Базедова болест

Базедова болест е автоимунно нарушение, което означава, че имунната система атакува собствените тъкани и клетки. В случая имунната система произвежда антитела, наречени тиреоид-стимулиращи имуноглобулини, които се свързват към клетките на щитовидната жлеза. Тези антитела имитират действието на хормона ТСХ и стимулират щитовидната жлеза да произвежда прекалено голямо количество хормони. По-рядко антителата могат да блокират синтеза на хормони и да доведат до объркваща клинична картина.

Щитовидната жлеза е малка, с форма на пеперуда жлеза, разположена в предната част на шията, под гръкляна. Тя произвежда два щитовидни хормона – трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Тиреоидните хормони имат значение за метаболизма, развитието на мозъка, дишането, функциите на сърдечно-съдовата и нервната система, телесната температура, мускулната сила, състоянието на кожата, менструалния цикъл, теглото и нивата на холестерола. Производството на хормони от щитовидната жлеза се регулира от хормон, наречен тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), който се отделя от хипофизната жлеза, разположена в мозъка.

Около 25% от хората с базедова болест развиват офталмопатия, която е обикновено в лека или умерена степен. Това състояние трае обикновено от една до две години и често се подобрява от самосебе си. Офталмопатия може да се развие преди, по време на или след изява на симптомите на хипертиреоидизъм. Тя може дори да се наблюдава при хора с нормална функция на щитовидната жлеза. Състоянието е тежко при 3 до 5% от хората и се влошава при тютюнопушене.

Симптоми:

Трите главни признака на Базедовата болест са изпъкнали, широко отворени очи, които рядко мигат, гуша и сърцебиене. Увеличаването на щитовидната жлеза е по-малко, отколкото при обикновената гуша. Сърцето бие усилено до 120—140 пъти в минута и повече. При умора или вълнение пулсът може да достигне до 200. Ръцете на болният треперят, а често и езикът, клепачите.

