Аутизъм

Аутистичния спектър представлява група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности. В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и само с малки изключения се проявява още в първите пет години. Според международните болестни класификации абнормното функциониране трябва да е налице до 3г. възраст. Повече от две трети от децата с аутистично разстройство имат и умствена изостаналост.

Аутистичния спектър включва следните заболявания: синдром на Рет, дезинтегративно разстройство на развитието, синдром на Аспергер.

• Синдромът на Рет се среща само при момичета. Характеризира се с нормално развитие през първите шест месеца последвано от регрес. Обикновено детето започва да показва стереотипни движения и загуба на целенасочените движения на ръцете, лоша двигателна координация, намалена употреба на речта.
• При дезинтегративното разстройство на развитието има период на явно нормално развитие, обикновено през първите две години. След което детето показва загуба на овладени от преди умения в две или повече от следните области - социално, комуникативно, поведенческо функциониране, контрол на тазови резерворани, двигателни умения.
• Синдромът на Аспергер е състояние, при което детето показва значително нарушение на социалните взаимоотношения, както и ограничен, стереотипен повтарящ се репертоар на интереси и дейности. Паметовите способности и адаптивните умения са в норма, няма закъсняване в развитието на речта и езика.

Симптоми:

Диагнозата се поставя съгласно критериите на международните класификатори на болестите. Качествено нарушение на социалното функциониране изразяващо се с поне две от следните:

• значително нарушение в използуването на очен контакт, лицева експресия, жестове, поза на тялото
• невъзможност за развитие на взаимоотношения с връстници в съответствие с развитийното ниво
• недостатъчно спонтанно търсене за споделяне на радост, интереси или постижения с други хора
• липса на социална или емоционална съответност

Качествено нарушение на комуникацията, което се показва чрез поне едно от следните:

• забавяне или тотална липса на развитие на речта (не се свързва с опити да се компенсира липсата на реч с алтернативни опити за комуникация като жестове и мимики)
• индивидите с нормално развита реч имат значителни затруднения при започване или поддържане на разговора
• стереотипно или репетитивно използуване на речта или особена реч
• недостатъчни игри, изискващи въображение, или игри с имитация на социални взаимоотношения съответни за развитийното ниво

Ограничен репертоар, стереотипно поведение интереси и активности с поне едно от следните:

• свърхангажираност със стереотипни дейности и ограничени интереси
• свръхангажираност със специфични и нефункционални свойства на предметите
• стереотипно повтарящи се двигателни маниеризми (напр. почукване или извиване на пръсти и ръце, или комплексни дижения с цялото тяло)
• свръхангажираност с различни части на обектите

През първата година от живота степента на детското бърборене може да е редуцирана или абнормна. Някои издават шумове, звукове и повтарят безсмислени срички по стереотипен начин, който няма смисъла на комуникация. За разлика от малките здрави деца, които имат по-добри рецептивни речеви умения и разбират много повече от колкото могат да говорят, то говорещите аутистични деца казват много повече от колкото разбират. Аутистите могат да използуват една дума веднъж, след което дълго време (седмица, месеци) да не я повторят. Речта им се характеризира с ехолалност - повтарят буквално казаното от събеседника.

Използуват стереотипни фрази извън контекст, често се наблюдава специфична интонация и ритъм. Около 50% от всички аутисти никога не проговарят. Някои от по-умните деца с аутизъм показват специфични интереси към буквите и цифрите. Малка част от тях се научават учудващо добре да четат още в предучилищна възраст (хиперлексия). В почти всички случаи обаче тези деца четат без да разбират смисъла на прочетеното.

През първата година от живота изследователските игри при аутистичните деца са минимални или липсват. Често те манипулират по особен начин с играчките или обектите не по предназначение, без творчество и въображение. Тези деца не могат да имитират и да използуват абстрактна пантомима. Дейностите и игрите са ригидни, повтарящи се и монотонни.

Често в ранното и средно детство се срещат феномени на ритуали и повтарящо се поведение. Тези деца се въртят, удрят и подреждат обектите в редица. Показват необичайна привързаност към неодушевени предмети. Стереотипите, маниеризмите, гримасниченето са често наблюдавани явления, особено когато детето е само. Аутистичните деца се противопоставят на промените в дома. Преместването в нов дом, разместването на мебели могат да доведат до паника и ужас.

