Банер за мобилна версия за апликация

Атопичен дерматит


Атопичният дерматит е твърде разпространено заболяване, представляващо хронично възпаление на кожата под формата на екземни промени. В специализираната литература се срещат различни наименования на болестта: Наследствена екзема, Невродермит, Атопична екзема. При боледуващите организмът възприема повечето фактори от околната среда или от собствената обмяна на веществата като дразнител, като нещо вредно, без това да е така. Тази особеност на болния организъм е в основата на наименованието ”Атопичен”, т.е. „необичаен”, „нестандартен”, „извън приетото за норма”. Или ако здравите се обличат с дадени материи или се хранят с дадени храни без проблем, то болните от Атопичен дерматит обикновено реагират с поява на обриви.

Атопичният дерматит най-често се проявява в ранна детска възраст (в 80–90% преди петата година на детето), и в 2/3 от случаите отминава до към пубертета. Може да продължи цял живот, а може да се развие и в по-напреднали години. Протичането му е хронично, с периоди на затихване и обостряне, което е непредсказуемо и не винаги може да бъде определена причината за него.

През последното десетилетие се увеличава честотата и тежестта на протичане на Атопичния дерматит. Болестта дългосрочно влошава качеството на живота на пациентите, повечето от които са деца, както и на семействата на заболелите. Това поставя Атопичния дерматит в групата на социално значимите заболявания с голямо здравно, социално и икономическо значение.

Контактен алергичен дерматит от никел при деца трудно се различава от AD. Локализацията на плаките (под никелови копчета на дрехите) помага за диагнозата, въпреки че контактната алергия може да се разпространи по други участъци на тялото. Сухота на кожата и засягане на лицето рядко се срещат. AD обикновено започва по-рано.

 

Причини:

При Атопичния дерматит е налице състоянието атопия, което представлява наследствена, генна склонност за свръхреактивност и погрешно разпознаване на минимални дразнители като заплаха. Атопията е в основата на клиничната проява и на други атопични заболявания, като напр. Алергичен риноконюнктивит, Алергична астма, и др. Напоследък тези болести се срещат все по-често, особено в развитите страни. Това дава основание да се предполага, че факторите от заобикалящата ни среда биха могли да играят важна роля за отключването и развитието на Атопичен дерматит при лицата, които вече имат предразположението към болестта. За основни се сочат следните групи дразнители:

  • Замърсители от околната среда: деривати на дизела, строителни материали, бои, лакове, летливи вещества, излъчванията от електрически и микровълнови печки в дома, пестициди, прах и др. Интересно е проучването, в което е доказана ролята на цигарения дим като рисков фактор за Атопичен дерматит, дори и преди раждането, когато бременната майка е пушила.
  • Стафилококови инфекции е доказано че утежняват развит дерматит или провокират появата му. Гъбични инфекции, вирусни (Херпес), Общи инфекции. Кожата на пациентите с атопичен дерматит е колонизирана със S. Aureus, който екзацербира заболяването, но състоянието може да се влоши от всяка друга кожна (Pityrosporum, Candida, Trychophyton) или системна инфекция.
  • Хигиенни средства – те действат, като директно раздразват кожата и предизвикват появата на обрив: Сапуни, дезинфектанти, някои компоненти на козметиката, дрехи от вълна или груби тъкани, действащи като контактни дразнители. Те намаляват бариерните функции на епидермиса и предизвикват възпалителна реакция. Аероалергените (домашни акари, полен и др.) индуцират периферна еозинофилия и повишени нива на серумните IgE.
  • Промените в климата, слънчевата радиация, неблагоприятната екологична обстановка вътре в помещенията и замърсената околна среда, така наречените фактори на риска (температура на въздуха в помещението по-висока от +23 градуса, влажност на въздуха по-малка от 60%, пушене в стаите) заемат важно място сред провокаторите на атопичен дерматит.
  • Специфични личностни реакции: Напр.съпътстваща алергия към храни, животни, полени, прах, слънчева алергия и др.
  • Емоционални фактори и стрес. Стресът тригерира атопичен дерматит на местата на активирани кожни нервни окончания чрез субстанция Р, вазоактивен интестинален пептид (VIP) или чрез системата на цикличния аденозин монофосфат (цАМФ).
  • Най- честите хранителни алергени са яйца, соя, мляко, пшeница, риба, миди и фъстъци, които заедно съставляват около 90% от хранително индуцирани случаи на атопичен дерматит. Хранителната алергия затихва около 1 годишна възраст и не е необходимо спазване на рестриктивни диети за дълъг период от време.

 

Симптоми:

Клиничните прояви на АД варират в зависимост от моментното състояние на заболяването (обострено или в ремисия, както се нарича спокойната фаза).

