Ангина

Ангина или тонзилит се нарича възпалението на сливиците и задната част на устната кухина. Възпалението се среща най-често при децата и протича с локална болка, повишена температура, отпадналост. Основните причинители на ангина са вируси и бактерии. Като правило бактериалните ангини протичат по-тежко. При кърмачетата и малките деца под 3 години ангините са най-често вирусни.

Видове:

В зависимост от протичането си, ангините се разделят на остри и хронични.

• При остър катарален тонзилит повърхността е зачервена и оточна. Сливиците са с увеличен размер. Гърлото е болезнено или със субективно усещане за „драскане“. Най-често се причинява от вируси. Вирусната ангина е най-разпостранена (80% от случаите) и може да бъде причинена от многобройни вируси като грипни, парагрипни, Herpes simplex,  Echo, Epstein - Barr virus (причинител на болестта Инфекциозна мононуклеоза), цитомегалус вирус, аденовируси, вирусът на морбили и др. Най-често протича като катарална ангина, но вирусът на Инфекциозната мононуклеоза причинява типични гнойни налепи по сливиците.
• При остър фоликуларен тонзилит /гнойни ангини/ лакуните се запълват с гной и мъртви епителни клетки. По повърхността на сливиците се появява точковидни гнойни налепи. При остра лакунарна ангина гнойните налепи се сливат и могат да образуват бледо-жълта лъжлива мембрана. Обикновено гнойните ангини протичат по-тежко от катаралните, като лакунарната ангина е по-сериозно състояние от фоликуларната.
• Хроничната ангина последва острия тонзилит. Сливиците са увеличени постоянно, възможни са чести обостряния, наблюдават се зачервено гърло и суха кашлица, нерядко е налична гной в криптите. След време сливиците намаляват обема си вследствие атрофия на функционалната тъкан, което се последва от заместването й със съединителна тъкан. Хроничната гнойна ангина се причинява най-често от бета-хемолитични Стрептококи от група А, Стафилококус ауреус, Хемофилус инфлуенце и Бактероидес.

Симптоми:

Когато става въпрос за възпаление в гърлото, в началния си стадий заболяването може да има сходни симптоми с фарингит. Но докато фарингитът е възпаление на лигавицата на фаринкса, което често преминава без усложнения, то ангината е инфекциозно заболяване на лигавицата на небните сливици (тонзили). Ненавременното му лечение може да доведе до усложнения, бъбречни и ставни увреждания.

Заболяването се предава много лесно по въздушно-капков път. Когато организмът е отпаднал и с намален имунитет, болестотворните организми се активират още по-лесно. Възможна е и поява на температура и мигрена. Трябва да се има предвид, че ангината може да е симтоп за друго заболяване, с което протича успоредно. Освен настинка и грип, тя може да предхожда скарлатина, морбили, рубеола, мононуклеоза или дифтерит.

Поради честото съпровождащо възпаление на третата сливица-аденоидит, може да има също дишане през устата, нощно хъркане, нощни дихателни паузи или сънна апнея и сънливост. При пациенти със перитонзиларен абсцес може да има тризмус (затруднено отваряне на устата).

Симптоми на възпалени сливици:

• Затруднения при преглъщането – това е първият симптом, който ни подсказва за наличието на възпалителен процес; най-остро изразен е при малките деца
• Силни болки в гърлото, които обхващат областта около долната част на ушната мида
• Оплакване от нетърпимо главоболие
• Тежки пристъпи, по време на които е възможно дори да повърнете
• Гаденето също е един от възможните симптоми
• Неприятният дъх в устата също издава наличието на гнойни налепи по тонзилите
• Рязко покачване на телесната температура – възможно е да достигне до 40 градуса
• Подуване в областта на лимфните възли
• Отказ за консумация на храна, който е причинен от затрудненото преглъщане
• Болка не само във врата, но и в ръцете, рамената; при жените най-често болката освен в гърлото се усеща в гърба и корема
• Усещането, че въздухът не ви стига – симптом, присъщ за болните от диабет с ангина 

При гнойна ангина тонзилите освен болезнени са и зачервени. Налепите при тях се появяват на гнезда.