Някои деца с аутизъм показват внезапни промени в настроението с избухвания в смях или плач, без видима причина. Те селективно могат да игнорират отправена към тях реч и да изглеждат като глухи, а в същото време да показват необичаен интерес към звука, произлизащ от ръчен часовник. Много от тях имат повишен праг и променен отговор на болка. Повечето аутисти могат да се наранят сериозно и въпреки това да не плачат. Тези деца харесват музиката. Често си тананикат мелодии или части от песен, както и рекламни послания, дори преди да могат да говорят.

Някои се забавляват с въртене, клатене, движения нагоре-надолу и др. Хиперактивността е чест поведенчески проблем при малките деца с аутизъм. Агресивността и избухванията се наблюдават без видима причина или като резултат от настъпила промяна в обкръжението. Себенараняващото поведение включва удряне на главата, хапане, драскане, скубане на коса. Често е намалено вниманието до почти пълна неспособност за фокусиране върху определена задача, инсомния, проблеми в храненето и овладяването на тазови резервоари.

Около 40% от децата с ранен детски аутизъм имат IQ под 50-55 (умерено, тежко или дълбоко изоставане). 30% имат IQ в порядъка от 50-70 (лека степен на умствена изостаналост), 30% са с IQ над 70 - нормален интелект. IQ точките отразяват проблемите, които децата имат с речта и абстрактните понятия, което показва значимостта на нарушенията във функциите свързани с езика. При някои деца с аутизъм са налице необичайни познавателни или зрително-моторни способности, независимо от цялостното изоставане във функционирането. Например, някои могат да имат невероятни способности за запомняне и смятане, над нормалните способности на човека.

Аутистите не показват обичайната привързаност към родителите си и към други хора. При много от тях още в бебешка възраст е липсвала социалната усмивка, често е налице абнормен очен контакт. Социалното развитие на аутистичните деца се свързва с недостатъчно (не е задължителна пълна липса) привързване, както и липса на специфичен обект на привързаност. Те не показват тревожност при раздяла с близките и оставане с непознати.

В училищна възраст изолираността може да се редуцира и да не бъде толкова очевидна, особено при по-добре функциониращи деца. Вместо това обаче те показват неумение да играят с връстници, да имат приятели, “социлна тромавост” и несъответност. В късното юношество обикновено се наблюдава прогрес, имат желание за приятелство. Неспособността им да проявят интерес към останалите, бедната емоционалност и чувства са пречки за развитието на приятелски отношения. В тази възраст аутистите имат сексуални преживявания, но социалната им некомпетентност пречи за развитието на такъв тип връзки. Изключително редки са случаите, при които аутисти сключват брак.

Причини:

При семейства с висок социален и икономически статус по-често регистрират деца с аутистично разстройство. Тези резулатати може би се дължат на повишеното знание и информираност за разстройството, както и улеснения достъп до психиатрични служби.

Причини за възникване на разстройството:

• Фамилни фактори - малко от родителите на аутистични деца са истински топлосърдечни и в по-голямата си част са били твърде ангажирани с интелектуални и абстрактни занимания. Те показват по-малък интерес към децата си.
• Другите теории за етиологията на аутизма като тази за родителския гняв и отхвърляне, родителска подкрепа за затвържданане на аутистични симптоми, също не са потвърдени. Скорошни изследвания, сравняващи родители на аутистични деца и родители на нормални деца не откриват значителни разлики във възпитанието и уменията за отглеждане на детето в двете групи. Няма доказателства, които да сочат, че определен тип фамилно функциониране или психодинамична констелация от фактори водят до развитие на аутизъм. Независимо от това, някои от аутистичните деца реагират на някои психосоциални фактори като например раждане на второ дете или преместване в нов дом с обостряне на симптомите.
• Неврологични и биологични фактори - аутистичното разстройство и аутистичните симптоми се свързват с неврологични увреждания - вродена рубеола, фенилкетонурия, туберозна склероза. Децата с аутизъм по-често имат усложнения по време на бременността и раждането.
• Генетични фактори - при 2-4% от братята и сестрите на деца с аутизъм също се установява наличие на аутистично разстройство. Това показва 50% по-висок риск в сравнение с риска за общата популация. Синдрома на Х-чуплива хромозома се свързва с аутистичното разстройство. Броят на индивидите имащи едновременно аутизъм и синдом на х-чуплива хромозома остава неясен.
• Имунологични фактори - съществуват доказателства, че имунологичната несъвместимост между майката и ембриона или плода могат да допринесат за аутистично разстройство. Лимфоцитите на плода реагират с майчините антитела като повишават вероятността за увреждане на невралните връзки по време на бременността.
• Проблеми по време на бременността - кървенето по време на бременността след първия триместър, наличие на мекониум в амниотичната течност са явления по-често описвани при деца с аутизъм. В периода на новороденото се съобщава за повишен брой случаи на респираторен дистрес синдром и неонатална анемия.