В зависимост от възрастта на пациента се разграничават 3 стадия на дерматита:

  • Кърмаческа и ранна детска възраст - новородените деца се раждат с ксероза или тя се развива в неонаталния период. Ксерозата често ангажира цялото тяло, като областта на пелените остава незасегната. При новородените лезиите се развиват в областта на гънките (кубитални и поплитеални). Имат еритемен и ексудативен характер. След няколко седмици лезиите се локализират по бузите, челото и екстензорната повърхност на долните крайници, където се наблюдават еритемни със залющване (екземни) плаки. Лезиите може да не са толкова ексудативни, както в следващата фаза и са налице ограничени крусти. Скалпът е сух и залющен. Областта на капиллициума често е ангажирана от сърбящ залющен дерматит, който трябва да се различава от себореен дерматит. Лихенификацията не е характерна за този период.
  • Детска възраст - генерализирана ксероза. Екземни и ексудативни лезии. Често се наблюдава бледост на лицето с еритем и залющване около очите. Най- често са засегнати флексорните гънки - кубителни и поплитеални. Екскориациите и крустите са чест симптом.
  • Възрастни - лезиите стават по- дифузни върху еритемна основа. Често се засяга лицето. Изразена е сухотата на кожата и лихенификация. Типичен е кафеникав пръстен около шията, който не винаги е налице.

За всички възрасти характерна особеност на кожата на хора с атопичен дерматит е нейната сухота и невъзможност да съхранява сама своята влага, тургор и еластичност, поради което не е в състояние да изпълнява качествено основната си функция на бариера срещу околната среда. Силният сърбеж и интензивното разчесване могат да доведат до развитие на инфекции, причинени от стафилококи, стрептококи, образуване на брадавици, херпесна инфекция и други. Често атопичният дерматит се съчетава с други алергични заболявания: алергичен ринит, астма, смущения в гастроинтестиналния тракт и особено важната за заболяването характеропатия.

 

Диагностициране:

Диагнозата на атопичен дерматит се поставя при следните симптоми: пациенти със сърбеж, засягане на кожните гънки - кубитална област, задколенни ямки или врат, анамнеза за астма или сенна хрема, както и фамилност, анамнеза за суха кожа през последната година.

Лабораторните изследвания рядко са необходими. Малко значение имат алергичното тестуване и радиоалергосорбентния тест (RAST). Чрез ПКК се изключва синдрома на Wiskott-Aldrich.

Атопичния дерматит понякога трудно се отличава от други причини за дерматит. В неонаталния и кърмачески период най-голяма трудност създава различаването от себореен дерматит. При атопичния дерматит и себорейния дерматит се наблюдават млечни кори, които при себорейния дерматит са мазни и жълтеникави. Ксерозата и силният сърбеж не са характерни за себорейния дерматит. Последният се развива веднага след раждането, докато атопичния дерматит започва към третия месец. Двете заболявания трябва да се диференцират от псориазис.

 

Лечение:

Терапията на АД е комплексна и не се ограничава само до симптоматично лечение на острите състояния. Пациентите трябва да се инструктират да следват някои основни правила в периодите на ремисия и да избягват посочените по-горе провокиращи фактори. В зависимост от стадия на болестта лекуващият дерматолог изгражда конкретна програма за поведение. При изявена болест се провежда противовъзпалителна терапия на засегнатите области с локални и общи средства. В периодите на ремисия се осъществява поддържаща терапия с локални овлажняващи средства (наречени емолиенти) за поддържане доброто състояние на кожата.

Най-важното при лечението на АД е правилната терапевтична стратегия, която е задължение на компетентен дерматолог. Атопичния дерматит може и трябва да се контролира най-общо така:

  1. Избягване на провокиращите фактори;
  2. Активни средства в острия стадий с цел стабилизиране на екземата;
  3. В ремисиите - емолиентна терапия за възстановяване на увредената бариерна функция на кожата. Важно е взаимното доверие между лекар и пациент и обучението на самите болни. Целта е пациентът да контролира заболяването, а не лекарят да контролира пациента.

При децата с АД, дори когато са засегнати големи участъци от кожата им, трябва да се провеждат стандартните имунизационни програми. Много рядко след имунизацията може да се появи допълнително зачервяване на кожата, но то лесно се лекува и изчезва. Имунизациите не трябва да се правят в периодите с остри симптоми на възпаление или когато детето е подложено на имуносупресивна терапия (например със системни кортикостероиди). Важно е родителите да осъзнаят, че рискът за детето е по-голям не от провеждането, а от пропускането на задължителните имунизации (особено ДТК и полиомиелит).

Децата със силен сърбеж и генерализиран дерматит трябва да се изследват за вродени имунодефицитни заболявания (синдром на Job, Wiskott- Aldrich и др.) и фенилкетонурия.

Микозата на гладката кожа обикновено протича с единична плака, но при неправилна диагноза и лечение с локални кортикостероиди причинява дисеминиран дерматит.

Терапията включва комплекс от мерки, отнасящи се до режим, диета, хигиенни грижи и битови навици за спокоен сън и фотопротекция.

Заболяването се лекува амбулаторно, но в стадиите на екзацербация може да се наложи стационарно лечение като:

  • Овлажняване на кожата: чести бани с олио (1 лъжица олио, добавено към водата за къпане) за 5-10 минути. Тялото се оставя мокро след банята. Емулсията на олиото не позволява изпаряването на водата в околната среда.
  • Нанасяне на емолиент, напр. вазелин върху цялото тяло, докато е мокро, за да се предотврати изпаряването на водата и за да се абсорбира през роговия слой.
  • Локални кортикостероиди – предпочита се използване на унгвенти при суха и лихенифицирана кожа. Пациентите с AD могат да развият контактна алергия към компонентите на локалните средства. По-често се наблюдава алергия към консервантите на кремовете, което не е характерно за унгвентите. Началната терапия включва хидрокортизон 1% 3 пъти дневно за лезиите на лицето и гънките. Средно потентните кортикостероиди (triamcinolon или betamethasone valeriate) се прилагат 3 пъти дневно върху лезии по тялото, докато се постигне ефект.
  • UV облъчване - UV-A, UV-B или комбинация от двете; псорален плюс UV-A (PUVA) могат да бъдат от полза.
  • Антихистамини – използват се за облекчаване на сърбежа, но не са ефективни без друго лечение.
  • Антибиотици – използват се за лечение на суперпонирана стафилококова инфекция. Използват се cloxacillin или cephalexin. При резистетни щамове могат да се използват penicillin и clindamycin в комбинация. Лабораторното изолиране на S. Aureus не говори за клинична инфекция, тъй като стафилококовите микроорганизми обкновено колонизират кожата на пациентите с AD.
  • Tacrolimus (локален FK506) е имуномодулатор, разрешен в Япония и САЩ. Проучванията показват отлични резултати в сравнение с плацебо и хидрокортизон 1%. Резорбцията е ниска и не се наблюдават странични ефекти като атрофия на кожата. Понякога се наблюдава парене след апликация, което може да се намали при прилагане на медикамента само върху суха кожа. Този ефект обикновено отшумява след 2-3 дни.
  • При пациенти с тежко протичане на заболяването и при възрастни може да се използват methotrexateи cyclosporine. Cyclosporine е по-ефективен, но след спирането му бързо настъпват рецидиви. Необходим е мониторинг на бъбречната функция и хипертония.

Медикаментозни схеми за лечение:

  • Противовъзпалителни агенти – локалните кортикостероиди намаляват възпалението на екземните лезии. Използването на унгвенти осигурява хидратация. Белият вазелин е полезен за избягване на потенциално сенсибилизиране към консервантите, използвани в кремовете.
  • Hydrocortisone (Locoid lipocreme) – потиска възпалението чрез инхибиране на миграцията на полиморфонуклеарните левкоцити и намалява капилярния пермеабилитет. Слабо потентен кортикостероид и е медикамент на първи избор. Нанася се тънък филм върху засегнатия участък 2 до 4 пъти дневно до постигане на задоволителен отговор
  • Betamethasone (Diprosone, Betnovate) – подтиска възпалението чрез инхибиране миграцията на полиморфонуклеарните левкоцити и намалява капилярния пермеабилитет. Въздейства върху продукцията на лимфокини и инхибира Лангерхансовите клетки. Потентен кортикостероид и се използва при резистентен псориазис на ниско потентни кортикостероиди. Нанася се тънък филм 2/ 4 пъти дневно до постигане на ефект.
  • Hydroxyzine (Atarax, Neurolax) – антагонист на периферните Н1 рецептори. Инхибира действието на хистамина в субкортикалния отдел на ЦНС. Антихистамин със седативно действие. 25- 100 mg PO на 4- 6 h; да не надвишава 600 mg/d. При деца 2 mg/kg/d PO разделени на 6- 8 h.
  • Diphenhydramine (Benadryl N) – за симптоматично облекчаване на симптомите, предизвикани от освободения хистамин. 25- 50 mg PO на 6-8h; да не надвишава 400 mg/d. При деца 5 mg/kg/d PO разделен на 6 h; да не надвишава 300 mg/d.
  • Имуномодулатори – за лечение на тежки форми атопичен дерматит, при които конвенционалната терапия е без ефект.
  • Cyclosporin (Sandimmune) – има ефект при различни заболявания, особено псориазис. Действа чрез инхибиране продукцията на цитокини и интерлевкини от Т- клетките. Подобно tacrolimus и pimecrolimus, cyclosporine се свързва с макрофилин и инхибира калциневрина, който е калциево- зависим ензим и инхибира транскрипцията на цитокини, в частност IL-4. Лечението се прекъсва, ако няма отговор лсед 6 седмици. 2 mg/kg/d po разделени в два приема; ако не се отчете подобрение след 1 мес., може да се покачва постепенно дозировката; да не се превишават 5mg/kg/d; когато кожните лезии се подобрят, дозата се редуцира с 0, 5-1 mg/kg/дн/мес; необходима е минимална поддържаща доза. При деца 3- 5 mg/kg/d po.
  • Methotrexate – инхибира ДНК синтеза в тъканите, като антагонизира фолиевата киселина. Системна терапия след фототерапия е без успех. Има имуносупресивен ефект. 7, 5 mg тест доза; контрол на ПКК и чернодробна функция след 1 седмица; ако лабораторните резултати са нормални, може да се продължи терапията; 2, 5- 10 mg PO на 12 часа за 3 дози/седмично (средна доза 10-25 мg PO/IM/IV седмично), докато се постигне желания отговор; да не се превишават 30 mg/седмично; дозата може да се дава един път седмично. При деца не се препоръчва.
  • Tacrolimus (Protopic) – локален имуномодулатор, който инхибира продукцията на цитокини от Т- лимфоцитите. Проучванията показват отлични резултати срещу плацебо и хидрокортизон 1%. За възрастни 0, 03- 0, 1 % маз и 0, 03% маз за деца. Нанася се тънък слой върху засегнатата кожа 2 х дневно; лечението се продължава 1 седмица след отзвучаване на симптомите.
  • Антибиотици – за лечение на клинично изявена стафилококова инфекция се използват cloxacillin или cephalexin. Ако инфекцията е стрептококова, се предпочита cephalexin.
  • Cephalexin (Keflex) – първа генерация цефалоспорин; подтиска бактериалния растеж чрез инхибиране синтеза на бактериалната стена; бактерицидно действие срещу бързо растящи микроорганизми; използва се за лечение на кожни инфекции или профилактика на минимални интервенции.Суспензии 125 mg/5 mL и 250mg/5 mL. 1- 4 g/d PO на 6 часа, при деца 25- 50 mg/kg/d PO на 6 часа.
  • Cloxacillin – за лечение на инфекции, причинени от пеницилиназа- продуциращи стафилококи. Може да се използва като инициална терапия при подозирана стафилококова инфекция. 250-500 mg PO на 6h. При деца <20 kg: 50-100 mg/kg/d PO разделена на 6h>20 kg: 250 mg PO на 6h