• Нервно-психичните симптоми при Базедова болест изпъкват на преден план. Те се изразяват в треперене на пръстите на ръцете, емоционална лабилност, лесна раздразнителност и промяна във възбудното състояние. Други симптоми на тиреотоксикоза към нервно-психичния синдром е лесната психична умора при болните от Базедова болест, главоболие и световъртеж, безсъние и неспокоен сън, плачливост при съвсем незначителни поводи. Болните имат непрекъснато чувство на топлина, даже когато се намират в хладилни помещения, спят леко завити само с чаршафи през зимата. Паметта на болните отслабва, настроението им е подтиснато, имат чувство на страх, непрекъснато са сънливи, при мъжете се отбелязва понижена потентност, а при жените намалено либидо. Рано настъпва климакса.
• Втори основен комплекс от симптоми при Базедова болест е адинамично-астеничния, проявяващ се с обща слабост, прогресивно отслабване на болните и намалена мускулна сила, проявена с „подкосяване” на подбедриците при ходене. Пациетите са принудени да почиват на малки разстояния, поради болки в мускулите и ставите.
• Трети основен комплекс от симптоми при Базедова болест е сърдечно–съдовия. Най-изявен признак на тиреотоксикоза е тахикардията (учестената сърдечна дейност), която е израз на симпатикотонията. Честотата на сърдечните пулсации нараства до 120–140–180–200 уд./мин. При такава учестена сърдечна дейност в голяма степен нараства работата на сърдечния мускул. От тази усилена работа настъпват промени в сърдечния мускул от една страна, под влияние на усиленото претоварване, а от друга на интоксикацията. Сърдечният мускул хипертрофира, границите на сърцето се разширяват в ляво, появяват се дегенеративни промени в миокарда, пулсовата амплитуда се увеличава, систоличното налягане нараства, диастоличното спада. Електрокардиограмата е от миокарден тип, зъбецът Т е по–висок.
• Четвърти основен комплекс от симптоми при тиреотоксикоза е повишената обмяна. Основната обмяна при тях нараства и може да достигне високи стойности. За повишеното изгаряне е необходимо и по-голямо количество кислород. При покой болните от тиреотоксикоза се нуждаят от 70–80% повече кислород, отколкото здравите хора. Натрупването на въглероден диоксид в кръвообращението в по-големи от нормата стойности довежда до учестяване на дишането и прави дихателните движения по-дълбоки. Повишаването стойностите на въглеродния двуокис дава отражение върху работата на сърдечния мускул. При ускореното изгаряне резервоарите се изчерпват, пациентите прогресивно отслабват, намаляват на тегло. Болните ги съпътства чувство на топлина, придружено с изпотяване и поддържане на субфебрилна температура. При бързо развиващите се форми на тиреотоксикоза температурата може да бъде и по–висока.
• Петият комплекс от симптоми при Базедова болест включва промените в щитовидната жлеза. При тиреотоксикозата щитовидната жлеза се увеличава (гуша) от първа до пета степен. В областта на жлезата пациентът чувства непрекъснато пулсации и шумове. При по-големите струми се наблюдават периодични болки и чувство на натиск, затруднено дишане от притискане на трахеята, затруднено преглъщане – явление на дисфагия. Притискането на възвратния клон на вагусовия нерв се последва от промени в тембъра на гласа. Кашлицата също може да бъде симптом на притискане на трахеята.
• Шестият комплекс от симптоми при Базедова болест обхваща смущенията в храносмилателната система. Те също са едни от важните симптоми на тиреотоксикоза. Апетитът в началото обикновено е повишен, но по-късно при нарасналата интоксикация и промяна в паренхимните органи и по-специално секрецията на стомашния сок, при настъпване на ахилията апетитът намалява. Характерно за болните от Базедова болест е немотивираната диария с усилена перисталтика, без наличието на възпалителен агент. Тези разстройства се повлияват трудно или въобще не се повлияват от обикновените средства за стомашно-чревните смущения.
• Други признаци на Базедова болест са от страна на кожата и нейните производни – сърбеж и чупливост на ноктите, оредяване и опадване на косата и космите под мишниците. Настъпват вазомоторни и секреторни смущения, изразяващи се в зачервяване и чувствителна кожа.
• Важен дял в симптомите на Базедовата болест заемат промените в очите. На първо място прави впечатление изпъкналостта на очните ябълки –екзофталм. Той може да бъде едностранен или двустранен, симетричен и асиметричен. Симптомът на Грефе – изоставане на горния клепач, когато погледът се навежда надолу, се смята като израз на ваготония. Симптомът на Делримпел – ретракция на горния клепач, ограничаване на конвергенцията или симптом на Мьобиус, рядко мигане – симптом на Щелваг, ненабръчкване на кожата на челото при вдигане на веждите нагоре, особен блясък на очите, сълзотечение, светлобоязън и др. Екзофталмът макар и да е един от основните симптоми на Базедовата болест не бива да се приема, че само по него може да се постави диагнозата тиреотоксикоза. Трябва да се има предвид, че екзофталм, особено ако е едностранен или неравномерно проявен в двете очи може да бъде симптом и на редица други заболявания, по-специално заболявания на централната нервна система.
• Тиреоид-асоциираната офталмопатия настъпва, когато клетки на имунната система атакуват мускулите и други тъкани около окото. Резултатът е възпаление и натрупване на тъкан и мазнини зад орбитата, което води до изпъкване на очите. В редки случаи възпалението може да бъде толкова сериозно, че да предизвика компресия на очния нерв и загуба на зрение. Други симптоми при офталмопатия включват: Сухи, раздразнени очи; Оточни клепачи; Двойно виждане; Повишена чувствителност към светлина; Усещане за натиск или болка в очите; Затруднено движение на очите.

Причини:

Все още не е точно установено защо някои хора развиват базедова болест. Счита се, че някои фактори като възраст, пол, наследственост, емоционален стрес имат значение за възникването й. Базедова болест обикновено настъпва при хора, на възраст по-малка от 40 години и е пет до десет пъти по-често срещана при жени, от колкото при мъже. Рискът за развитие на болестта нараства при наличие на болни членове в семейството. Все още не е открит генът, който причинява заболяването. Установено е, че някои хора унаследяват имунна система, която е склонна да изработва антитела към собствени структури, но все още е трудно да се определят хората, които са засегнати, преди да са развили заболяването. Пациентите с други автоимунни заболявания имат повишен риск за развитие на базедова болест. Сред заболяванията, които се асоциират с развитие на базедова болест, са диабет тип 1, ревматоиден артрит, витилиго (кожно заболяване, при което части от кожата не са пигментирани).

Диагностициране:

Най-често за поставяне на диагнозата на първо място се изследва хипофизният тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ). Това лабораторно изследване е много чувствително, улавя дори малки концентрации на хормона в кръвта и е най-точното изследване за активността на щитовидната жлеза. Друг тест, който се прилага за доказване на базедова болест, е отчитането на нивата на Т3 и Т4. Насочващи към диагнозата са ниски нива на ТСХ, нормални или повишени стойности на Т4 и повишени на Т3.