Диагностициране:

Грубите дефицити и качествените нарушения в развитието на езика са основни критерии за диагностициране на аутистично разстройство. Децата с аутизъм не просто отказват да говорят и абнормната реч не се дължи на недостатъчната им мотивация. Отклоненията в речта, а също така и забавянето в речевото развитие са характерни за разстройството. За разлика от нормалните деца и тези с умствена изостаналост, аутистите използват ограничено езика в процесите на мислене (вътрешна реч). Когато аутистите се научат да говорят гладко, техните диалози се характеризират с липсата на реципрочност. Става явна социалната им некомпетентост.

Лечение:

Аутизмът се бърка основно с шизофрения с ранно начало, умствена изостаналост с поведенчески симптоми, смесено разстройство на речта и езика, вродена глухота, лошо отглеждани деца в институция, дезинтегративна психоза. Ранната детска шизофрения е рядка при деца под 5 г. възраст. Тя се свързва с халюцинации и налудности, по-ниска е честотата на епилептични припадъци и на умствена изостаналост. За разлика от аутистите, децата с умствена изостаналост обикновено умеят да се привързват към възрастни и да общуват с деца в съотвествие с умствената си възраст, използват речта за комуникация.

Децата с глухота обикновено отговярат на силни шумове и звуци, докато аутистичните деца могат да игнорират тези шумове и да показват отговор към тихи звукове. Много съществено за диагнозата е извършването на аудиограма или евокирани потенциали. За разлика от аутистите глухите деца показват нормална привързаност към родителите си, обичат да бъдат гушкани и утешавани.

При тежките нарушения в начините на отглеждане, децата могат да изглеждат апатични, себевглъбени и откъснати. Двигателните и езиковите умения могат да са забавени. Такива деца обикновено бързо се подобряват при преместването им в по-добра психосоциална среда и при подходящо стимулиране.

Лечебният план цели намаляване на поведенческите симптоми и подпомагане развитието на детето, обучение в умения за самообгрижване. Родителите на такива деца също много често се нуждаят от допълнителна подкрепа и съветване. Поведенческите методи и обучението понастоящем са терапия на избор.

Структурираното обкръжение в комбинация с поведенческите методи са най-ефективни методи за повлияване на аутистичните деца. Те показват по-добро повлияване от останалите поведенчески подходи. Обучението на родителите и уменията за поведенческа модификация могат да подобрят функционирането на детето. Тези тренинги изискват много време, а детето се нуждае от висока степен на структурираност.

В някои случаи може да се окаже необоходима и медикаментозна терапия, въпреки, че няма специфично медикаментозно средство за лечение на аутизма,. Лекарството може да намали хиперактивността, стереотипите, себевглъбеността, раздразнителността.

Аутистичното разстройство има дълъг ход. Някои от аутистите показват загуба на съществуваща преди това реч. Това става най-често в периода между 12 и 24 месец. Като основно правило децата с IQ над 70 и тези, които употребяват езика за комуникация във възрастта от 5 до 7 г. са с най-добра прогноза. Проучвания сред възрастни с аутизъм показват, че 2/3 от аутистите остават тежко инвалидизирани и живеят в пълна или частична зависимост. Само 1-2% функционират независимо и са работещи. Около 5-20% са с граничен на нормалния статус. Прогнозата е по-добра, когато в дома средата е подкрепяща, има капацитет да посрещнат широките нужди на такова дете.