 

Усложнения:

  • инфектиране с ваксинални или херпесни вируси 
  • инфекциите с human papilloma virus и molluscum contagiosum протичат с по-дисеминирани лезии, които трудно се елиминират
  • 3% от пациентите развиват атопична еритродермия
  • усложнения от страна на локалните кортикостероиди при дълго и неправилно приложение – кожна атрофия, стрии, пиодермии, вирусни инфекции и др.
  • тахифилаксия към локалните кортикостероиди се наблюдава, ако не са използвани правилно

Тенденция за подобрение след 3-7 година и пубертета. В 25% от случаите персистира и след 25 годишна възраст, като екземните промени стават по-локализирани по крайниците и шията. В 3% от случаите още в началото се развива еритродермия.

 

Хранителен режим

Храната оказва огромно влияние върху здравето на човека. Спазването на правилна диета, доставяща необходимите на организма вещества и избягването на храните, които обострят състоянието, може да доведе до намаляване на симптомите и предотвратяване на тежки периоди на влошаване.

  • За целта се препоръчва консумацията на повече сурови плодове и зеленчуци (по възможност органични), да се избягват преработени храни, кофеин, млечни продукти, месо, захар и алкохол.
  • Не се препоръчва употребата на слънчогледово олио, рапично масло, фъстъчено масло и други изкуствено създадени масла, които често са сгъстени с помощта на наситени мазнини, известни още като транс-мазнини. Подходяща алтернатива е студено пресовано, органично кокосово масло. В кокосовото масло се съдържа лауринова киселина – рядък вид мазнина, откривана в кокосовото и майчиното мляко. В организма на човек, лауриновата киселина се преработва в монолаурин, което е съединение, токсично за вируси, бактерии, гъбички и други микроорганизми. Кокосовото масло може да се втрива и директно в кожата.
  • Налагането на обрива с настърган пресен морков може да доведе до незабавно облекчение на сърбежа и дразненето. Ежедневната консумация на пресни моркови снабдява организма с провитамин А, който е необходим за възстановяване на кожата.
  • Консумацията на пресни зелеви листа всеки ден може да помогне в терапията на атопичен дерматит. Може да се приготви и лапа от зелеви листа, като за целта, те се нарязват на ситно и се поставят върху памучен плат. Няколко пъти в седмицата се прилага върху засегнатата област за два часа. За допълване на ефекта може да се приложи следната рецепта: Смесват се 300 грама сок от моркови, 200 грама сок от зеле, 100 грама сок от червено цвекло и сокът от една връзка копър (прясно изцедени). Получената смес се пие 2 часа след хранене, на един или два приема. 
  • Кокосовото мляко е сред препоръчваните средства срещу атопичен дерматит. За целта, потопете памучен тампон в кокосово мляко и избършете засегнатите зони с него. Може да се използва още като крем за лице или овлажняващ слой под грима, два пъти дневно. Това може да доведе до намаляване на обрива и сърбежа. Съхранявайте кокосовото мляко в хладилник.

 

Практически съвети

  • Избягвайте въздействие на токсини от всяко естество, доколкото това е възможно. Подлагайте се на естествена детоксикация, включваща масаж, сауна, пиене на обилно количество вода. Съществуват и добавки, които могат да подпомогнат процеса на очистване на организма от токсините. 
  • Използвайте хидратиращ продукт върху кожата поне два пъти на ден. Нанасяйте овлажняващия продукт след баня, докато кожата е още влажна. Обръщайте специално внимание на ръцете, краката и страничните части на тялото.
  • Използвайте щадящи сапуни, без оцветители и парфюми. Изплаквайте добре остатъците от сапун по кожата. Козметиката и продуктите с лична хигиена, които използвате трябва да са с ясен произходи и безвредни съставки. Същото важи за праха за пране и омекотителя.
  • Горещият и сух въздух в затворени помещения може да доведе до влошаване на сърбежа и лющенето. 
  • Използвайте памучни дрехи, с гладка текстура. Избягвайте груби материи, стегнати дрехи или такива, изработени от вълна. В горещо време или при тренировки, избирайте подходящи дрехи, за да се предотврати обилното изпотяване.
  • Старайте се да не разчесвате засегнатите области. Ако това е трудно, покрийте сърбящата зона с марля или бинт, за да се намали допълнителното механичното увреждане при разчесването. Поддържайте ноктите ниско изрязани и носете ръкавици през нощта (за предотвратяване на неволно разчесване).
  • Добре известно е, че стреса в съвременното ежедневие е неизбежен, но не трябва да се допуска прекаленото му натрупване в организма. За целта, подходящо е ежедневното осигуряване на време за отпускане и релаксация. Разходки на открито, срещи с приятели, приятна книга или филм са сред заниманията, които могат да освободят известна част от натрупания през деня стрес и напрежение. Осигуряването на поне 8 часа сън (10 за децата) помага на тялото да се възстанови самостоятелно. Подходящи за релаксация процедури и терапии са масаж, акупунктура, йога, тай чи, аромотерапия, SPA-процедури, физически упражнения и други.