Тъй като комбинацията от ниски нива на ТСХ и високи на Т3 и Т4 могат да се наблюдават и при други проблеми с щитовидната жлеза, за поставяне на окончателна диагноза се налагат и други изследвания. Два от тези теста се основават на факта, че щитовидната жлеза използва йод за производството на хормони. Тестовете използват малки количества радиоактивен йод, които са безопасни. Тестът за поглъщане на радиоактивен йод измерва количеството йод, което поема щитовидната жлеза от кръвотока. Високите нива на поглъщане на радиоактивен йод свидетелстват за базедова болест.

Сканиране на щитовидната жлеза показва как и къде се разпределя йодът в жлезата. При базедова болест е засегната цялата щитовидна жлеза и йодът е разпределен навсякъде. При други причини за хипертиреоидизъм, например при наличие на възли в жлезата, разпределението на йод дава различна картина.

Друг тест е изследването на титъра на тиреоид-стимулиращите имуноглобулини в кръвта. То е повишено при повечето пациенти с базедова болест, а при хора с други състояния водещи до хипертиреоидизъм, тези антитела не се откриват.

Диагнозата обикновено не представлява никаква трудност при наличието на толкова много симптоми на тиреотоксикозата. В началото трябва да се прави диференциална диагноза с туберкулоза, ендокардит, сърдечен порок, нервновегетативна дистония и други състояния. Данните от анамнезата и статуса при поставяне на диагноза трябва да бъдат допълнени от ехографско изследване на щитовидната жлеза и изследване нивата на тиреоидните хормони в кръвта.

Лечение:

Лечението на Базедовата болест изисква намеса и контрол от специалист – ендокринолог. То трябва да започне още от началото на заболяването, да не се изчакват месеци и години, тъй като с минаване на времето настъпват морфологични промени в сърцето, черния дроб, бъбреците и другите жлези с вътрешна секреция. Ако лечението на Базедовата болест е проведено във функционалния стадий на болестните промени в организма, има възможност те да изчезнат и да се възвърне нормалното взаимодействие на функциите, характерни за здрав индивид. Когато са настъпили органични дегенеративни промени в паренхимните органи, те бавно и трудно се възстановяват, дори и след излекуването от тиреотоксикоза.

Изборът на лечение зависи от възрастта на пациента и формата на тиреотоксикозата.

Лечението на Базедовата болест с радиоактивен йод 131 и 132 се извърша при спазване на строги показания и противопоказания. Този вид лечение на тиреотоксикозата почива на принципа на вътрешната лъчева терапия. При тиреотоксикоза заболялата щитовидна жлеза концентрира 3–4–5 пъти повече йод, отколкото нормалната. Създава се своеобразно радиактивно депо в променената щитовидна жлеза и предпоставка за въздействие върху морфологията и функцията на жлезата. Радиоактивният йод 131 в организма се разпада на гама и бета частици. Бета частиците имат способността да подтискат функцията на жлезата, вероятно без да оказват вредно въздействие върху околните тъкани и органи. Радиусът на излъчване предизвиква разрушаване клетките на фоликулния епител, които постепенно се заместват от съединителна тъкан. По този начин морфологичните промени в жлезата по пътя на радиоактивното излъчване довеждат и до функционални такива, тази хипертиреоза постепенно намалява и изчезва.

Противопоказания за лечение на тиреотоксикоза с радиоактивен йод има при болните с недостатъчно поглъщане на диагностичния радиоактивен йод, а също така при стенозираща ретростернална гуша, тъй като при нея има механично въздействие и то трябва да се премахне. При бременни (след 3–я месец на бременността) не бива да се прилага радиоактивен йод, при кърмачки, деца и юноши, тъй като радиацията има вредно влияние за подрастващия организъм. Противопоказания има и при тиреотоксични нодозни струми. Не при всички случаи подложени на лечение с радиоактивен йод се постига излекуване. При някои от тях процесът на разрушаване на активния паренхим на жлезата може да мине нормалните граници и да настъпи хипотиреоза и микседем. Това се наблюдава в 3–9% от случаите. Резултатите от лечението с радиоактивен йод започват да се чувстват към 3–4 – тата седмица. Пълният ефект се постига към края на 3–4 –я месец.

Оперативно лечение при Базедова болест се извършва след провеждане на тиреостатична терапия и се налага в следните случаи: Голяма гуша, Явления на притискане на шийни органи, Млада възраст. Операцията цели премахване на по-голямата част от щитовидната жлеза – субтотална струмектомия.

