Анемия

Анемията представлява състояние, при което общият брой на еритроцитите в кръвта е по-нисък от нормалното, в резултат на което възниква тъканен и клетъчен недостиг на кислород, което и определя възникването на патологичен процес. Анемията по-скоро е признак на дадено заболяване, отколкото самостоятелна болест. Ето защо често самото диагностициране на състоянието не е достатъчно за излекуването на пациента. В повечето случаи се касае за различно по своята характеристика подлежащо заболяване, а анемията се явява просто негов симптом. Нейното възникване често е резултат от болестни прояви в различни органи например гастро-интестинален тракт, бъбреци, костен мозък и др. или пък се дължи на нерационално и нездравословно хранене.

Кръвта се състои от плазма и от клетъчна маса. Най-голям процент от клетъчните елементи в кръвта се пада на еритроцитите (червените кръвни клетки). Те свързват кислорода от въздуха и го пренасят до всички клетки и тъкани на тялото, като по този начин поддържат нормалния им жизнен цикъл. Еритроцитите представляват малки двойно вдълбнати диксчета, които нямат ядро и имат сравнително пластична мембрана. Те водят началото си от една родоначална (стволова) клетка в костния мозък, която след неколкократни диференцирания се превръща в зрял еритроцит. Обикновено еритроцитите живеят около 120 дни, след което в тях настъпват различни морфологични промени и те се разрушават от клетките на ретикуло-ендотелната система. Благодарение обаче на фино поддържана регулаторна система при здрав организъм броят на еритроцитите остава винаги постоянен, което обезпечава кислородните нужди на клетките.

Понастоящем се предполага, че между 8-10% от населението на земята страда от този вид заболяване. Това прави анемията най-често срещаната болест в областта на хематологията. Освен това жените страдат 2 пъти по-често в сравнение с мъжете. Анемията са среща както при млади, така и при по-възрастни пациенти с тази разлика, че при вторите появата и по-често се дължи на различни хронично протичащи патологични процеси в организма.

Хемопоезата е един от най-важните и фино регулирани механизми в човешкия организъм. Този процес на продукция на кръвни клетки протича основно в костния мозък. Еритропоезата е специфичният процес на възникване на еритроцитите. Сред стволовите клетки в костния мозък първата стъпка в този механизъм е унипотентната клетка предшественик, който е изключително чувствителна на действието на един хормон, наречен еритропоетин. Под негово действие клетката узрява и постепенно се превръща във второто звено от процеса - проеритробласт. След 3-5 дена на диференциране този проеритробласт узрява и постепенно преминава през различни етапи, за да се превърне най-накрая в ретикулоцит.

Ретикулоцитите са последното стъпало преди появата на зрелите еритроцити. За разлика от тях, първите все още имат ядро и недостатъчно количество хемоглобин. Постепенно ядрото изчезва и в периферната кръв се появяват функционално годните еритроцити, които в продължение на близо 120 дни осъществяват своите функции. След това в тях настъпват различни дегенеративни промени и се подлагат на разграждане от клетките на ретикуло-ендотелната система. Получените от разграждането отпадни продукти по-късно служат като материал на костния мозък за производството на нови еритроцити, т.е. не остава нищо излишно за организма.

Скоростта, с която костния мозък продуцира червени кръвни клетки, и тази, с която слезката ги разгражда, е различна в зависимост от нуждите на организма. При максимална стимулация, например при остра кръвозагуба, костният мозък може да бъде стимулиран до 8 пъти.

Видове:

Съществуват разнообразни класификации на видовете анемия. Най-често обаче в практиката се обсъждат две възможни класификации - в зависимост от механизма на възникване и в зависимост от морфологичната характеристика на самите еритроцити.

Според механизма на възникване на анемичното състояние анемиите биват:

• недостатъчно производство на еритроцити – това може да се дължи на липса на желязо, липса на витамин В12 и фолиева киселина, различни бъбречни увреждания или хронични отравяния с олово.
• остра кръвозагуба
• повишено разрушаване на еритроцити (хемолиза) – това може да се дължи или на патологични изменения в самите еритроцити, или на различни имунно-медиирани и инфекциозни заболявания
• анемии вследствие свръхотлагане на еритроцити – при повишена функция на слезката
• анемии в хода на различни малигнени заболявания на костния мозък
• анемии в хода на хронични възпалителни и неопластични заболявания

В зависимост от морфологичната картина анемиите биват микроцитни и хипохромни (т.е. еритроцитите микроскопски изглеждат по-малки и по-слабо оцветени), нормоцитни и нормохромни (еритроцитите са с нормални размери и нормален тип оцветяване) и макроцитни и хиперхромни (еритроцитите са с по-големи размери и по-наситено оцветяване).