 

Важни добавки

  • Омега-3 мастни киселини не могат да се синтезират в организма на човек, а трябва да бъдат доставяни с храната или с добавки. Подходящи храни са ленено семе, черен дроб от треска, рибено масло, семена от чия.
  • Гама-линоленова киселина. Масло от черен касис, семена от касис, масло от пореч и масло от коноп са източници, които могат да осигурят на организма друга основна мастна киселина (омега-6). Според някои проучвания, добавката на гама-линоленова киселина помага за потушаване на симптомите на атопичен дерматит. 
  • Витамини и минерали. За да успее организмът да потисне изявата и да пребори атопичния дерматит, се нуждае от здрава и силна имунна система. Някои витамини и добавки, като витамин Д3, витамин В12, магнезий и цинк са необходими в оптимално количество, за потушаване на възпалението и елиминиране на инфекцията. Витамин С и витамин Е са необходими за предпазване на клетките от действието на свободните радикали и оксидативния стрес. Витамин С притежава и противовъзпалителни свойства. Голяма част от нужните витамини и минерали може да бъдат набавени чрез придържане към противовъзпалителна диета. 
  • Пробиотици и храносмилателни ензими. Пробиотици и пробиотични храни ще помогнат за намножаването на полезни бактерии в чревния канал, които се борят с вредните бактерии, отговорни за възпалението и други здравословни нарушения. Според по-нови данни, приемът на пробиотици по време на бременността силно понижава риска от развитие на атопичен дерматит. Пробиотични храни са кисело мляко, кисело зеле, натто (Япония), кимчи (Корея), темпе. 
  • Етерични масла. Някои етерични масла като лавандулово масло, масло от лайка, масло от бял равнец, масло от нероли са ефективни за успокояване и намаляване на възпалението. Може да се употребяват самостоятелно или в комбинация. Може да се смесят 2 капки лавандулово масло, 1 капка лайка или бял равнец, 1 капка масло от нероли, като обезателно трябва да се поставят в подходящ маслен носител като бадемово масло или масло от жожоба. 
  • Соли за вана. Добавянето на соли към ваната за къпане може да допринесе за намаляване на зачервяването и грапавостта на кожата. Освен това, подобрява бариерната функция на кожата, подобрява хидратацията и облекчаване на възпалението.

 

Билколечение

Една от предполагаемите причини за поява на атопичен дерматит е натрупване в кожата на различни отпадъчни продукти от обмяната на веществата, поради нарушен механизъм на елиминация. Алтернативните билки са тези, които подпомагат конкретен път за елиминиране на излишните вещества и химикали. Могат да въздействат върху функцията на черния дроб, да насърчават уринирането, да подобряват белодробната функция, да ускорят кръвния и/или лимфния поток.

  • Корен и семена от репей намират приложение в терапията на редица кожни състояния. Съставките в корена и семената от репей подпомагат чернодробната функция и неутрализиране на токсините. Допълнителни ефекти на репейя включват ускоряване на диурезата (уринирането), подобряване на кръвния поток и храносмилането. Корен от репей може да се включи лесно към ежеседмичното и дори ежедневното меню, като се добави към ястия или под формата на чай.
  • Жожоба (Ziziphus Jujuba) е билка показала полезно влияние върху детоксикиращата способност на черния дроб. Съдържа витамини А, В2 и С, както и калций, фосфор и желязо, които са полезни за справяне на организма с атопичния дерматит. Друг ефект включва намаляване на производството на възпалителни простагландини, което потиска признаците на възпаление, съпътстващи атопичния дерматит. 
  • Кресонът може да намали честотата на обостряне на атопичен дерматит. За приготвяне на тоник от кресон, билката се поставя във вряща вода и се оставя да ври 5 минути на тих огън. Прилага се след охлаждане, три пъти на ден, за почистване на засегнатите зони. Може да се приема и вътрешно, като добавка към различни супи и ястия.
  • Жълт кантарион е известен предимно с антидепресантното си действие, но също така намира приложение и под формата на различни масла и мехлеми при кожни раздразнения, рани и изгаряне. Да се има предвид, че и вътрешната, и външната употреба на жълт кантарион може да повиши чувствителността към слънцето.
  • Масло от звездица може да се нанася върху зоната на обрива при атопичен дерматит, като предварително се разреди с вода. Прилага се няколко пъти на ден с помощта на памучен тампон, за потискане на симптомите.
  • Инфузия от плодове на калина (за деца над 5 години и възрастни). 5 супени лъжици пресни плодове от калина залейте с 1000 мл завряла вода, покрийте и оставете да престои 8-10 часа. След това прецедете. Пийте от инфузията на малки глътки през деня със скорост от 200 мл дневно за деца 5-12 години и 400 мл дневно за възрастни. Процесът на лечение е 2 седмици, след 2-3 седмици почивка да се пие отново.
  • 10 грама трева трилистна детелина теменуга, 10 грама бутрак, 3 листа френско грозде (за предпочитане черно), за да се намажете, разбърква се и се налива 1 литър филтрувана хладка вода. Довежда се до кипене и се вари за 10-15 минути. Отварата се охлаждане и прецежда. 1 чаена лъжичка на деца 2-5 години, 10 мл за деца 5-12 години, за 20 мл възрастни. Процесът на лечение – 15-20 дни, почивка – 2 седмици.
  • Инфузия от лаврови листа (за деца над 5 години и възрастни). 3-4 дафинови листа добавете към 200 мл завряла вода, покрийте и престоява, докато водата стане напълно хладна. Прецедете. Пийте нощем, преди да си легнете на малки глътки, за деца на възраст 5-12 години по 40 мл, възрастни – 100 мл. Курсът на лечение е 10 дни, почивката е 2 седмици.
  • Алкохолна тинктура от брезови пъпки. 200 гр. смелени на машинка или нарязани; получената брезова каша се сипва в 0,25 л. водка в някакъв съд; съдът (буркан) се затваря с капак;течността се оставя да престои за три седмици. Лечението се извършва, като се вземат 30 капки – веднъж дневно. Допуска се разреждане на лекарството с малко вода.
  • 1 супена лъжица билка дървовиден божур се сипва в 100 мл водка, 1 супена лъжица нарязан валерианов корен също се изсипва в 100 мл водка. Затворете капака здраво, престоява за три седмици на тъмно място. След това прецедете тинктурата и разбъркайте. Взема се три пъти дневно, след като ядете по чаена лъжичка за един месец. Повторете курса на лечение след 10-дневна почивка.