Въпреки, че симптомите се редуцират в много от случаите, то при една част се наблюдава обостряне на агресивносттта и допълнителен регрес във функционирането. Около 4 до 32% имат епилептични припадъци в късното детство и юношество, като припадъците повлияват прогнозата негативно.

Конвенционалната медицина подхожда към аутизма като към психиатрично заболяване и според това лекува пациентите с програми за модификация на поведението.

Хранителен режим

Въпреки че аутизмът не се изразява като психологично неразположение, с помощта на хранителна терапия може да се постигне значително подобрение на цялата мозъчна и психична дейност. Лекарите-еколози, които изучават връзката между пациентите и околната среда, виждат положителни промени, когато се спазват хранителните режими.

Колкото е възможно трябва да се избягват екологичните замърсители и синтетичните добавки в храната и консервантите. Храните, съдържащи мая и плесен, трябва също да се избягват от аутистите, защото прорастването на дрождите в стомаха може да влоши състоянието. Децата с аутизъм не трябва да се хранят с харни, предизвикващи мозъчни алергии. Често пъти се наблюдава чувствителност към глутена, намиращ се в зърнените храни, и към казеина, основната белтъчна съставка на млякото и млечните продукти. Другите предизвикващи често алергии храни са: царевицата, соевите продукти, яйцата, доматите, говеждото месо и ядките. Храните, предизвикващи алергични реакции, могат да се определят с изследване за хранителна алергия.

Аутистичните деца трябва да се хранят с разнообразна храна, несъдържаща добавки и консерванти. Хранителен режим, състоящ се от екологично чиста храна, осигурява чисти от пестициди хранителни продукти. Това е важно за всички, но е от специално значение за децата, които имат затруднения с елиминирането на токсините. Освен това децата, болни от аутизъм, често пъти имат ниско съдържание на витамин В6 и магнезий, двете хранителни вещества, които предизвикват бързо подобрение. Някои изследвания показват, че 30-40% от аутистичните деца реагират при добавяне на витамин В6.

Витамин Е със селений помага на кръвообращението, така действат и холинът и инозитолът.

Витамин С е ефикасният унищожител на свободните радикали, изгражда имунната система и подобрява кръвообращението. Учените предполагат, че аминокиселината L-глутамин е полезна за всички страдащи от мозъчни и емоционални проблеми.

Билколечение

• Билката гинко билоба е полезна за всички, нуждаещи се от стимулиране на мозъчната дейност, тъй като подобрява кръвообращението в мозъка. Ефектът от лечението с гинко се засилва с добавянето на коензим Q10, ензима, довеждащ повече кислород до всяка част на тялото, най-вече мозъка.
• Подобен ефект оказва и диметил глицинът, една свободно продаваема витаминоподобна субстанция, която се поставя под езика.
• Пчелният прашец може да бъде чудесен за целта, ако детето не е алергично към пчелното ужилване. Той е изключително богат на витамините В, които са незаменими за здравето на мозъка.
• Децата, болни от аутизъм, могат да се повлияят положително от ензимите, съдържащи се в папаята и ананаса, ако са налице храносмилателни проблеми, свързани с трудното разграждане на протеина.
• Аутизмът, причинен от субклиничен хипотироидизъм, може да се лекува с природно тироидно лекарство, наречено Armour Thyroid, което може да се получи срещу рецепта, докато чесънът, екстрактът от цитрусови плодове, каприловата киселина могат да потиснат растежа на гъбичките. При последния проблем от полза могат да бъдат нетоксичните фунгицидни препарати, като нистатин или дифлукан.
• Повечето деца с аутизъм получават подобрение при лечение с мултивитамини, незаменими мастни киселини, намиращи се в маслото от ленено семе или рибеното масло. Важно е да се помни, че децата имат нужда от по-малки дози хранителни добавки от възрастните. Точното количество зависи от възрастта и теглото на детето. Дозата на витамините и хранителните добавки, трябва да се определи и да се следи от лекар.