Анорексия

Анорексията е заболяване, което се развива на психическа основа. Тя може да бъде свързана с генетични и социално-културни фактори. Болестта се изразява в пълен отказ от приемане на храна, като целта е да се постигне по-слаба фигура. Анорексиците, когато видят образа си в огледалото, не виждат реално собственото си изражение, а представата за своето, но като на много дебел човек. Вследствие на недохранването, мозъкът, за да се адаптира към глада, изкривявя представата на човека за самия себе си. Организмът не се снабдява с необходимите вещества, поради което намалява имунитета му. Наблюдава се отпадналост, депресия, косопад, заболявания на вътрешните органи и др. Има случаи на жени и девойки, които при ръст 1,70 м тежат 35 кг – критично животозастрашаващо тегло. Повечето страдащи от тази болест са млади момичета на възраст от около 11-19 години. След всяко приемане на храна заболелите чувстват ситост и я изхвърлят. Вярата, че като не се храним, ще станем по-слаби, както и обичайната практика да повръщаме храната принудително, след като сме се нахранили (Булимия), карат стомаха да престане да функционира и да се свие.

Симптоми:

• Анорексиците рядко се хранят на масата със семейството си. Те предпочитат да не ги гледат какво и колко ядат. Така си спестяват вечните конфликти, насилването, молбите, хистеричното крещене. Все неща, които рано или късно стават част от семейните отношения на болния.
• Също така дробят храната, за да изглежда повече в чинията и за да може храненето да продължи по-дълго.
• Крият храна по шкафове, в салфетки. Хвърлят я в боклука.
• Определят какво ще се готви, продуктите. Забраняват готвенето на определени неща, за да не ги съблазняват.
• Въвличат родителите в анорексията. Започват да поставят и тях на диета.
• Събират готварски рецепти, гледат предавания за здравословно хранене. Т.е. докосват се до липсващата им храна, но само интелектуално.
• Постоянно се теглят и изчисляват калории.
• Ядат предимно плодове или зеленчуци, но и тях ограничават.
• Ако си позволят нещо забранено после се чувстват зле и виновни.

След време организмът отказва да приема храна. Всичко изядено се повръща. Много от изходите са с фатален край – смърт.

Страхът от напълняване ги кара да спортуват, за да изразходят калориите. Често се подлагат на изтощителни тренировки и то всеки ден. Ако пропуснат не се чувстват добре и изпитват вина. Има и случаи, в които спортът се заменя с изтощително ходене. Те са хиперактивни. Дори и когато седят не седят спокойно, стягат мускулите си, клатят краката си. Тялото постоянно изпитва напрежение.

Усложнения:

При анорексия страдат всички органи и системи. Ето и някои типични проявления на болестта на физическо ниво:

• Драстично намаляване на теглото. Показателят, който се следи е така наречения индекс телесна маса. Той се изчислява като се раздели височината в сантиметри на теглото в килограми. /В интернет има автоматични калкулатори на индекс телесна маса./ При анорексията индексът телесна маса е под 17. Това е белег за недохранване и застрашително ниско тегло.
• Анорексията личи и по състоянието на кожата. Тя става восъчно бледа, землиста. Лющи се и е съсухрена.
• Косата също е изтощена и суха. В по-напреднали стадии се появява бебешка коса.
• Ноктите са чупливи, появяват се гъбични инфекции, в напреднал стадий - падат.
• Зъбите са с изтънял емайл, стават прозрачни отгоре.
• Пулсът на сърцето се забавя, за да компенсира недостига на енергия в тялото. Кръвното налягане спада. Човек се чувства изтощен и разсеян.
• Често срещана е и аменореята. Липсата на цикъл е психотелесен симптом. От една страна организмът е в режим на оцеляване. Аменореята се преодолява обикновено без лекарства, в процеса на терапия и приемане на женствеността. Както и с повишаване на теглото, до степен незастрашаваща здравето.
• С времето бъбреците (особено при употреба на диуретици) и черният дроб също биват поразени.

