Банер за мобилна версия за апликация

Атрофия


Атрофията представлява частично или пълно намаление на размерите на част от тялото или тъкан. Като цяло тя е физиологичен процес на реабсорбция и разпадане на тъкани на клетъчно ниво. Може да настъпи като част от нормалното развитие на организма. Когато настъпи поради заболяване или загуба на кръвоснабдяване на дадена част от тялото, атрофията е патологична.

Атрофията представлява намаляване на размерите на органите и тъканите поради недостатъчно хранене, било общо (глад, изтощителни болести), било местно (стесняване на артерии, поражения на нервната система и др).

Атрофията може да бъде физиологична (атрофия на тимуса в пубертета, на повечето органи в старческа възраст), от продължително бездействие на мускулите (при гипсиране и др.), при заболявания. При атрофията едновременно е налице и намелената дейност на засегнатия от нея орган. Обратно състояние е хипертрофията.

 

Причини:

Причините за атрофия включват лошо хранене на органите и тъканите, нарушено кръвоснабдяване, загуба на хормонална стимулация, загуба на инервация на прицелния орган, прекомерно голямо количество клетки, подложени на апоптоза (програмирана смърт на клетките), както и понижено използване или заболяване на съответния орган или тъкан. Загубата на трофичните фактори са една от най-честите причини за атрофия на тъканите.

Пример за атрофия, възникваща в рамките на нормалното развитие, е намаляването на размерите и инволуция на тимусната жлеза в ранното детство, както и на сливиците през пубертета.

При продължително залежаване, гипсова имобилизация, настъпва различно изразена атрофия на мускулите. Този вид атрофия обикновено е обратима, освен ако не е в много тежка степен. В условия на липсваща гравитация при астронавтите, има предпоставки за развитие атрофия на мускулите на крайниците. Затова те извършват редовни физически упражнения.

При състояния с продължителна намалена функция на хипофизата или хипоталамуса, които отделят стимулиращи хормони, настъпва атрофия на съответните периферни ендокринни жлези. 

Много заболявания и патологични състояния могат да доведат до атрофия на мускулната маса. Например при злокачествени заболявания или СПИН настъпва тежък атрофичен процес, известен като кахексия. При него се наблюдава изразена и тежка мускулна атрофия. Други заболявания, които могат да протичат с мускулна атрофия са конгестивна сърдечна недостатъчност и заболявания на черния дроб.

 

Видове:

Според вида на засегнатия орган се различават: Мускулна атрофия; Гландуларна атрофия; Вагинална атрофия; Мозъчно-корова атрофия; Стомашна атрофия; Атрофия на други органи;

Атрофия може да възникне като резултат на заболяване, като част от естествения процес на стареене, или като резултат от намалено използване на орган или тъкан: Патологична атрофия; Сенилна атрофия; Инактивитетна атрофия;

Мускулната атрофия представлява понижение на обема на даден мускул или мускулна група. Съществуват два основни вида мускулна атрофия. Първата се дължи на намалена физическа активност. Среща се при хора със седящи професии или състояния, които ограничават физическата активност – имобилизация след фрактури, тежки заболявания, свързани с принудително обездвижване. При повишаване на физическата активност и подобряване на храненето, този тип мускулна атрофия може да е обратим.

Неврогенната атрофия е най-тежкият тип мускулна атрофия. Тя настъпва при травма или друг вид увреждане на нервите, инервиращи съответните мускули. Настъпва по-рязко и внезапно, в сравнение с атрофията при обездвижване. Трудно се поддава на лечение, подобрение настъпва след продължителни курсове на физиотерапия. Неврогенно обусловена мускулна атрофия настъпва при невропатии от различен произход (алкохолна, диабетна), Гилен-Баре, полиомиелит, латерална амиотрофична склероза и други.

Примери за атрофия на жлезистата тъкан са атрофия на надбъбречните жлези, в резултат от продължителен прием на кортикостероиди; атрофия на млечните жлези при продължителен недостиг на естрогени (при менопауза, анорексия).

Атрофия на тестисите настъпва при продължителен прием на стероиди, поради потискане на нормалната гонадотропна секреция от хипофизата.

При своевременно спиране на екзогенния внос на хормони или при започване на хормонозаместителна терапия (при жени в менопауза), атрофията на жлезите е обратима. Атрофията на жлезите протича със симптоми на понижена функция. Например при атрофия на половите жлези настъпва понижение на либидото и сексуалната функция, редуциране на окосмяването в областта на половите органи и под мишниците. При постменопаузални жени стените на влагалището изтъняват, развива се атрофичен вагинит.Това е свързано с възрастта състояние, което най-вероятно се дължи на понижени нива на естрогените. Този вид атрофия, както и атрофията на млечните жлези, се считат за физиологични и са свързани с приключването на репродуктивните процеси у жената. Вагинална атрофия се проявява най-често с влагалищна сухота, болка при полов акт (диспареуния), парене при уриниране, зачестяване на циститните оплаквания, по-рядко – инконтиненция (незадържане) на урина.

