Амблиопия


Амблиопията представлява състояние на намалено зрение – едностранно или двустранно. Тя има органична или функционална форма. Първата се отличава с необратимост, докато при втората промените са до известна степен възвратими – в зависимост от тежестта и давността на състоянието и своевременната лекарска намеса.

 

Причини:

Основният механизъм, по който възниква амблиопията, независимо от първопричината, е намалената „употреба” на окото, т.е. недостатъчната стимулация на рецепторите в ретината или разминаване на получаваните образи от двете очи в мозъчните структури. Амблиопия се развива през критичният за зрението период в ранната детска възраст. Рискови фактори се явяват преждевременното раждане, умствената изостаналост, фамилната обремененост.

„Мързеливото око“ се наблюдава по-често при малките деца със кривогледство. При това състояние, мозъкът, за да избегне възприемането на образа от двете очи - двойното виждане, потиска сигнала от едното око. Това означава, че липсва съгласуваност в мозъчните структури при възприемането на образа едновременно от двете очи и възпроизвеждане на единична картина. Мозъчните структури за възприятие на образите зависят от окото, което постепенно изостава в развитието си.

Друга причина за амблиопия може да бъде т.н. анизометропия, състояние при което размерът на диоптъра между двете очи се различава с повече от 1.5, по-често при далекогледство, където минимални разлики могат да причинят амблиопия, за разлика от късогледството, при което и 3 диоптъра не биха довели до промени.

Други причини за амблиопия са ограничаване на зрението поради катаракта, заболяване на роговицата, птоза на клепач и др.

Органична причина за амблиопия за заболявания на ретината и зрителния нерв.

 

Диагностициране:

Диагностицирането на амблиопията се базира на оценката на зрителната острота на двете очи при последователното им закриване с познатите ни таблици в офталмологичните кабинети. Тук се определя фиксиращото око или в случаите на кръстосана фиксация – позицията на превключване на фиксацията от едното към другото око. Понякога фиксация може да се извършва не с най-богатата на фоторецептори компонента – фовеята, а с друга част от ретината. Оценява се още качеството на пространственото зрение, рефракцията (късогледство, далекогледство, астигматизъм). Тези и други изследвания се провеждат от офталмолог, както и за изключване на органично очно заболяване, довело до състоянието.

До момента, в който се установи амблиопията, зрението постоянно се уврежда. В някои случаи тя е забележима - например посоката на гледане на двете очи не съвпада.

Образни изследвания при съмнение за органична причина са флуоресцентната ангиография за оценка на ретината, компютърна томография, ядреномагнитен резонанс.

 

Лечение:

Желателно е корекцията на зрението да започне да се провежда още преди 6-месечна възраст. Фактори, нарушаващи зрението, трябва да бъда лекувани своевременно. Корекция на рефракционните аномалии също.

Следваща стъпка е т.нар. оклузионния терапия – покриване на здравото око с превръзка или пригодени очила, постоянно или за различно дълъг период от време – един или няколко часа на ден, стимулиращо зрителните възприятия от амблиопичното око. Тази терапия изисква редовно проследяване от офталмолог за изключване влошаване на зрението на здравото око. Резултатите от лечението зависят от тежестта на амблиопията и възрастта на детето. То приключва след стабилизиране на зрителната острота с постепенно разреждане на периодите на закриване на окото. С приключване на терапията е възможно рецидивиране на състоянието в 25% от случаите.

Винаги трябва да се следи дали детето не поглежда и със здравото око. При тези случаи или деца, които отказват превръзка или очила, може да се прилага атропин под формата на капки или крем, с което зрението се замъглява.

При кривогледство се цели постигането на фиксация с всяко едно око поотделно, след което се пристъпва към оперативна намеса за корекция на кривогледството. Преди това тя е неуместна поради затруднената оценка на фиксациращия потенциал на амблиопичното око.