• Силни болки в гърлото. Безспорно най-мъчителният симптом на гнойната ангина са силните болки в гърлото. Те са непрестанни и дискомфортът е най-силно изразен при преглъщане. Болезнеността в гърлото е главната причина болният да откаже да приема не само храна, но и течности. Често дори водата дразни гърлото. Дразненето е обусловено от необходимостта болният да преглътне отпитата течност или сдъвканата храна.
• Подути сливици е един от сигурните симптоми, че страдате от гнойна ангина. Възпалителните процеси водят до изменения по повърхността на тонзилите. Сливиците произвеждат моноцити – клетки с чиято помощ борят възпалението. Но когато то ги атакува те не само се подуват, но и стават твърди и болезнени.
• Налепи по гърлото. Измененията по тонзиловата повърхност в резултат на протичащата инфекция водят до образуване на налепи по гърлото. Те най-често се разполагат на гнезда и са изпълнени с гной. Когато са причинени от вирусна инфекция, болезненото усещане е съпроводено с чувството за раздиране на гърлото.
• Обложен език, бял. Ако езикът е обложен и бял на цвят (има бели налепи по повърхността му) това е сигурен признак за ангина. В този случай става въпрос за така наречената катарална ангина, която е най-често срещаната форма на заболяването. При нея освен присъщото зачервяване на сливиците е характерно и тяхното леко увеличаване. Белите налепи по езика е възможно да се появят и след излекуването на заболяването. В този случай става въпрос за гъбички в устата, които са се образували в резултат от продължителния прием на антибиотични препарати.
• Подути лимфни възли на врата. Подуването им се усеща при допир. Опипайте областта под долната челюст в непосредствена близост до врата. При допир тази област е изключително болезнена.
• Лош дъх. Появата на лош дъх е друг симптом на заболяването, обусловен от задържането на гной. Нейното отлагане под формата на налепи в гърлото и по повърхността на тонзилите, често причинява това оплакване. Гаргарите се правят с разтвори с антибактерицидни компоненти, които са мощно оръжие и срещу този неприятен проблем.
• Зачервено гърло. Наличието на симптома зачервено гърло е другият сигурен признак за гнойна ангина. Но не винаги възпаленото и зачервено гърло означава ангина. Това може да прецени единствено специалистът.

Усложнения:

1. Перитонзиларен абсцес - натрупване на гной в пространството около едната сливица. При него антибиотиците не помагат. Лечението е срязване на обвивката на абсцеса, изтичане на гнойта. (Същият ефект постигат някои народни лечители с опъване на ухото, при което се получава спонтанна руптура на абсцеса и изтичане на гнойното съдържимо).
2. Отит - възпаление на ушите.
3. Регинален лимфаденит - възпаление на местните лимфни възли по ръба на долната челюст и шията.
4. Ревматизъм - ангината е отключващ момент, вследствие на което ревматизмът се явява алергична реакция на организма към микробите. Получава се само когато инфекцията е причинена от бетахемолитични стреотококи от група А. Развитието на това усложнение е възможно само при нелекувана гнойна ангина дълго време (седмици и месеци) и се среща изключително рядко през последните десетилетия.
5. Остър гломерулонефрит - автоимунно възпаление на бъбреците или остър тубулоинтерстициален нефрит - инфекциозно възпаление на бъбреците.
6. Анафилактоидна пурпура - заболяване протичащо с хеморагични обриви предимно по долните крайници.
7. Сепсис (отравяне на кръвта), остеомиелит-инфекциозно възпаление на костите.
8. Лош дъх при хронична ангина поради развитие на инфекция причиняваща тонзилолити - жълтеникави образувания в криптите на сливиците с отделяне на съединения съдържащи сяра.

Лечение:

Лечението на ангината в детска възраст трябва да се провежда от педиатър или оториноларинголог, а при възрастни от УНГ специалист или терапевт.

