Банер за мобилна версия за апликация

Апатитна болест


Апатитната болест представлява деструктивна артропатия, свързана с отлагане на апатити в големите стави. Тя спада към болести с отлагане на хидроксиапатит.

Заболяването се дължи на отлагания на калциево - фосфатни (апатит или хидроксиапатит) кристали. Предиспозиционни фактори могат да бъдат ставна нестабилност, травма, претоварване, хронична бъбречна недостатъчност и др. От заболяването най-често страдат възрастни жени на средна възраст 72 години (50-90г.)

Болести с отлагане на хидроксиапатит имат бавно развитие. Въвличането на рамото е най-характерната особеност на тези заболявания. По-често се ангажира активното рамо, но много често заболяването може да бъде и двустранно. Болката не е постоянна и често е по-силна през нощта. Налице е ставен оток, скованост и нарушена функция на засегнатата става. В 40% от случаите се засяга и коляното, латералната част на китката, пръстите и тазобедрените стави.

 

Видове:

  • Метастатична- от хиперфосфатемия (бъбречна недостатъчност, хипопаратиреоидизъм), хиперкалциемия (хиперпаратиреоидизъм);
  • Дистрофична- съединителнотъканна болест (склеродермия, дерматомиозит), метаболитни заболявания (захарен диабет, хипотиреоидизъм), акромегалия.

 

Диагностициране:

За доказване на апатитната болест трябва да бъде изследвана синовиалната течност. Тя се оцветява с ализарин. Ставната течност е с малко количество левкоцити и има хеморагичен вид. Кристалите в нея не могат да се видят без поляризационен микроскоп.

 

Лечение:

Лечението на болести с отлагане на хидроксиапатит включва правене на чести ставни пункции и прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства. При неуспех от консервативното лечение се прилага оперативно - ендопротезиране.