Адаптогенните билки помагат на тялото да се справи със стреса. Най-общо действието им е тонизиращо и възстановяващо. Тези билки са особено важни в управление на симптомите и заболяванията, при които стресът играе известна роля. 

  • В продължение на хиляди години, женшенът е бил една от най-скъпите и ценни лекарствени билки в света. Той укрепва и възстановява имунните реакции на организма и подобрява растежа на здравите клетки. Други предполагаеми ефекти на женшена включват подобряване на обмяната на веществата, емоционалното равновесие и превенция срещу някои видове рак. Доза от 100-200 мг стандартизиран екстракт от женшен обикновено е напълно безвредна. Може да се приема под формата на прах от корен или в желатинови капсули. Консумацията на високи дози може да предизвика сърцебиене, възбуда или безсъние. Да не се употребява в комбинация с кофеин, поради риск от свръх стимулация и стомашно-чревни разстройства. Да не се приема от бременни жени, кърмачки и хора с високо кръвно налягане. 
  • Астрагалус е традиционна билка, използвана в китайската народна медицина за тонизиране на имунната система, а също така и белодробната функция. Астрагалусът често се добавя към терапията на пациенти с хронични заболявания за подпомагане на възстановяването и неутрализиране на стреса. Смята се, че астрагалуса има свойството да подобрява и предпазва функцията на увредените органи. Редица проучвания покачват, че тази билка подобрява имунната защита на организма посредством увеличаване на активността на специфични имунни клетки. 
  • Корен от женско биле е друга популярна билка от китайската медицина, за която се твърди, че тонизира функцията на далака и кръвния поток, също така притежава добре изразено противовъзпалително и имуностимулиращо действие.

Противовъзпалителните билки са богати на флавоноиди и други химикали, които могат да потушат възпалението на кожата при атопичен дерматит. Всички противовъзпалителни билки имат добре изразен афинитет към кожата. Подходяща форма на употреба при атопичен дерматит са като чай за измиване или лапа. 