В зависимост от хода на протичане

• остро настъпила анемия (обикновено остра кръвозагуба), чиито симптоми се развиват в хода на няколко дни или дори часове и са свързани със сериозен риск за живота на пациента
• хронична анемия, при която проявата на симптомите настъпва постепенно, даже незабележимо.

Анемията като патологично състояние до голяма степен прилича на треската, т.е. тя е важен, но неспецифичен симптом, поради което е необходимо задълбочено изясняване на подлежащия болестен процес. А това често се оказва доста трудна задача, имайки предвид голямото разнообразие от причини, които могат да доведат до появата на намален брой еритроцити в организма.

Причини:

Най-общо причините за възникването на анемия са следните:

• наследствени фактори – някои анемии като хемоглобинопатиите, таласемиите, ензимните нарушения в еритроцитната мембрана, анемията на Фанкони и други се унаследяват. Те се проявяват най-често още в ранно детство и ако се мисли за тези заболявания диагностицирането им не представлява проблем
• непълноценно и нездравословно хранене – за съжаление този фактор продължава да бъде една от водещите причини за появата на анемия. Тук спада недостатъчният прием на желязо, витамин В12 и фолиева киселина, общото недохранване и гладуване
• остро настъпил кръвоизлив – най-често при варици на хранопровода в хода на чернодробна цироза, перфорация на язва и други
• имунно-медиирани заболявания – най-често става въпрос за т.нар. васкулити
• употреба на различни лекарства и химикали
• хронични заболявания – чернодробни и бъбречни усложнения, неопластични заболявания
• хронични инфекции

Симптоми:

Симптомите на анемията зависят до голяма степен от скоростта на нейното развитие - при остро настъпила анемия те са изключително явни, докато при хроничните случаи симптомите не са толкова изявени, тъй като организмът успява с течение на времето да се адаптира към пониженото количество на еритроцитите. 

Например ако пациентът не се храни пълноценно, гладува или поради някаква органична причина няма апетит, може да се мисли за желязодефицитна анемия. Ако тези симптоми са съпроводени с парестезии (особен тип мравучкане в областта на краката) и атрофични изменения в областта на лигавиците и най-вече на езика, евентуално се касае за т.нар. анемия вследствие недостиг на витамин В12. Липсата на фолиева киселина в организма често освен с анемия се съпътства и от сухо гърло, както и от прояви на стеаторея (отделяне на мазни фекалии).

Ако в семейството има и други представители с анемичен синдром, най-вероятно се касае за наследствен тип анемия. Анемия със субфебрилна температура често предполага наличието на хронично заболяване като васкулити или хронична инфекция.

Диагностициране:

Диагностицирането на анемичния синдром е сравнително нетрудна задача, тъй като самият външен вид и оплаквания на пациента насочват към това заболяване. От друга страна патологичното състояние, което стои в основата на анемичния синдром, често пъти се оказва един от най-сложните проблеми пред клиницистите. Причината за това се крие в голямото многообразие от фактори, които водят до възникването на състоянието.

От значение за поставянето на диагнозата са следните показатели:

• хемоглобин – това е червеният пигмент в еритроцита. Именно той свързва кислорода от белия дроб и го доставя до тъканите и клетките. Нормалните стойности на хемоглобина са 120-160 за жени и 140-180 за мъже. Т.е. стойности по-ниско от посочените означават, че човекът има анемия.
• хематокрит – представлява процентното отношение на еритроцитите към общия обем кръв. Неговите стойности са 0,40-0,54 за мъже и 0,34-0,46 за жени.
• брой еритроцити – нормалните стойности са 4,6-6,2 за мъже и 4,2-5,4 за жени.
• MCV - отношение на хематокрита към общия брой еритроцити в кръвта, т.е. той дава информация за големината на клетката. На базата на този показател анемиите се делят на микро-, нормо- и макроцитни.
• MCH –отношението на хемоглобина към общия брой еритроцити. Той дели анемиите на хипо-, нормо- и хиперхромни.
• MCHC – отношението между хемаглобина и хематокрита. Дава информация за хемоглобиновото съдържание на еритроцита.