Лечение:

Преодоляване на последиците на физическо ниво обаче не елиминира заболяването. Анорексията в основата си е психологическо заболяване и лечението й трябва да се провежда последователно и продължително с необходимите психотерапевтични методи и средства.

Болните се нуждаят от подкрепата на семейството и от помощта на психолог. При болните от анорексия се появява натрапчива мисъл непременно да отслабнат, а ако отслабнат ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени. Всъщност болните от анорексия започват да контролират всичко свързано с околния свят чрез храната. Определящо за тях е това, че ако не могат да контролират нещата извън себе си, биха могли да контролират себе си и то под формата на приемането (храната) и отдаването. При тях цикълът на взаимоотношения с външната среда се прекъсва, т.е. не съществува обмен (нито приемане, нито отдаване) – по същия начин те се отнасят и в отношенията си с околните. Всичко това, разбира се, функционира на несъзнателна основа и болните не си дават сметка за случващото се.

Страхът от напълняване е толкова силен, че не би могъл да се преодолее с воля. За тях да си пълен означава да не те приемат, да не си харесван, да си сам, да си подиграван, да си „свиня”. Голяма част от анорексиците в миналото са били възприемани като пълнички. Голяма част от тях са били отхвърляни заради начина, по който изглеждат. Анорексията може да бъде свързана с генетични и социално-кулурни фактори. Болката от тези преживявания е толкова силна, че ги кара да изпитват неистов страх от това отново да се окажат нежелани. Представата за тялото е изключително нарушена. Това са хора с ниско самочувствие и с висока критичност към себе си. Има едно усещане за свръхпотентност. Затова, че най-после си надвил природните закони, че си повече от другите, че издържаш много, че няма кой да прекърши волята ти. Това е прословутия инат на анорексиците. Но и техния безсмислен бунт към всичко заобикалящо ги.

Анорексиците са много интелигентни момичета и момчета. По правило за тях мисловният свят, света на науката и философията е всичко. Те са отличници, давани за пример. Телесният свят (желанията на тялото, емоциите, чувствата) не е интересен. Обикновено са и много амбицозни. Четат много. Това пълни живота им и е компенсация на липсата на приятелства, любови и емоционални преживявания. Светът на интелекта е единственият, в който те се чувстват силни. Светът на взаимоотношенията е нещо, което предизвиква силна тревожност и страх.

Поради липса на други интереси освен храна, спорт и учене, тези деца не създават проблеми. Те не са купонджии, не закъсняват, нямат контакти с другия пол. Въобще спестяват всички проблеми, които останалите родители изпитват с деца тийнейджъри. Поради тази причина, често родителите не могат да повярват, че детето им има сериозен проблем. Те не противоречат на родителите си, вземат все правилните решения, не са грижа на никого, защото като че ли са родени възрастни. Родителите рядко осъзнават, че имено липсата на „проблеми” е най-сериозния проблем.

Дрехите, които носят целят да не се подчертават женските форми. И мъже и жени са вманиачени да влизат във все по-малък размер дънки. Дрехите са обикновено в черно, сиво, синьо. Анорексиците не обичат светлите и топли тонове.

Контактите им са ограничени. Често нямат приятели. Трудно им е да се впишат в средата от връстници. Техните интереси изглеждат малоумни за анорексиците. Те старателно крият положението си от околните. Дори и да имат контакт с другите, те рядко знаят истината за тях. Рядко споделят как се чувстват. Другите ги виждат като надменни, затворени и консервативни.

Анорексиците не си признават, че са болни и трудно се поддават на лечение. Те смятат, че всичко е под техен контрол, че могат да се справят сами, че смъртта е просто заплаха и това няма да им се случи. Същевременно те усещат подсъзнателно, че не живеят добре, че животът им е загубил цвета си, че страдат. Това е основата, на която стъпват и психотерапевтите.