  • Невен е билка с добре изразено противовъзпалително действие. Освен това, стимулира лечението и възстановяване на кожата и потиска бактериалния растеж. Може да се използва под формата на екстракт, отвара, мехлем или крем. Може да си приготвите домашен мехлем, съдържащ невен и черен оман. За целта, изсушените билки се стриват на ситно и се поставят в стъклен буркан (2/3 от буркана запълнете с билки). Заливат се отгоре с качествено бадемово масло, масло от гроздови семена или кокосово масло, така че билките да са изцяло покрити. Бурканът се поставя на слънчево място и всеки ден се разклаща. След седмица се прецежда през марля и полученото масло се поставя на слаб огън. Като се загрее (без да се допуска да изгаря) се добавя 30 грама настърган пчелен восък и се разбърква до пълно разтопяване на восъка. Отстранява се от котлона и се изсипва в малки бурканчета с широк отвор. Може да се добавят няколко капки масло от чаено дърво. Мехлемът се съхранява на хладно, сухо и тъмно място. Нанася се върху раздразнените места при обостряне на симптомите. 
  • Куркумата притежава мощни антиоксидантни съставки. Противовъзпалителното действие на куркумата е съизмерима с това на кортизона и фенилбутазона. Куркумата е особено ефективна в острата фаза на възпалителния процес, като работи чрез потискане производството и освобождаването на левкотриени и други възпалителни медиатори. 
  • Лайката има противовъзпалителни свойства. Консумацията на чай от лайка преди сън може да успокои признаците на възпаление и да намали сърбежа. Честото прилагане на масло от лайка върху обрива може да намали дразненето и възпалението. Смес от лайка и бадемово масло може също да бъде от полза.
  • Естествен тоник от бреза може да се приготви чрез сваряване на няколко листа и добавяне на сода бикарбонат. След прецеждане, полученият тоник се прилага няколко пъти дневно, за почистване на зоните на раздразнение. 
  • Ехинацеята е добре известна със своите имуностимулиращи свойства, но също така, екстракти от ехинацея имат способността да потушават възпалението и да ускорят възстановяването на кожата. Химически компоненти в ехинацеята имат свойството да предпазват колагена (протеин отговорен за здравината на кожата) от действието на свободните радикали, особено при излагане на действието на ултравиолетова светлина. Ехинацеята потиска активността на определен ензим (хиалуронидаза), който разгражда съединителната тъкан. Потискането на този ензим помага на кожата да запази здравината си, забавя разпространението на токсините чрез тъканите и предотвратява отока на тъканите. При смесване на прах от ехинацея и хидрастис във вода се получава гъста паста, която може да се прилага върху обрива, за да се намали възпалението и дразненето.  
  • Силимарин е компонент в белия трън, който притежава добре изразена биологична активност, дължаща се на способността му да намали провъзпалителните левкотриени и да подобри чернодробната функция. Силимаринът, също така, повишава концентрацията на глутатион в черния дроб, което повишава детоксикиращата му способност.
  • Корен от Орегонско грозде (Mahonia aquifolium) притежава добре  изразен противовъзпалителен и антимикробен ефект. Може да се използва като компрес или лапа, като изсушения корен се стрива на прах и се налага върху засегнатите зони.

Билки за облекчаване на сърбежа. В зависимост от конкретните кожни промени, тези билки може да се използват под формата на мехлем, лапа, втриване в кожата или за почистване.

  • Екстракт от гинко билоба е мощен инхибитор на тромбоцит-активиращия фактор, мощен стимулатор на тромбоцитната агрегация и дегранулация, която е свързана с освобождаването на алергични и възпалителни компоненти. Също така, повишава активността на неутрофилите и съдовата пропускливост.
  • Чаеното дърво притежава добре изразена активност срещу редица микроорганизми като бактерии, вируси, гъбички, дори и въшки. Има и известен антихистаминов ефект, което води до облекчаване на сърбежа. Може да се прилага като гел или масло. При по-силен сърбеж може да се направи комбинация с лавандулово масло. Да не се приемат етеричните масла през устата!
  • Корен от лечебна ружа има успокояващо действие върху кожата. Сложете една супена лъжица ситно нарязан корен в хладка вода и оставете да престои 15 минути. Прецедете и с помощта на памучен тампон или марля нанасяйте върху сърбящата и раздразнена зона.
  • Широколистен живовляк, черен бъз, иглика, хмел, трицветна теменуга, сладък корен и черен оман са подходящи в случаите на суха и раздразнена кожа.

Потогонни билки. Тези билки се използват с цел насърчаване на елиминирането на токсичните продукти през кожата. Преди да се прибегне към употребата на тези билки, трябва да се анализира причината за атопичния дерматит. Потогонни билки, които могат да са от полза включват черен бъз, монарда.

Успокояващите билки са полезни за подкрепа на нервната система и предотвратяване на стреса. Подходящи са маточина, дилянка, мащерка, полски хвощ, босилек, здравец, мента, лавандула, жълт кантарион, пелин, къпина, червен глог.

Средства за външна употреба. Те включват вани, мехлеми, лосиони, компреси, емулсии.