• Лечението на острата вирусна ангина включва симптоматични средства - топъл чай, витамини, смучещи таблети (Ефизол, Хексорал, Неоангин, Трахизан и др.), анестетични спрейове съдържащи местен анестетик (Тантум верде), физиотерапия, антипиретици срещу високата температура, болките в главата и крайниците -Парацетамол, Аналгин, Ибупрофен, Аспирин.
• При гнойната ангина лечението се провежда винаги с антибиотици, назначени от лекар - Пеницилин, Амикацин, Тобрамицин, Оспен, Аугментин, Цефаклор, Кларитромицин, Азитромицин, Цефпрозил, Цефподоксим, Биодроксил и др. Стандартната продължителност на лечение на гнойната ангина е 10 дни, което е гаранция че няма да останат бактерии, които да причинят ново възпаление на сливиците, като тези бактерии вече са устойчиви на прилагания антибиотик.
• Лечението на микотичната ангина се провежда с локално третиране с Фунгостатин лосион, Дактарин орал гел, или през устата с Нистатин, Фунголон, Микомакс.
• При хроничните възпаления на сливиците, понякога се налага хирургичното им отстраняване, въпреки че има данни за увеличаване на заболеваемостта на такива лица от спастичен бронхит и астма.
• Принадлежащият към групата на цефалоспорините антибиотик зинат, е едно от лекарствата, предписвани при гнойна ангина За съжаление лечението на този проблем не минава без антибиотична намеса. Като препарат, унищожаващ патогенните микроорганизми, зинат се счита за едно от най-ефективните средства за справяне с този проблем. Това не означава, че той е универсално лекарство и към приема му трябва да се пристъпва дори и при лека форма на заболяването. Както с всеки друг антибиотик, така и лечението със зинат крие рискове. Те се засилват още повече, когато приемът е бил неоправдан, във високи дози или е продължил прекалено дълго. Лекарят, който Ви наблюдава и лекува, единственот е в състояние да определи точната дозировка, формата на прием и продължителността на лечнието. Относно форма на прием – изборите са – суспензиален или таблетен вариант, а по-отношение на концентрацията също са два -250 и 500 мг. По-предпочитана е течната форма. Циклите за прием на лекарството са 12-часови.
• Когато причинителят на гнойна ангина е бактериален носител, тя се лекува с антибиотик аугментин. Предписанието за приема му става единствено след извършването на микробиологично изследване и обстоен преглед при специалист. Лечението с този широкоспектърен антибиотичен медикамент обикновено е с продължителност от десет дни, въпреки че облекчението е факт още на петия-шестия ден. По-дългият срок за лечение се препоръчва, тъй като рискът от проявата на рецидив в случая е прекалено висок.
• Друг вариант е медикаментът амоксиклав, който също принадлежи към групата на антибиотичните медикаменти. Той е на пеницилинова основа и този факт предполага приложението му със засилено внимание. Тази препоръка е в сила заради високия риск от проява на алергия към пеницилин. Пациентите с такава не се подлагат на лечение с него.
• Клацид е другата антибиотична алтернатива, предписвана при гнойна ангина. Вариантите, между които се назначава лечение са два – таблетки и гранулки. Втората разновидност се използва за приготвянето на разтвор, с който болният се жабури. За този медикамент е специфично не само силното му въздействие върху гнойните налепи по гърлото, но и върху възпалителните стоматични проблеми, както и бактериите в стомаха.
• При остри състояния и напреднал стадий на гнойна ангина вариантът е инжекционно лечение с гентамицин. Възможно е то да бъде съчетано с антибиотик за перорален прием.
• Положителното въздействие на сумамед при гнойна ангина е обусловено от активното вещество азитромицин, което се бори успешно с бактериите и инфекциите, водещи до възпаление. Той спада към групата на макролидните антибиотици.
• Суметролим е друг антимикробен препарат, предписван при гнойна ангина. Освен при възпаления на тонзилите се препоръчва и при такива на бронхите, пикочните пътища, меките тъкани и половата система. Широкоспектърното му приложение има и някои ограничения, които важат в случаите на чернодробни заболявания, заболявания на кръвта, както и при бъбречна недостатъчност. Ако очаквате дете или кърмите и Вие спадате към групата на пациентите, които трябва да избягват препарата.

