Банер за мобилна версия за апликация

Аерофобия


Аерофобията представлява страх от летене на какъвто и да е летателен апарат – хеликоптер, самолет, въздушен балон. В редица случаи страхът от летене е толкова голям, че човекът не успява да се качи на самолета, дори получава панически пристъпи и започва да повръща само при вида на летателното устройство. Най-често се получава след 25-годишна възраст. Според статистиката, около 15% от възрастното население на човечеството страда от този ирационален страх. Това не е болест, а по-скоро симптом.

 

Симптоми:

Аерофобът не се страхува само по време на полет. Дни преди него той е напрегнат, не може да спи и да се храни нормално. По време на полета, аерофобът се плаши от всякакви звуци, а подсъзнателно той търси такива, които предвещават надвиснала опасност. Ако види, че стюардите разговарят помежду си, но не може да чуе за какво, той може да помисли, че те обсъждат как да кажат на пътниците за нередност или дори за падане на самолета. В резултат от това, аерофобът започва да се държи напълно неадекватно – да разкопчае колана си и да стане, да започне да крещи, дори може да стане агресивен. В такива моменти той е толкова разстроен, че нищо не може да го успокои. Често прибягва към алкохол или лекарства за успокоение.

 

Причини:

Страхът от полети може да бъде свързан с най-различни неща – страх от затворени пространства, страх от височини, страх от липсата на контрол върху ситуацията. Обикновено аерофобията е резултат от по-дълбоко психическо разстройство, често се появява след много силен страх и депресия.

 

Практически съвети:

Съществуват някои дребни хитрини, които биха могли да подобрят малко състоянието.

  • На първо място по никакъв повод не бива да се гледат филми за самолетни катастрофи или произшествия. Самите болни от аерофобия търсят информация и статистики на самолетни катастрофи.
  • Преди полет не бива да се гладува, защото това оказва допълнителен стрес върху тялото.
  • Всеки може да се опита индивидуално да овладее болезнения стрес чрез техники за медитация и дихателна гимнастика. Успокоителните са задължителни медикаменти, които трябва да присъстват в ръчния багаж на аерофоба.
  • По време на полета съзнанието трябва да се занимава с нещо. Затова предварително може да се обмисли закупуването на приятна книга, списание, кръстословица или друго.
  • Тези, които просто се чувстват неспокойни в самолета, ще им помогне един прост трик. Бавно поемете дъх и издишайте още по-бавно, отпуснете мускулите си, задръжте дъха си за пет секунди и след това вдишайте отново бавно. Дишайте в продължение на няколко минути – напрежението на тялото ще си отиде, а с него и страха.

 

Лечение:

Тежките случаи на аеробия изискват подлагането на психотерапия. Тя може да се извърши по няколко начина – чрез индивидуален курс или групови занимания, които са насочени точно към спецификата на проблема.

Стъпките в лечението на аерофобията трябва да се извършват постепенно и системно от психотерапевт. Болестният страх причинява редица неудобства, затова колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-рано ще настъпи облекчението.

На страдащите от аерофобия трябва да се говори за устройството на различни самолети, тяхната система за сигурност и особености на обучението на пилотите за всеки полет.

  1. Тези, които се страхуват да летят, често се характеризират с тенденция да контролират всичко. И се отнасят към полета като към нещо, на което не може да влияят. Те мислят, че ако нещо се случи на земята биха се справили, но тук на 10 км височина трябва да вярват на техниката и пилота. Психолози учат при аерофобия да вярваме на пилота и тялото си.
  2. Друга част от терапията е да се развива способността да се контролират собствените мисли. Хората често се натоварват сами, вярвайки в знамения преди полет и започват да се паникьосват, ако да речем са станали с грешния крак или са попаднали в задръстване по пътя за летището.
  3. В последния етап лицето се поставя в плашеща ситуация като турбуленция или твърдо кацане. Първо се показва видео, а след това се пресъздават извънредните ситуации на симулатори.