Поставянето на диагнозата само върху посочените лабораторни показатели е неправилно. Причината за това е, че има състояния, различни от анемичния синдром, които водят до изменения в кръвната картина. Например при прекомерен прием на течности стойностите на показателите ще са по-ниски от обичайните, като причината за това е в разреждането на кръвта. От друга страна при продължителната дехидратация има точно обратната зависимост. Освен това значение за стойността на показателите има мястото на взимане на кръв. Така например, ако кръвта се взема от пръст или от ушната мида тези параметри ще бъдат по-високи в сравнение с венозна кръв, което може да доведе до поставянето на неправилна диагноза.

Лечение:

Лечението на анемия са много разнообразни. Първо, основната причина за анемия трябва да бъдат идентифицирани и коригирани. Например, анемия, в резултат на загуба на кръв от язва на стомаха трябва да започва с лекарства, за да се излекува язвата. По същия начин, често се налага операция за премахване на рак на дебелото черво, която причинява хронична кръвозагуба и анемия.

Понякога добавки с желязо ще бъдат необходими за коригиране на недостиг на желязо. В тежка анемия, преливане на кръв може да се наложи. Витамин В12 инжекции ще бъдат необходими за пациенти, страдащи от злокачествена анемия или други причини за дефицит на В12.

Лекарства при Анемия:

Предписват се лекарства, които въздействат върху причините за анемията или увеличаващи продукцията на еритроцити.

• Антибиотици - за лекуване на инфекция.
• Хормонално лечение на възрастни жени и подрастващи с тежко менструално кървене.
• Лекарства, които предотвратяват атакуването на еритроцити от имунната система.
• Синтетичен еритропоетин - хормон произвеждан от бъбреците, който стимулира производството на еритроцити. Този вид лечение има някои странични ефекти.
• Хелатираща терапия (Chelation) - за лечение на оловно отравяне (главно в децата) и отравяне с други тежки метали.

Билколечение:

• Червеното цвекло е от голяма полза за страдащите от анемия. Лечебното му действие е обусловено от високите стойности на желязо, което заедно с фибри, калций, калий, сяра и витамини е незаменимо в здравословното хранене. Зеленчукът помага за прочистване на тялото и снабдяването на клетките с кислород. Засиленият кислородопоток спомага за повишаване на количествените показатели на еритроцитите (червени кръвни телца) в кръвната плазма. Смесете едно цвекло, два моркова три сладки картофи в сокоизстисквачка. Пийте този сок веднъж дневно. Можете също така да консумирате кореноплода като варен зеленчук в предястие или в свежо състояние като салата.
• Полезната био меласа е перфектният източник на жизненеобходимото желязо и други важни минерали, помагащи за увеличаване на производството на недостигащите червени кръвни клетки. Само супена лъжица висококачествена меласа доставя почти 15 на сто от дневната доза желязо. Разтворете една лъжица от нея в чаша вода или мляко (горещи). Изпийте това веднъж или два пъти дневно. Еликсирът е изключително полезен за бременни жени.
• Алтернатива е комбинацията от две супени лъжици меласа и ябълков оцет в една чаша вода. По една чаша от тази напитка, приемайте преди храна.
• Диета, с консумация на зеленчуци със зелени листа като спанак, е един от най-добрите домашни лекове при анемия. Спанакът е богат на желязо, както и витамин В12 и фолиева киселина. Те спомагат за енергийното стимулиране на производствените процеси на хранителни вещества, от които изтощеният организъм има нужда, за да се справи с анемията. Половин чаша от този листен зеленчук осигурява почти 35 процента от количеството желязо, изисквано за деня и 33 процента от това на фолиева киселина. Консумирайте по две купички дневно супа от него. Комбинирайте изпълнението на този метод с приема на две супени лъжици мед в чаша пресен спанак сок. Това правете веднъж дневно. Придържайте се към тези методи най-малко един месец.
• Познатият ни нар съдържа високи дози желязо и други минерали, сред които калций и магнезий. Синергичното действие на тези полезни вещества се допълва от витамин С, който е пръв помощник при доброто усвояване на желязо от организма. Смесете една чаша сок от нар с 1/4 лъжичка канела с мед (2суп. л.). Приемайте заедно със закуската. Алтернативен вариант е приемът на две супени лъжици семена от нар (изсушен прах), разтворен в чаша топло мляко. Препоръчваната доза е чаша-две на ден. Консумацията на един не много голям нар всяка сутрин също дава ефект.
• Богатият на полезни вещества сусам е незаменим лек при анемия поради високото му съдържание на желязо. Една четвърт чаша сусам осигурява почти 30 процента от нужната за деня доза желязо. Накиснете две супени лъжици черен сусам във вода за период от два до три часа. Прецедете и направите паста от накиснатите семена. Подсладете с мед и разбъркайте добре. Приемайте две дози от еликсира всекидневно.
• Друг вариант е накисването на една чаена лъжичка черен сусам в топла вода за два часа. Пасирайте сместа и след това я прецедете, за да получите гладка емулсия. Прибавете я към чаша топло мляко. Подсладете с мед и приемайте лека веднъж дневно.
• Чаша натурален сок от касис действа благоприятно при анемия. Съчетайте приема на този лек с консумацията на няколко грозда от малките плодчета, които освен на желязо са богати и на витамин С.
• Първенец в зърната, богати на желязото, е познатата ни соя. Само една чаша варени зърна от тази култура покриват половината от препоръчителния дневен минимум от този минерал. Освен това семената се отличават с ниски стойности на мазнини, но с високи на протеини и като цяло са храна, която повлиява положително при анемия.
• Въпреки, че овесените ядки са пълноценен източник на желязо, с тях трябва да внимавате. Те съдържат и фитинова киселина, която потиска усвояването на този важен елемент. Решението е да консумирате овесена каша, обогатена с желязо. Чаша овесена каша, приготвена с вода, покрива 60 процента от считаното за необходимо за деня количество желязо.
• Червено месо /най-вече говеждо и свинско/ съдържа голямо количество желязо, което е по-лесно за абсорбиране от организма от това в някои растителни видове. Консумацията на черен дроб е най-бързият начин да се насити кръвта с желязо и витамини. Порция говеждо или черен дроб покрива повече от 600% от дневните нужди от желязо и витамин B12.
• Храните, богати на антиоксиданти и протеинови храни, сред които са яйцата, помагат за попълване на железния дефицит. Едно голямо яйце доставя на тялото ни около 1 мг желязо. Неговото усвояване се подобрява, когато в комбинация се приема аскорбинова киселина (витамин С). И тук добър вариант е съчетанието на варено яйце с чаша портокалов сок. Редовната консумация на яйца също помага за изграждане на здрави стави и кости.
• Фъстъченото масло е перфектен източник на незаменимото желязо. Само в две пълни лъжици с тази ядкова маса се съдържа 0.6 mg желязо. Мъжкият организъм се нуждае от 8 mg дневно, а жените от 18 мг. Похапването на сандвич с фъстъчено масло, заедно с чаша портокалов сок, доставя дневната доза желязо. Витамин С в цитруса повишава абсорбцията на желязо. Ако не ви харесва вкуса на фъстъчено масло, дъвченето на печени фъстъци има същия ефект.
