Антракс

Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма.

Антраксът е широко разпространен. Среща се най-често в умерените селскостопански райони. Областите с най-висок риск от заразяване се намират в Южна и Централна Америка, Южна и Източна Европа, Африка, Азия, Карибския басейн и Близкия изток. В Съединените щати заболяването е слабо разпространено. Огнища на антракс са регистрирани в Калифорния, Луизиана, Мисисипи, Небраска, Северна Дакота, Оклахома, Южна Дакота и Тексас. Рядко разпространен е в Австралия. В Европа съществуват три зони на разпространение на антракса – северна, централна и южна. В южната зона заболеваемостта е най-висока докато в Северна Европа е с най-ниска плътност и се проявява рядко със спорадични случаи.

Ежегодно на Земята боледуват 7800 – 9000 души. Антраксът е рисково заболяване в страни без или с минимално ефективни програми за обществено здраве.

Специфичното разпространение на антракса зависи и от степента на развито животновъдство в даден район и от характера на почвите, в които попадат спорите. За съществуването и оцеляването на бацила в почвата влияние оказват не толкова температурата и влажността, а по-скоро наличието на органични съединения, които да служат за микроба като благоприятен субстрат. За оцеляването на бацилите влияние оказва и киселинността. Например тундровите почви, където киселинната реакция е добре изразена, причинителите на антракса не оцеляват дълго време. Обратно, слабо алкалните или неутралните почви богати на хумус и други органични вещества са подходящи за дългогодишното съхранение на инвазиоспособни спори. Типичен пример за такава почва е черноземът, където на места се образуват влажни или заблатени ниски места събрали отичащи се дъждовни води.

Причини:

Заболяването се причинява от бактерията Bacillus anthracis. Това е ендоспорообразуващ Грам-положителен неподвижен, пръчковиден или кълбообразен микроорганизъм с размери 1,2 Х 3 – 10 μm с право или конкавно отсечени краища. Антраксният бацил е аероб или факултативен анаероб. Развива се при оптимална температура 35 – 36 °C, но може да се размножава в температурен диапазон от 15 – 40 °C. Вирулентната форма причиняваща клиничната проява на заболяването е R-формата, докато S-формата е авирулентна. Има изразени карболитични и протеолитични свойства. Във вегетативната си форма представлява права пръчица разположена поединично или съчленена в къси верижки в болните или дълги верижки в хранителните среди. Краищата на пръчиците са леко удебелени. В организма образуват капсули, а във външната среда – спори.

В лабораторни условия се размножава в обикновени хранителни среди. В тях той образува характерни едри сребристосиви R-колонии с къдрава периферия, наподобяващи тялото на медуза или лъвска грива. В хранителен бульон за около едно денонощие образува рехаво памукообразно отлагане на дъното или по стените на епруветката, без да размътва бульона. В кръвен агар расте, но не предизвиква хемолиза. Това му свойство го отличава от останалите представители на род Bacillus. В желатин образува растеж за 2 до 5 дни. Той наподобява корените на дърво или обърната елхичка. Растежът е обилен в горния слой и постепенно намалява надолу поради липсата на кислород. Антраксния бацил пресича и пептонизира млякото, хидролизира скорбялата и казеина, разцепва глюкозата и възстановява нитратите.

Bacillus anthracis е патогенен за всички видове селскостопански и диви бозайници, предимно тревопасни. Боледуват и всеядни бозайници, и човекът. Най-чувствителни са кози, овце, елени следвани от говеда, биволи камили и еквиди. Свинете притежават известна устойчивост, но въпреки това боледуват от т.нар. гърлена форма на антракс. Човекът е по-слабо чувствителен от преживните и конете, но е по-възприемчив от свинете. В естествени условия птиците не боледуват. Хищните бозайници могат да се заразят след консумация на голямо количество заразено месо, но много хищници изглежда имат естествена резистентност към антракса. Птиците също притежават сравнителна устойчивост към заразяване с антракс, въпреки че има съобщения за развитие на болестта в щрауси, врани, канарчета и патици. Причината за тази известна устойчивост се дължи на факта, че телесната температура на птиците се движи в рамките на 40 – 42 °C – температура, намираща се на границата с максималната и малко над тази, при която се размножават антраксните бацили. Спори на антраксните бацили са открити при много птици, предимно хищни. В случая обаче те служат като механичен преносител на заразата като обсеменяват нови места със спори отделени с фекалиите. Земноводните, влечугите и рибите не са податливи на заразяване.

От опитните животни най-възприемчиви са белите мишки, морските свинчета и зайците. Всички те развиват сепсис с летален изход. В кръвта им се намира голямо количество антраксни бацили с типична морфология.

