Банер за мобилна версия за апликация

Аргирия


Заболяването се нарича още болестта на "сребърните хора". Развива се в резултат на многогодишна работа със сребро и неговите соли, когато те постъпват на малки дози в организма продължително време. Има случаи обаче, когато тя е причинена именно от приема на домашно приготвена вода, посредством закупен уред за сребърна вода. Среброто бавно започва да се отлага във вид на метал в съединителната тъкан и капилярните стени на различни органи. В това число влизат бъбреците, костният мозък и далакът. Когато тези отлагания се натрупат в кожата и лигавиците, среброто им придава сивозеленикава или синкава окраска. Тя е особено ярка на откритите участъци от тялото, подложени на действието на светлината. В редки случаи кожата може да е дотолкова оцветена, че да напомня кожата на афроамериканец.

 

Симптоми:

Развитието на болестта е много бавно. Първите признаци се появяват след 2 до 4 години непрекъсната работа със сребро. Силното потъмняване на кожата се наблюдава след десетки години. В началото потъмняват устните, след това слепоочията, а след тях – и клепачите. Доста силно могат да са оцветени и лигавицата на устата и венците, както и ноктите.

Когато тези отлагания се натрупат в кожата и лигавиците, среброто им придава сивозеленикава или синкава окраска. Тя е особено ярка на откритите участъци от тялото, подложени на действието на светлината. В редки случаи кожата може да е дотолкова оцветена, че да напомня кожата на афроамериканец. В някои случаи аргирията се проявява във вид на дребни синьо-черни петна.

 

Лечение:

Лошото при аргирита е, че веднъж сменила цвета си, кожата остава така за цял живот. Процесът е необратим. До момента не е открито адекватно лечение на този проблем. Въпреки това състоянието може да се нарече болест само условно, тъй като страдащият от него може да не изпитва никакви болезнени усещания.

При наличието на аргирия не може да има други инфекциозни заболявания. Човек е толкова "пропит" със сребро, че то убива всички болестотворни бактерии, попадащи в организма.

Колоидното сребро е естествен антибиотик. То е чист, натурален продукт, състоящ се от микроскопични частици сребро, измерени в деминерализирана и дейонизирана вода. Известно е, че недостигът на сребро в човешкия организъм води до нарушаване на работата на имунната система, в резултат на което често възникват простудни, вирусни и инфекциозни заболявания.

Колоидното сребро представлява безопасен и най-силен за човешкия организъм натурален антисептик, потискащ повече от 700 вида болестотворни микроорганизми, сред които стафилококи, стрептококи, бактерии на дизентерията, коремния тиф и др. За сравнение спектърът на действие на всеки антибиотик обхваща 5-10 вида бактерии. Доказано е, че вода, заразена с високи концентрации на бактерии на дизентерия, коремен тиф, стафилококи, стрептококи и др., ставала стерилна 1-2 часа след пускането в нея на сребро в количество до 1 мг на литър.

Колоидното сребро участва активно в понижаване на жизнената дейност и прекратяване на размножаването на редица чужди за организма бактерии, вируси, гъбички и паразити, стимулира защитните механизми. При това то не оказва влияние върху полезната микрофлора в организма. В същото време всички болестотворни бактерии и вируси загиват в течение на шестминутен контакт с колоидно сребро.

Бактерицидното действие на нищожни концентрации на сребърните йони се обяснява с това, че те се намесват в жизнената дейност на микробите, пречейки на работата на биологическите катализатори - ферментите. Съединявайки се с аминокиселината цистеин, влизаща в състава на фермента, сребърните йони пречат на неговата нормална работа. Аналогично действат и йоните на някои други тежки метали, например на медта или живака, но те са много по-токсични от среброто. А главното е, че хлоридите на медта и живака прекрасно се разтварят във вода и поради това представляват голяма опасност за човека. Всяка добре разтворима сребърна сол в стомаха на човека под действието на солната киселина бързо се превръща в сребърен хлорид, чиято разтворимост във вода при стайна температура е по-малко от 2 мг на литър.

За съжаление, както често става, това, което е полезно в малки дози, е пагубно в големи. Не прави изключение и среброто. Вкарването на значителни концентрации сребърни йони води до понижаване на имунитета при животните, изменения в съдовите и нервните тъкани в главния и гръбначния мозък, а при увеличаване на дозите се стига до увреждане на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза. За щастие, в тялото на човек след 1-2 седмици остава само 0,02-0,1% от вкараното сребро, останалото се извежда от организма.