Препоръчително лечение:

Ако пациентите са с поднормено тегло, незастращаващо техният живот, могат да се терапевтират чрез разширена когнитивно-поведенческа терапия за хранителни разстройства /CBT/. Терапията е разработена в Италия и успешно провеждана в клиники за хранителни разстройства. Тя се основава на промяната в хранителното поведение на пациентите, което води до промяната в мисленето. Терапията дава високи резултати и е нова за България. Тя дава възможност да се изяснят причините, поради които момичето или момчето са се разболели. Да разберат как могат по-безболезнено за тях самите да се справят с болката, гнева, разочарованията си. Помага им и да изградят подходящо поведение, за да могат да се справят със ситуации, които са ги наранявали до този момент. Чрез психотерапията те се научават да харесват и обичат себе си повече. Повишават самочувствието си и възвръщат желанието, удоволствието и радостта от живота.

Необходима е и работа със семейството на болния. Всички изследвания показват, че ако семейството бъде включено в терапевтичния процес, шансовете за оздравяване нарастват многократно. Това особено много важи, когато става дума за клиент под 18 годишна възраст. При всички случаи, родителите е необходимо да се информират през какви етапи преминава детето им, какво могат да очакват, как да се справят с кризисни моменти, самите те как да имат поведение, подкрепящо оздравяването, а не подкрепящо разболяването на клиента.

Групова психотерапия помага на момичетата и момчетата да се огледат в очите на другия, да разберат че не са сами. В тази среда на прозрачност, истина и съпричастност те могат да експериментират новите поведения, които са усвоили. И постепенно да се учат да изграждат по-здрави и по-удовлетворяващи ги връзки. Включването в групата за взаимопомощ става тогава, когато човек е готов да сподели себе си с другите.

Ситостта и гладът се възстановяват, когато клиентът си позволи отново да чувства сигналите на тялото. Това става естествено, без никакво насилване. Удоволствието от храната също се завръща естествено. А това се случва паралелно с оздравяване на психиката. Храненето според нуждите на организма също се възстановява, когато момичето и момчето започнат да чувстват и удовлетворяват желанията си (не само хранителните, а и всички останали). Позивите за повръщане спират, когато се разтовари огромното психическо вътрешно напрежение. Част от възстановяването на храненето е и обучението как да се справят в случаи на криза - когато по някаква причина анорексичното или булимичното поведение „искат” да се завърнат. В процеса на възстановяване на хранителните навици се включва и обучение за това как да се поддържат килограмите по щадящ организма начин. Важно е и да се въведе здравословен режим на живот. Това може да бъде направено от диетолог.

Психиатрична медикаментозна помощ се налага в случаи на тежка депресия, опити за самоубийство, други съпътстващи психиатрични заболявания като тревожни разстройства, зависимост от алкохол и опиати и др. Клинично лечение се налага при по-тежки случаи, когато болестта е от много години. Провежда се в специализирани клиники за хранителни разстройства, не в психиатрии. Такива в България засега няма. Затова е необходимо лечението да бъде проведено в чужбина. В повечето клиники по света то се провежда на фази, като последният етап, така наречената ”ресоциализация”, е необходимо да се проведе от психотерапевт в България, за да може да се гарантира адаптацията на клиента към живота извън клиниката.

У нас от 2013 г. работи Медицински център за лечение на хранителни разстройства по иновативна програма за България по проект "Инсайт", реализиран с помощта и обучението на екип психолози от проф. Рикардо Дале Граве, Директор на Клиниката за нарушения в храненето и теглото "Вила Гарда" в Италия.

Могат да се използват и хранителни добавки по време на лечението:

1. Хранителен шейк - съдържа мултивитамини, мултиминерали, растителни протеини, аминокиселини, растителни влакна и др.
2. Пчелен полен (прашец): Поленът, както и люцерната, съдържат всички необходими витамини и минерали.
3. Мултиминерали, необходими за правилния строеж и функциониране на тялото.
4. Алое Вера сок, гел или нектар, осигурява енергия, подпомага храносмилането.
5. Пчелно млечице - съдържа витамини В-комплекс, срещу нервност и стрес.
6. Витамин А (Бета-каротин), мощен антиоксидант; помага в борбата с инфекциите; възстановява телесната тъкан.
7. Витамин С, мощен антиоксидант; помага в борбата с инфекциите; възстановява телесната тъкан.
8. Билков чай, от цветовете на Алое и лековити билки, успокоява и отваря апетита.