Алкохолна зависимост

Алкохолната зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност. Няколко са основните характеристики на заболяването:

• влечение (психическа зависимост) да се приема алкохол, за да се промени съзнанието, психическото или физическо състояние на човека
• толеранс - промяна в поносимостта на организма, която се изразява в необходимост от приемане на все по-големи количества до определен етап (повишаване на толеранса), след което ефекта на опиянение се постига от приемането на по-малко количество алкохол.
• абстинентен синдром - физически и психичен дискомфорт при липса на алкохол в организма
• телесни увреждания - предизвикани от дългогодишната злоупотреба
• нарушение в социалното функциониране - проблеми в семейството, загуба на приятелска среда, работно място и др.

Видове:

Какви са типовете поведение на пиене?

• употреба - приемането на неголямо количество алкохол в непродължителен пеиод от време. Приемът е мотивиран от любопитсво, опит за подражание, за забавление или по традиция в съответствие със съществуващите обичаи, за по-добро настроение и компания
• злоупотреба - приемането на алкохол е в такава степен, че това се отразява сериозно на здравето и социалното функциониране
• зависимост - психично и физическо състояние на "вътрешна принуда" да се приема алкохол, за да се изпита неговото физическо и психическо въздействие, в много случаи, за да се избегне дискомфорта, предизвикан от липсата му в организма

Причини:

В редица изследвания е доказано, че синдромът на алкохолна зависимост и проблемното пиене се срещат четири пъти по-често у лица, при които родителите са алкохолици. Предразполагащ фактор за това е генетично повишената активост на ензима, отговарящ за разграждането на алкохола в организма. Така лицата, които са наследствено обременени имат повишена поносимост към приемането на спиртни напитки и с това се увеличава рискът за създаване на зависимост.

От значение са също и чисто психологични фактори, свързани с качествата на личността. Приемането на алкохол може да се свърже с чувството за малоценност, повишена самовзискателност, тревожност, емоционална неустойчивост.

Специална група предразполагащи фактори са и някои разстройства в детско-юношеска възраст като неустойчивост на вниманието и хиперактивност, поведенчески разстройства и др. Към злоупотреба с алкохол са предразположени и повечето хора с психични разстройства и психологични проблеми, като в тези случаи началото на злоупотребата се свързва с "успокояващите" му свойства и еуфоризиращ ефект.

Симптоми:

За алкохолна зависимост се говори, когато три или повече от следните симптоми са били налице по някое време през последните 12 месеца:

• силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема алкохол
• нарушена способност за контрол върху приема на спиртни напитки по отношение на началото, края или количеството на употреба
• приемане на алкохол с цел да се облекчат абстинентните явления и със знанието, че това помага
• физиологично състояние на абстиненция
• повишен толеранс, изразен в потребност да се приемат по-високи дози, за да се постигне желания ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози
• стесняване на личния репертоар от начини на употреба на алкохол. Например - тенденция да се пие по един и същи начин, по едно и също време, без съобразяване със социалните норми за приемливо пиене
• прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на алкохол
• продължаване на употребата на алкохол, въпреки очевидните вредни последици (телесни, психични, социални)

Клиничните наблюдения показват, че абстинентния синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата при мъжете и след 4-5 години при жените и по-младите хора.

Усложнения:

Абстинентното състояние може да бъде усложнено от появата на гърчове (епилептични припадъци) или делир (състояние на нарушение яснотата на съзнанието, дезориентация, психични симптоми).

Алкохолът е клетъчна отрова. Поради добрата си разтворимост, прониква през всички клетъчни мембрани и оказва вредното си въздействие. При синдрома на зависимост и хронична алкохолна интоксикация се наблюдават токсични изменения в почти всички вътрешни органи и мозъка, може да се "отключи" психично заболяване или епилепсия.

В резултат на алкохолна злоупотреба могат да се наблюдават следните органни нарушения: нарушения в съзнанието, внезапна смърт - включително и от злополука и удавяне, чернодробни заболявания, чернодробна цироза, панкреатит, периферна невропатия, застойна сърдечна недостатъчност, импотенция при мъжете, менструални разстройства при жените, деменция, фетален алкохолен синдром - при бебета на майки алкохолички.

Тежката алкохолна злоупотреба води до повишен риск от различни ракови заболявания – на черния дроб, хранопровода (особено в съчетание с тютюнопушене), ларингс, фарингс. Води до алкохолна чернодробна цироза с развитие на варици на хранопровода в декомпенсирания стадий и опасност от масивен, животозастрашаващ кръвоизлив. Налице е снижен имунитет и риск от развитие на възпалителни заболявания – пневмонии и др.

Освен изброените органни нарушения са налице и множество социални проблеми: загуба на работа, развод, загуба на приятели, загуба на жилище и семейство, нарушения в паметта, престъпно поведение.

Лечение:

Лечението е комплексно, съчетава медикаментозна терапия, психотерапия и социални дейности. Медикаментозната терапия включва различни групи от лекарства, съобразно етапа на лечение.

Първа стъпка на терапията е дезинтоксикацията, т.е очистване на организма от алкохола и облекчаване симтомите на дискомфорт, съпътстващи абстиненцията.

В следващите етапи се лекуват усложненията.

Една форма на лечение, която все по-рядко се използува е с медикаменти, които намаляват поносимостта на организма към алкохол. При тяхното приемане, след консумация на алкохол се получават тежки реакции със стягане в сърдечната област и главата, повишаване на артериалното налягане, зачервяване на лицето, силен страх от настъпваща смърт. Поради тежките странични ефекти и рисковете за живота на пациента, те губят своята популярност и приложение.

Няма лекарствено средство, което да намали желанието за пиене и чувството на вътрешна принуда. Това се постига с дългогодишна психотерапия, първоначално индивидуална и/или фамилна подкрепяща терапия. За дългосрочно въздържание особено ефикасна форма е груповата психотерапия в клубове на анонимни алкохолици.

За елиминиране на токсичните остатъци от алкохола:

• да се опитате да се освободите от алкохола, който все още се намира във вашия организъм. Фруктозата е от голяма помощ, тъй като тя бързо изгаря алкохола. Фруктозата се намира в големи количества в някои плодове, а най-вече в пчелния мед.
• Да се пие сок от ябълка или папая, подсладени с мед.
• пийте много вода с добавка на Алое Вера гел и нектар. Това е чудесен начин за хидратация на организма и разширяване на артериите и вените в главата. По този начин се намалява налягането, а оттук и болката.
• чай от върба (прави се от кората). Върбата е дърво от семейството на Salicaceous, което съдържа естествена форма на салицилова киселина, активна съставка на аспирина. Можете да вземете и два аспирина, за предпочитане вечерта, преди да си легнете, както и когато се събудите сутринта.
• пийте много вода със сок от Алое Вера преди да си легнете и след като се събудите. Това ще ви помогне да се справите с дехидратацията, причинена от алкохола, както и да се чувствате по-добре сутринта.