Заразата се получава при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.; при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни; при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

Симптоми:

Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:

• Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1–2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4–5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.
• Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока. Инхалаторният антракс се развива при вдишване на антраксни спори. Настъпва хеморагично-некротично възпаление на дихателните пътища и белите дробове - хеморагична певмония. Началото на болестта се характеризира с неспецифични оплаквания - неразположение, главоболие, висока температура, уморяемост, болки в гърдите и мускулите. Сравнително бързо заболяването прогресира и се появяват признаци на дихателна недостатъчност - диспнея, цианоза. Кашлицата е с отделяне на кървави храчки. Дишането е силно затруднено поради отока. Прогнозата е неблагоприятна. Поради навлизане на токсина в кръвта бързо настъпва септичен шок и смърт.
• Чревната форма също протича тежко. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост, която се развива при поглъщане на спори през храносмилателния тракт. Проявява се като хеморагично-некротично възпаление в областта на фаринкса или в стената на тънките и дебелите черва. Заболяването пак започва с неспецифични симптоми - неразположение, гадене, безапетитие, субфебрилитет. В хода на заболяането се появява повръщане на кървави материи - хематемеза, кървава диария, силни коремни болки. Сравнително бързо чревната форма прогресира до септичен шок и фатален край. При локализация на процеса в устната кухина и фаринкса - орофарингеална форма, се появяват язвено-некротични лезии, оток на лицето и лимфните възли, затруднено гълтане, висока температура, гърлобол.

Усложнения:

И трите клинични форми на антракс могат да прогресират до антраксен сепсис и антраксен менингит. При антраксен сепсис микроорганизмите по кръвен и лимфен път се разпространяват от първичната си локализация из целия организъм. Общото състояние е силно увредено, настъпват и промени в съзнанието и фатален край в повечето случаи. Антраксният менингит се диагностицира рядко. След развитие на първичната антраксна форма обикновено състоянието на пациентите отново се влошава и се появяват възбудни явления, гърчове, промени в съзнанието, менингеален синдром - силно главоболие, повръщане „на фонтан”, вратна ригидност.

Диагностициране:

При неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други. 

Микробиологичното изследване потвърждава диагнозата. Първоначалното микроскопско изследване на взетите материали (кръв, секрети от кожна лезия, материали от умрели животни или от почва, вода, храна) има ориентировъчно значение. Виждат се Грам-положителни бактерии, разположени във верижки с вид на бамбукова пръчка. Откриването на специфични антраксни антигени може да стане чрез т.нар термопреципитация по Асколи - получава се характерна пръстеновидна преципитация с известни антиантраксни серуми. Културелното изследване за доказване на причинителя се извършва чрез посяване върху специфични хранителни среди, чрез които се изолира причинителят. За поставяне на експресна диагноза се използват познати антиантраксни серуми срещу соматични, капсулни и спорови антраксни антигени. Аглутинацията се доказва чрез имунофлуоресцентен метод.

Кожната форма на заболяването може да наподоби редица кожни, гнойно-некротични лезии, причинени от широк кръг бактериални инфекции - стафилококови, стрептококови, анаеробни инфекции на зъбите, туларемия, кожна туберкулоза, сифилистична лезия, рикетсизони инфекции, газова гангрена. Не трябва да се забравя, че кожната лезия при антракс е обезчувствена. Чревната форма на заболяването може да прилича по клинична симптоматика на остър хирургичен корем, тежко протичаща хранителна токсикоинфекции, ентероколит, причинен от клостридии и др. Белодробният антракс може да се обърка с вирусна или грипна пневмония, която също има хеморагичен характер. За потвърждаване на диагнозата спомага прецизната анамнеза и епидемиологичните данни, както и внимателното търсене на входната врата.

Лечение:

Лечението трябва да започне възможно най-бързо дори при непотвърдена диагноза. Лечението се извършва с широкоспектърни антибиотици, най-често от групата на пеницилините във високи дози и продължително време. Препоръчва се комбинация от различни групи антибиотици - тетрациклини, амфениколи, хинолони. Симптоматично лечение се прилага според клиничната форма на заболяването - лечение на дихателната недостатъчност, рехидратация, противоедемна терапия, обезболяващи средства, антипиретици. Важно е антибиотичната терапия да започне рано, тъй като заболяването е остро. 

При всеки рисков пациент, съмнителен за заразен от антракс, е необходимо незабавно започване на антибактериална терапия още преди потвърждаване на диагнозата. Лечението трябва да бъде проведено в специализирано инфекциозно отделение с високодозова, продължителна и комбинирана антибиотична терапия. Задължително е уведомяване на ветеринарните служби. При кожния антракс леталитетът е около 20%. Другите форми на антракс завършват летално в голям процент от случаите.

Профилактика:

Профилактиката включва:

• редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;
• измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;
• своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни;
• умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;
• обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
• добра термична обработка на месото и млякото;
• избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.