Хомеопатия:

• Една от алтернативите, предлагани от съвременната хомеопатия, е бронховаксом. Приложението на този препарат е двуаспектно – като средство, подпомагащо основното лечение, както и като имуностимулатор. Допустимо е този продукт с биологичен произход, да бъде съчетан с антибиотична терапия. Поради незрялостта на имунната система на децата, на тях не се препоръчва даването на бронховаксом. Това важи и за пациентите с алергия към някоя от съставките на препарата.
• Друг ефективен хомеопатичен препарат, който се предписва при възпаления на тонзилите, е ангин хил. Обичайно препоръчваната доза е 3х1т, но в случаите на остра проява на симптомите, първите два часа от лечението е необходимо болният да приема по таблетка на всеки петнадесет минути. След това терапията продължава в нормалния график за прием на препарата. Важно за ефективността на лечението е таблетките да не се поглъщат, а да се задържат в устата до пълното им разтваряне. Като възможна нежелана реакция от лечението е повишаване на количеството отделяна слюнка, което изчезва след преустановяване на приема на препарата.
• Тонзилотрен е още една от хомеопатичните алтернативи за справяне с гнойна ангина. Употребява се не само като средство за премахване на гнойните налепи, но и за успокояване на възпалените лимфни възли, особено след оперативно отстраняване на сливиците.
• Част от допълващата терапия за изцеление при гнойна ангина е хомеопатичният спрей биопарокс. Повече от седмица не е препоръчително да продължава терапията с него. Допустимо е приложението му за самостоятелно лечение, но то се прилага единствено в по-леки случаи, когато не е наложително антибиотично лечение.

Самолечение:

• Раздразненото гърло, което е част от общата симптоматика на ангина, е възможно да бъде облекчено с компрес, гаргара и инхалации. Намазването на възпалените тонзили със домашни лекове, спомага за отделянето от тяхната повърхност на гнойните налепи. Но с някои от тях трябва да бъдете внимателни – абразивните частици е възможно да раздразнят още повече тонзилите. Поглъщането на големи количества течности е задължително условие за успеха на лечението. Приемането на чай също се препоръчва да бъде осъществявано неколкократно. В никакъв случай чаят не се консумира, докато е горещ. Пийте билковите отвари топли. Жабуренето и изплакването на устата са методи, които е задължително да прилагате и при приема на лекарства.
• Един от изпитаните методи за домашно лечение на гнойна ангина  е компресът с извара. За изпълнението на метода е необходимо да разстелите върху парче тензух затоплена извара. Дебелината на пласта не бива да е по-малка от сантиметър, тъй като изварата ще изстине бързо. Увийте компреса около гърлото и отгоре сложете найлоново фолио и вълнен шал. Времето, през което изварата действа е осем часа. След това е излишно да държите компреса. Препоръчително е да го наложите преди сън, а на сутринта да го отстраните. Процедурите правете всяка вечер, докато се излекувате напълно.
• Неприятната гнойна ангина протича с налепи по сливиците. Противовъзпалителните свойства на билката смрадлика са спасението при гнойна ангина. Билката изчиства сливиците от налепите по тях, виновни за мъчителната гнойна ангина. Болезненото преглъщане и болката в гърлото ще облекчите още след първото приложение на лека. С топла отвара от тетра, приготвена по класическия начин – петдесет грама билка на половин литър вода, се жабурете няколко пъти. Полезният ефект от билката се умножава с прибавянето на щипка сода бикарбонат – за нея отдавна е известно, че буквално остъргва налепите от сливиците. И този метод прилагайте, докато гнойните налепи изчезнат напълно.
• Разтвор за гаргара със сода при гнойна ангина е възможно да приготвите не само по класическия метод, разтваряйки лъжичка от прахообразната субстанция във вода (една чаша топла). Друг метод за приготвянето на разтвора, който се счита дори по-ефективен е приготвянето на разтвора с топло прясно мляко. Просто водата се замества с топло прясно мляко и с този разтвор се жабурите неколкократно.
• Когато по сливиците Ви са се образували гнойни налепи медът също ще Ви помогне, особено ако го смесите със сода. Двата компонента от този лек трябва да бъдат в равно количествено съотношение – едно към едно. Неколкократно поглъщайте по лъжичка от този лек, като го задържате в гърлото си и и не го преглъщате веднага. Още по-ефективно се оказва лечението по този метод, когато съчетаете приемането на приготвената смес с мазане на обвитите с гной тонзили.
• Традиционните за нашата кухня подправки – лук и чесън не случайно са били използвани от нашите баби като антибиотици. За направата на смес с лук и чесън за инхалиране, в съд настържете равни количества от двете подправки. Стойте надвесени над него, задължително с покрита с дебела кърпа глава. За няколко минути вдишвайте от изпаренията. Важно е, докато правите инхалацията да редувате дълбоки вдишвания през носа и през устата. Това средство е приложимо при всякакви простудни заболявания, тъй като действа облекчаващо при проблеми с дихателните пътища. Етеричните масла в тези два люти кореноплода облекчават състоянието при настинка и отлагане на секрети в синусите и дробовете.
• Налагането на болното гърло с компрес от ленено семе е друг способ да облекчите възпалените тонзили и болезнеността, която се усеща при преглъщане. Запарете лъжичка от него в сто милилитра вряла вода. След като сместа изстине, се прецежда през марля. Получената маса смесете с лъжица масло и същото количество пресен сок от магданоз. Получената кашичка се разстила върху парче тензух, с което се увива възпаленото гърло. Методът се прилага до пълното изчезване на гнойните налепи.
• Белите кристалчета нишадър, известни още и като амониев хлорид са друго великолепно средство за облекчаване на състоянието при гнойна ангина. Най-разпространеният лек с нишадър при възпалени тонзили е гаргарата с него. Необходимо е да разтворите лъжичка от кристалчетата в една чаша топла вода. С този разтвор се жабурете по няколко пъти на ден. Прилагайки метода си гарантирате изчистване на тонзилите и бронхите от секретите, причиняващи куп усложнения, сред които гнойна ангина и бронхопневмония. Методите за лечение на гнойна ангина с нишадър са много. Въпреки безспорната резултатност от лечението с нишадър, към него има определени резерви. Те се дължат най-вече на вероятността кристалчетата да наранят сливиците. Дразненето и често става причината и за отключването на алергична реакция. При малки деца тя дори е възможно да доведе до рефлекторно стопиране на дихателната дейност.
• С цвекло също може да си приготвите лек, който е не по-малко ефективен в този случай. Настържете кореноплода като използвате възможно най-ситното ренде. От него изстискайте чаша сок, към която прибавете лъжица оцет. Получената течност използвайте за гаргари и за вътрешен прием. По шест пъти на ден е препоръката да се жабурите с нея, като след всяко жабурене отпивайте по глътка от невероятния лек.
• Освен всички тези лекове при гнойни налепи по тонзилите е възможно да получите подкрепа и от чай от лайка, приеман не само вътрешно, но и като разтвор за гаргара. За втория вариант отварата е задължително да бъде по-силно концентрирана. Към двеста грама от нея добавете лъжица мед и щипка сода, за да засилите лечебните ефекти на лека.