  • Прах от индийско орехче може да се прилага върху засегнатите зони след смесване с топла вода. Получената смес се оставя да престои около 30 минути, след което се измива с вода. Това ще доведе до облекчаване на дразненето и сърбежа. 
  • Чист екстракт от алое вера е едно от най-ефективните природни средства срещу кожни нарушения от различно естество. Действието му включва успокояване на кожата, хидратиране и облекчаване на признаците на възпаление. Противовъзпалителните и антиоксидантни свойства на витамин Е са отлично допълнение към качествата на алоето. 
  • Камфор и сандалово дърво. Паста, приготвена чрез смесване на камфорово масло и сандалово дърво на прах може да се прилага директно върху обрива, в продължение на 5-10 минути, ежедневно. Процедурата се повтаря до отшумяване на проблема. 
  • Сяра на прах. 1 пакетче сяра на прах се смесва с 1 кг свинска мас, 1 ампула витамин А и тубичка боров вазелин. Предварително, върху засегнатите области се прави топла баня със смрадлика, след което мястото се оставя да изсъхне на въздух, без да се избърсва с кърпа. След изсъхване, върху обрива се нанася сместа, покрива се с марля или тензух, върху него се поставя вестник или хартия. Процедурата се повтаря веднъж седмично, в продължение на един месец. 
  • Лосион от медицинско великденче (Veronica officinalis) за пациенти от всички възрасти. 1 супена лъжица билка великденче се поставя в стъклен съд, залива се с 200 мл кипяща вода, държи се под капака за 2-3 часа. Инфузията трябва да се прецеди. Тампони с марля или подплатени дискове се овлажняват в получения лосион и се третират засегнатите области на кожата ежедневно най-малко 5 пъти, трябва да се лекуват преди лягане. Процесът на лечение – един месец, можете да повторите след 5-7-дневна почивка.
  • Картофен компрес (за пациенти от всички възрасти). Измийте добре сурови картофи, обелете ги и настържете върху пластмасово или дървено ренде. Можете да ги смелете по всеки достъпен начин, основното нещо е да не позволите взаимодействието на картофите с метал. Настърганите картофи, поставете в тензух, отцедете. Завържете необходимото количество картофи в 1 слой стерилна превръзка и нанесете компрес върху засегнатата област на кожата. В идеалния случай – през нощта, но в случая, когато става въпрос за детето, тогава за най-малко 2-3 часа. Курсът на лечение – 7 дни, след това 7 дни почивка.
  • Капки лосион от листа на круша (за пациенти от всички възрасти). 1 чаша нарязани сушени листа от крушово дърво залейте с 500 мл вода, доведете до кипене, варете за 5 минути. След това оставете отварата да престои, докато се охлади напълно. След това прецедете и изсипете в стъклен съд. Намокрете парчета марля или превръзка с необходимия размер в отварата и ги приложете върху засегнатата област на кожата. Задръжте 2-3 часа, по-добре два пъти на ден. Процесът на лечение не е ограничен.
  • Лосиони от чай (за пациенти от всички възрасти). 1 супена лъжица черен чай без ароматни добавки се сипва в чаша завряла вода, престоява 1 час. Намокрете памучен плат или марлени салфетки в получената течност и ги поставете върху засегнатата кожа за 2-3 часа. Нанасяйте дневно по 2-3 пъти за 2 седмици. Почивка една седмица и повторете курса. Можете също да използвате чай на пакетчета.
  • Брезов мехлем (за деца от 1 година и възрастни). половин чаена лъжичка брезов катран се разбърква добре с 5 супени лъжици вазелин до гладка суспензия. Нанасяйте върху засегнатите зони на кожата веднъж дневно за 3 седмици, прекъсва се за 2 седмици.
  • Мехлем против сърбеж (за деца от 6 месеца и нагоре и възрастни). Цвят от лайка и съцветие теснолистна върбовка се смесват в еднакви количества. 1 супена лъжица от сместа залейте с 800 мл вода, доведете до кипене и варете 5 минути. Подгответе отвара от смляно сено (1 супена лъжица сено се изсипва в 200 мл завряла вода, вари се за 10 минути, прецежда се). Смесете двете отвари, поставете на котлона, добавете 1 супена лъжица масло и варете, докато се получи еднородна маса. Получената маса се смесва с глицерин в съотношение 1:1. Съхранявайте мехлема в хладилника. Нанесете тънък слой от готовия домашен мехлем върху лющещата се кожа 3-4 пъти на ден за един месец. Възобновете курса след десетдневна почивка.

Лечебни бани (за пациенти от всички възрасти). Общи правила за баните за лечение: температурата на водата във ваната не трябва да надвишава 35-40 градуса; продължителност на банята – не повече от 20 минути; водата трябва да се използва само варена или филтрирана, поне постоянна за най-малко 24 часа, тъй като контактът на кожата с хлорирана вода няма да доведе до нищо от лечебните ефекти.

  • билкови вани (лайка, бутрак, змийско мляко). 5 супени лъжици от билките се заливат с литър завряла вода, престояват за 2-3 часа, прецеждат се. Получената инфузия да се излива във вана в размер на 1 литър инфузия за 20 литра вода;
  • манганови вани – в 1 литър вода се разрежда разтворът на калиев перманганат, докато се разтворят всички зърна, след това се изсипва във ваната, докато се получи леко розов разтвор.

Хомеопатия

  • Арсеникум албум - при суха и сърбяща кожа и усещане за парене. Подходящо за по-зиморничави хора, тревожни, нервни деца, склонни към алергии, храносмилателни разстройства с болки в стомаха, повръщане и/или диария. Показан е при бавни, пълни деца, неприветливи деца с обрив по лицето, зад ушите или кожните гънки, с наличие жълтеникав, подобен на мед секрет, който изсъхва и образува дебела коричка. 
  • Калкареа карбоника - при атопичен дерматит, обострящ се при влажно и студено време. Склонност към повтарящи се болки в гърлото и ушни инфекции, уголемени сливици и аденоиди, наднормено тегло, запек. 
  • Ликоподиум клаватум - сухи, люспести петна със силен сърбеж, които при почесване лесно кървят. Сърбежът се повлиява добре от хладен въздух. Допълнителни характеристики включват склонност към често повръщане, стомашни болки, хроничен запек. 
  • Сулфур - възпален обрив със силно чувство за изгаряне и сърбеж, който се усилва след баня или по време на сън. Сърбежът провокира постоянно чесане и развитие на инфекция. Чувствителна кожа, склонна към обриви и алергични реакции. Зачервявания по клепачите, устните, влагалището, ануса. Чести респираторни инфекции, алергичен ринит или астма.

 

Профилактика

Атопичният дерматит е хроничен, така че превенцията играе важна роля в предотвратяването на обострянето на самото заболяване. Препоръки на дерматолозите относно профилактиката на заболяването:

  • поддържане на здравословен начин на живот;
  • контрол на състоянието на имунитета (прием на витамини, минерали и други);
  • спазване на диетата;
  • изключване на причините за алергичните реакции.