 

Диагностициране:

При данни за мускулна слабост, се извършва електромиография, която при промени в мускулите дава съответните отклонения от нормата.

Образни изследвания като ехография, компютърна томография и ядреномагнитен резонанс, могат да визуализират някои от органите, подложени на атрофичен процес. При други органи, например стомах и черва, процесът се визуализира с помощта на ендоскопски методи (гастроскопия, колоноскопия), който се съпътства от вземане на материал от тъканта за хистологично изследване.

 

Лечение:

Мускулната атрофия, поради намалена физическа активност или обездвижване, се поддава по-лесно на лечение. Обикновено включването на дозирано физическо натоварване увеличава постепенно мускулната сила и обем.

При мускулна атрофия, настъпила поради увреждания на нервите или гръбначния стълб, лечението е трудно и продължително, а често и неуспешно. То включва редица физиотерапевтични процедури, имащи за цел стимулиране на атрофичната мускулатура.

При състояния, при които атрофията настъпва в рамките на нормалната хомеостаза – менопауза, лечение най-често не се прилага. Хормонозаместителна терапия може да облекчи симптомите на влагалищна сухота, но трябва да се прилага под лекарски контрол, поради възможни странични ефекти.

 

Билколечение

  • Когато се използва като локален гел, екстрактът от растението алое вера може да помогне за облекчаване на вагиналната сухота, често свързана с вагинална атрофия. Той може да има и противовъзпалителен ефект, който може да помогне за облекчаване на сърбеж и възпаление. Когато се прилага локално, може да се смята, че е и антиинфекциозна и подпомага възстановяването на увредена тъкан, включително мукозни мембрани, като вагиналната област. 
  • Когато се използва външно като крем, календулата се счита за овлажняваща, но има и противовъзпалителни и противоинфекциозни свойства. Той се използва широко като добавка към козметичните кремове и може да стимулира производството на колаген, който може да помогне за поддържането на атрофирана вагинална тъкан. Също така се смята, че облекчава сърбежа, който може да дойде с вагинална атрофия и сухота, свързани с менопаузата. По време на менопаузата, липсата на смазване може да предразположи вагиналната област към инфекция; невен крем може да помогне за предотвратяване на този проблем. Говорете първо на вашия доставчик на здравни услуги.
  • Екстракти или добавки могат да бъдат получени от източници като соя и червена детелина. Приемането на фитоестрогени под формата на соев екстракт или екстракт от червена детелина може да помогне за елиминиране на симптомите на вагинална атрофия, като действа като естествена естрогенна замяна. Това може да се постигне и чрез включване на соеви продукти като тофу, соево мляко и едамам в храната.
  • Японската гъба Херициум успешно се прилага при различни форми на възрастови промени в мозъка, включително мозъчна атрофия. Изключително ефикасни, гъбите навлизат вече и на българския пазар и могат да се намерят в някои дрогерии и аптеки. Гъбата Херициум съдържа веществото еринацин, способстващо регенерирането на нервните клетки и забавящо мозъчното стареене.
  • Народната медицина препоръчва следния микс при атрофия на мозъчната кора: равни пропорции от коприва, дяволска уста, риган и полски хвощ се смесват хубаво. Приема се запарка от една чаена лъжица в чаша вода 300 мл, три пъти на ден преди храна.
  • Подобно действие има и чаят от шипки, който може да се приема неограничено. Приготвя се като шипковите плодчета се запарват в термос 8 часа, след което се пие като обикновен чай, позволява се добавяне на мед и лимон.

 

Хранителен режим

  • Препоръчват се млечни продукти, месо, риба. Важно е да се следят нивата на холестерол и при нужда да се регулират с билкови продукти.
  • Полезни са орехите, лешниците, слънчогледови и тиквени семки.
  • Боб и леща, гъби.
  • Пресни плодове и зеленчуци, особено чушки, зеле, броколи, моркови, цвекло.
  • От плодовете с предимство са нарът, лимоните, гроздето, а също така и ягоди, ябълки, арония и касис.

 

Профилактика:

Физическата активност е най-добрата профилактика срещу мускулна атрофия и хипотрофия. Когато се налага обездвижване на определен участък от тялото или принудителен режим на легло, раздвижването трябва да започне максимално рано, за да се избегне атрофия на мускулатурата, както и други нежелани ефекти, като тромбоза и емболия.

При атрофия, настъпваща в хода на естествените процеси на стареене, липсва определена профилактика. Въпреки това, редовният прием на витамини – антиоксиданти (витамин Е, А и С), под форма на хранителни добавки или от хранителни източници, има благоприятен ефект върху забавянето на процесите на стареене в организма.