• Древното водорасло спирулина, което е присъствало на трапезата на ацтеките, е природна алтернатива за овладяване на дефицита от желязо при анемия. Богатият витаминен и минерален комплекс на това морско растение обуславя добрата му усвояемост от организма. Един от естествените източници на минерала, който липсва при анемия, е именно това водорасло. То работи и в положителна насока за увеличаване нивата на хемоглобина. Установено е, че бременните жени, които приемат по дванадесет грама на ден от този мощен природен антиоксидант имат по-високи нива на изключително важния не само за зародиша, но и за майчиния организъм хемоглобин. Спирулината е богата на желязо. Синтезът на еритроцити е от първостепенно значение за запълване на липсите от желязо. За усиленото протичане на този процес благоприятства прием на древното водорасло, чиито ползи върху здравето бяха преоткрити едва през последните десетилетия.
• Познатият ни пчелен прашец е изключително ценен за хората с диагноза анемия. Този уникален продукт повишава хемоглобина и запълва дефицита от желязо в клетките. За резултат от лечението с него е необходимо методите да се прилагат поне месец. Преди всяко хранене е добре да приемате по лъжица от смес, приготвена от равни пропорции мед и пчелен прашец.
• Лечебен е ефектът и от следната закуска – кисело мляко (една кофичка), примесено с две-три лъжички от пчелния продукт. Тази закуска не само има лечебен ефект, но и ще снабди тялото Ви с всички вещества, необходими за един здравословен старт на деня.
• За лечение на анемия се препоръчват тъмните видове мед, защото в тях количественото съдържание на желязо е по-високо. Всяка сутрин приемайте на гладно по лъжица мед. Добре е след това да хапнете една ябълка. С мед може да си приготвите и още два изпитани лека. Смесете половин килограм от безценния пчелен продукт със сто грама счукани орехи. Необходимо е да консумирате по една малка лъжичка от тази целебна смес неколкократно (около четири-пет пъти).
• Комбинацията от стрита на прах сушена коприва със същите количества мед и масло е незаменим лек при анемия, в който се съчетават полезните ефекти на билката и пчелния продукт. Трикратният прием на този лек в доза от една лъжица е препоръчителен.
• За овладяване на желязодефицитното състояние един от най-ефективните лекове е познатата ни коприва. Тя е най-препоръчвана и фитотерапевтите за справяне с проблема. Начините за консумацията й са няколко. Независимо от това дали ще я приемате като чай, ще пиете сок от свежите й листа или ще я добавите към зеленчуковата супа, тялото Ви ще изпита лечебните ефекти от нея. Няма ограничение в количеството чай, което ще изпиете от тази билка. Не забравяйте само, че тя има диуретичен ефект. Освен положително върху състава на кръвната плазма, тя влияе в същата насока и върху черния дроб и бъбреците, тъй като го изчиства от всички вредни отлагания по тях. Приемайте по лъжица преди храна. 
• С коприва може да приготвите и супа. Съчетава се добре с картофи или ориз. През пролетта може да я замразите във фризера и зимата да я включите в супите, които приготвяте.
• Билката бучиниш лекува анемия. Ползите от нея са преоткрити през последните десетилетия. Използва се тинктура от растението, която се приема на гладно, разредена в чаша вода. Започва се с капка, като всеки ден дозата се увеличава с още една капка до достигането на доза от 40 капки. Следва постепенно намаляване на техния брой в низходящ ред – т.е. всеки ден дозата се намаля с капка.
• При анемия приемайте по една чашка от природния лек, приготвен от червен кантарион (Centaurium erythraea) и вино. Киснете в продължение на осем дни 60 грама от дрогата в литър вино.
• Една лъжица от билката пача трева (Polýgonum aviculáre) залейте с вода (половин литър за това количество дрога) и изчакайте да поври за няколко минути. Оставете да се кисне половин час. От приготвената отвара през деня се пие преди храна, а вечер преди сън. Лечебният курс дава ефект след два-три месеца.
• От полски хвощ (Equisetum arvense) отвара се приготвя по аналогичен начин и се приема в същата доза, както и по-горния лек. Може да съчетаете двете билки или да приготвите билкова комбинация от някои от билките.
• Корени от глухарче (Taraxacum officinale) са лек, използван от векове за овладяване на анемия. Те са богати на изключително ценното желязо. Освен него съдържат витамин С и биофлавоноиди. Приемайте на ден по три чаши чай от тях, който се приготвя чрез запарване на лъжичка от дрогата в чаша гореща вода.
• Корени от билката бял оман (Inula Helenium) са лек, познат на древните лечители за избавяне от анемия. Пийте по сто и двадесет мл чай, приготвен чрез варене на две лъжици от тревата в четиристотин мл вода. Топлинната обработка на целебната течност трае пет минути, считано от момента на завиране на водата.
• С бял равнец също може да запълните железния дефицит в клетките си, като приемате четирикратно течността, получена при заливането на чаша от билката със същото количество вряла вода. Половин минута след заливането на билката с водата, получената течност се поглъща на бавни глътки.
• С билката живовляк (Plantago) може да приготвите лековита смес, от която приемът на три лъжици дневно ще запълни бързо дефицита на желязо в клетките. Целебната течност се приготвя като поставите лъжица от дрогата в съд с шестотин милилитра вода и разтворен в нея мед в двойно по-малко количество (триста мл). Съдът се поставя на водна баня или котлонът се включва на най-бавната степен и престоява върху него, докато водата намали обема си наполовина. Дозата от този лек се приема преди храна.
• Ежедневно приемайте отвара от борови иглички, приготвена чрез двадесет минутна запарка на 50 грама от дрогата в двеста и петдесет милилитра вряла вода. Мед и лимонов сок може да добавите да по-добър вкус.