожата – хиперпигментация

• мускулни и ставни болки

• депресия

• лесна раздразнителност

• повишена консумация на сол

• ниски нива на кръвна захар

• гадене, повръщане и диария

• намаляване на либидото.

 

Диагностициране:

Кръвни тестове за измерване нивата на натрий, калий, кортизол могат да позволят на лекарите да преценят дали има някакво нарушение във функциите на надбъбречните жлези, на което да се дължат оплакванията.

Стимулационен тест с АКТХ – при този тест се измерват нивата преди и след инжектиране на адренокортикотропен хормон (АКТХ). Този хормон стимулира отделянето на кортизол в кръвта. Ако надбъбреците са увредени след стимулацията с АКТХ нивата на кортизол продъжават да бъдат ниски.

 

Лечение:

Основният начин за лечението на болестта на Адисон е заместително с изкуствено създадени за целта хормони, които да регулират нивата на кортизол в кръвта. Най-често използваният медикамент е хидрокортизон. Други възможни медикаменти са Преднизолон и Дексаметазон.

 

Хранителен режим /по Дънов/

  • Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема едно от следните средства: по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче): вземат се 15—20 зелени листа, махат се бодлите им и се смилат на каша (премерват се, за да бъдат 200 г), към нея се прибавят по 400 г чист пчелен мед и чисто натурално (домашно) червено вино; във водна баня се вари 30 минути, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа; или: по 1 бучка захар с 20 капки настойка: 80 планински кокичета (листа и цвят) без главичките се заливат с 500 г гроздова ракия; в запушено стъкло стои на слънце 40 дни, след което се прецежда през кърпа и се държи на студено място, за да не вкисне.
  • Десет минути след едно от тези средства да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бударица (листа и цвят), бял равнец (цвят), водна детелина (листа и цвят), глухарче (цялата билка с корена), жълт кантарион (листа и цвят), жълт смил (листа), иглика (листа и цвят), обикновена коприва (листа и цвят), синя тинтява (листа и цвят), полски хвощ (листа и цвят), трицветна теменуга (листа и цвят), риган (листа и цвят) и червен кантарион (листа и цвят) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. При желание може да се пие подсладена с мед и лимон по вкус.
  • Диета. Както при намалена функция на надбъбречните жлези, с добавка сутрин на първа закуска заедно с другото болният да изяжда и по 10—20 г варена или печена надбъбречна жлеза от агне, теле или овен. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от кромид лук и листа от магданоз по равни части с винен оцет и зехтин по вкус, може да изяжда и по 100 г младо месо — агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с леко препечен хляб. При това храната трябва да бъде посолена, като се дават по 3—6 г дневно каменна или морска сол, а също и по-богата на витамин С, А, В1. След ядене болният да взема 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с малко мед и 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки или пък бяла пръст (от аптеката), а подир това да изпие 1 супена лъжица пресен селски хлебен квас, размит с 2—3 супени лъжици хладка вода и малко мед и лимон по вкус.
  • Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие овесено мляко — 3 супени лъжици овесени зърна (предварително проверени да не миришат на мухъл, да не са горчиви и да са изчистени от праха и пр.) в 1 л вода се варят, докато напълно се разпукат. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се подслажда с мед и лимон по вкус. Това мляко дава голяма сила и енергия на болния.
  • Два часа след ядене при нервно сърце да взема 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят, камфор на прах 1 г и олио мента 10 капки.
  • При незасегнато сърце да взема 15 капки настойка от зелени орехчета (без образувани ядки): нареждат се в буркан ред орехчета на дебелина 1 см, ред ситна захар със същата дебелина и т. н., като най-горният слой е от захар, и то с дебелина 6 см, за да не вкисне настойката. След това бурканът се завързва с парче тънко хасе и стои на слънце 40 дни. Прецежда се през тънка кърпа чрез изстискване и се държи на студено в бутилки, завързани с кърпички, а не с тапи.
  • Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани заедно с ядките и черупките, и по 2 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна). В 1500 г вода на тих огън се варят 15 минути, след това се прибавят 5 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, исландски лишей, росопас и спирея по 50 г от всяка, листа от черница 100 г и 1 лимон, разрязан на 4 части. На тих огън се вари още 15 минути и като изстине, се прецежда. При желание се пие подсладена с мед или сироп по вкус.
  • Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода или пък с чай от лайка, последвана от налагане областта на бъбреците с торбичка от тънко хасе (30 на 15 см), напълнена с топъл пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 15—20 маслини, счукани в дървен хаван на кашица заедно с костилките, и 1/2 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). При липса на маслини да се слага топла лапа от прясно зеле, на ситно нарязано, с прибавка на 1—2 супени лъжици листа от магданоз, също на ситно нарязани, и 100 г прясно мляко — вари се да стане гъста като тесто лапа. Едновременно се слага и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от листата на орех и черница (10 орехови и 10 черничеви листа в 600 г вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда), а отгоре се слагат вестник и вълнен пояс, който да минава и през кръста. Главата се налага с „шапка“ от същото хасе, напълнена със същия квас, засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на каша); отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.
  • Сутрин. Самовнушение, фрикция и дълбоко дишане. През целия ден в областта на бъбреците се носи мушама от хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и се заменя с нова.
  • През лятото и есента вечерните приложения може да се заменят с цели топли бани (37°С за 15—20 минути) с отварка от полски бъзунек — цялата билка с корените, стеблата и листата, но без плодовете, защото цапат. От него се вземат 7—9 коренища с прибавка на едно голямо снопче борови клони и по 4 двойни шепи листа от черница и от орех и в един голям съд се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда. Ако отварката е недостатъчна, същите билки отново се варят, но вече 15 минути и преди свалянето от огъня в нея се прибавя и една двойна шепа готварска сол. След банята се прави сухо увиване с хавлия и 1—2 одеяла за по-добро изпотяване и препотяване, което се познава по изсъхналото чело. При невъзможност да се правят такива бани те могат да се заменят с обличане на мокра риза, най-добре бархетна нощница, натопена в същата топла отварка, но без сол, последвано от сухо увиване, както е казано по-горе. Лежи се така 2 часа и се облича суха нощница. Такива бани (или мокри ризи) се правят 20 подред с неделна почивка. След това се прави голяма почивка от 10—20 дни и още веднъж се повтарят.

Важни добавки:

  • Ако болният има афти в устата или рани по устните си, сутрин, обед и вечер преди ядене да намазва афтите със смес от 1 супена лъжица чист пчелен мед, добре разбъркан с 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах, а раните по устата — с малко от следната настойка: 250 г чист маслинен зехтин и по 1 пълна супена лъжица жълт и червен кантарион и широколистен живовляк (листа) във водна баня се варят 1 час. Като почине 24 часа, се прецежда през тънка кърпа.
  • Тази болест се лекува мъчно, понякога 2—4 месеца, и затова който няма търпение, да не се залавя с това лечение, а да предпочете болничното.