• Чудодейният физалис е друг надежден лек, който гарантира изцеление при гнойни налепи по сливиците. Като цяло гаргарата с отвара от сушени плодове лекува гърлобол. Изключително силна е и лечебната мощ на смес от овесена каша, прясно мляко и сок от плода. Първо е необходимо да сварите кашичката, използвайки прясно мляко. След като тя достигне готовност, разрежда се със от екзотичния плод. Неговото количество трябва да се равнява на една четвърт от това на вложеното в лека прясно мляко. Неколкократно от този лек се приемат по три-четири лъжици и симптомите изчезват много бързо. Лекът е изключително подходящ и за деца, които обикновено го приемат с охота.
• С клеева тинктура правете гаргара, за да улесните отделянето на гнойните налепи и да успокоите характерното дразнене в гърлото. Пропорцията за приготвянето на течността за нея е петдесет капки от спиртния извлек, разтворени съответно в сто грама вода. В дозировката за деца количеството на спиртния извлек е редуцирано наполовина. Гаргарите се правят по няколко пъти
• Друг изключително мощен лек за овладяване на състоянието при гнойна ангина е познатият ни като универсален лек джинджифил. Той е средство, използвано с успех при стафилококови и стрептококови колонии и повлиява положително при пациенти, които от години живеят с инфекцията. Приложението му като лек срещу гнойна ангина се осъществява по няколко начина. От вълшебния корен приемайте през целия ден топла отвара, овкусена с мед. В емайлиран съд сварете два сантиметра от корена. Времето, необходимо за тази процедура, е двадесет минути, а количеството вода, което се влага първоначално е двеста милилитра. С корена пригответе и разтвор за гаргара, с която е необходимо няколко пъти да се жабурите. Количеството от подправката, използвано за приготвянето на инфуза за гаргарата, е лъжичка от корена в сушено или свежо състояние, а водата – една чаша. С течността се жабурите, когато тя се охлади до 37 градуса. Три пъти на ден се жабурете с нея, като задължително преди лягане повтаряте процедурата. В случай, че приемате лека вътрешно, вечер чаят се поглъща най-малко два часа преди сън, заради ободряващия ефект на корена.  Ако джинджифилът предизвиква дразнене, желателно е да го приемате с бадемово масло и мед, които тушират дразнещото му действие. Лекът е несъвместим за лечение на деца под две годинки и не трябва да се прилага в този случай.
• Гаргара с кислородна вода е друг ефективен метод, който се използва за лечение на гнойна ангина, заради свойствата на водородния прекис (кислородна вода) като дезинфектант и антисептик. При контакт с лигавицата на орофаринкса кислородната вода чисти тъкан повърхност от налепи и бактерии. Прилага се като лек, както следва: в чаша с вода разтворете лъжица 3% пероксид. С този разтвор се жабурете в продължение на минута. Финализирайте процедурата, изплаквайки устата си с чиста вода. Приложението на този метод е свързано със съществени противоречия. Много специалисти изключват метода не само по отношение на ефективността му, но и по отношение на неговата безопасност. Според тях гаргарата с кислородна вода води до стесняване на хранопровода, изгарянето му, както и необратими последици за черния дроб. Поглъщането дори на минимално количество от разтвора е възможно да доведе до изгаряне на гърлото, повръщане и стомашни проблеми.
• С йод се лекуват и възпалени сливици с гнойни налепи, които са характерни за гнойна ангина. Този лечебен способ прилагайте еднократно – просто намажете сливиците с йод. Ако желаете да усилите полезния ефект на тази съставка, просто я смесете със същото количество глицерин. Приложението се осъществява по същия начин – тонзилите се мажат еднократно с цел премахване на насъбралата се гной. На всеки половин час жабурете с разтвор, приготвен от чаша вода, три капчици йод, лъжичка сол и щипка сода.
• При болки в гърлото гаргара с ябълков оцет се практикува от древни времена. Разтворът се приготвя в размер на една чаена лъжичка оцет в чаша топла вода. Изплакнете гърлото на всеки час, преглъщане малко разтвор за промиване на задната стена на гърлото. На втория ден, дори и след процедурата за намаляване на симптомите, продължавате, но след всеки 2-3 часа изплакнете 2-4 пъти на ден.
• Вредната кока кола е лек за коварната гнойна ангина. Вероятно ако досега не сте се убедили лично в това нейно свойство, поне сте чували, че гаргарата с тази напитка премахва досадните налепи по тонзилите. За гаргарата използвайте леко затоплената напитка, но задължително изберете оригиналната такава, а не някой от нейните аналози.
• Факт е, че не топлото, а студеното облекчава възпалените тонзили. Изхождайки точно от тази закономерност, специалистите препоръчват при лятна гнойна ангина консумацията на сладолед като средство, което облекчава състоянието.
• Друг метод, познат на българската народна медицина за справяне с мъчителната гнойна ангина, е така нареченото дърпане на уши. Манипулацията се извършва от лечители, които знаят точната техника. Факт е, че този способ се е оказал изцелението за стотици, въпреки че лекарите категорично го отричат. Идеята тук е, че чрез издърпване на ушите се въздейства пряко на така наречената Евстахиева тръба – място, което свързва сливиците с ушите. Чрез оказването на въздействие върху него сливиците се освобождават от гнойта. Единственото условие за приложение на метода е, заболяването да е стадий на бурно развитие, а не отшумяване.