При оперативно лечение на Базедова болест се налага щателна предоперативна подготовка, съобразно състоянието на пациента. Една много проста проба, която отчита функционалната годност на белия дроб и сърцето е пробата на Щонге. Тя почива на възможността на болните да компенсират за известен период от време недостигът от кислород при спиране на неговото внасяне. За целта волево се спира дишането, следи се пулса и се отчита колко време изследваният може да задържи дишането до 1 мин. и повече. Болният от тиреотоксикоза чувства непрекъснато кислороден глад. Той е интоксикиран и задържа дишането си 30–40, максимум 45 секунди.

Болни с тиреотоксикоза, които не могат да задържат дишането до 30 секунди не следва да бъдат оперирани. Те трябва да бъдат подготвени системно и продължително време основно с витаминни препарати. Има голямо значение психо-охранителния режим на пациента. Те се задържат по-продължително време в хирургическите отделения и клиники, тъй като най-мощно въздействие върху психиката им оказват оздравяващите пациенти.

Неприятно усложнение на следоперативния период при болни с тиреотоксикоза са тиреотоксичните кризи. Тиреотоксичната криза представлява изостряне и утежняване симптомите на тиреотоксикозата, съществуващи преди операцията. Тиреотоксичната криза настъпва при недостатъчна подготовка на болните за операция. Проявява се със силно учестяване на пулса, повишаване на температурата, изпотяване, затруднение в дишането.

Две лекарства – метимазол и пропилтиоурацил, влияят на синтеза на хормони от щитовидната жлеза. Понякога те се прилагат като самостоятелна терапия, но обикновено нямат траен ефект и приложението им изисква често мониториране. Затова в по-голям процент от случаите се използват преди или след радиойодтерапията. При бременни жени се прилага най-често пропилтиоурацил, кърмещите жени трябва да получават възможно най-ниските ефективни дози.

Антитиреоидните лекарства могат да доведат до странични ефекти при някои пациенти. Най-често това са алергични реакции. Рядко могат да доведат до чернодробна недостатъчност или намаляване на броя на белите кръвни клетки и предразполагане към инфекции.

Докато се постигне ефекта от лечението с тиреостатиците, могат да се назначат лекарства, наречени бета-блокери. Те бързо облекчават симптоми като тремор, сърцебиене, повишена нервна възбудимост. Тези лекарства действат като блокират ефекта на хормоните в тялото, но не могат да спрат производството им.

Лечение по Дънов:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взима:

• по 1 чаена лъжичка смес от 1 кг чист пчелен мед и 250 г честа бяла борова смола — на водна баня се вари 10 минути и като изстине, се изсипва в подходящ буркан; или
• по 1 бучка захар с 15 капки сироп от малки орехчета — 1 кг малки орехчета без формирани ядки и 1,5 кг ситна захар се нареждат в подходящ буркан: един ред орехчета, един ред захар, като най-горният пласт е от захар, и то с дебелина 6 см, за да не вкисне. Така стои на слънце 40 дни.

II. Десет минути след едно от горните средства да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, мента пиперита, изправен повет — клематис ректа (цвят), орехови листа, спирея (цялата билка с корена) и росопас — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се захлупена 10 минути и като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладена с мед и лимонов сок по вкус.

Диета. Както при гуша, с добавка на закуска болният да изпива по 1 чашка отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 3 супени лъжици корени от коприва и овес (зърна): в 2 л вода се варят 20 минути, след това се прибавят по 1 супена лъжица жълт кантарион (листа и цвят), черница (листа) и хмел (шишарки). Вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон, с 1—2 филийки ръжен хляб с прясно масло, сирене или кашкавал. След ядене болният да взема 1 супена лъжица крем за усилване, приготвен от 100 г прясно краве масло, 100 г пчелен мед, 4 жълтъка от пресни кокоши яйца и 1 супена лъжица кафе от фий.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварката от орехи (дадена за сутрин) или пък отварката от орехови листа и листа от черница — по 1 супена лъжица от двете и 15 шипки, разрязани на две, се запарват с 600 г вряща вода. Ври захлупено 15 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, по 12 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят, 1 г камфор на прах и 15 капки олио мента.

IV. Двадесет минути след тази смес, ако няма температура, болният да изпива пак 1 чашка от 75 г отварка от агримония и пр.  Ако има температура, добре е заедно с отварката да изпива и по 1 прах от 1 г от следната аптекарска смес: индийско орехче (мускатно), нишадър и лимонтозу на прах по равни части. Щом температурата спадне, спира се и вземането на праховете.

V. Вечер преди лягане парна баня на главата с отварка от орехови листа с продължителност 5—10 минути, изтриване на лицето и меняваща баня на краката до под коленете (42оС за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), като се започва с горещата вода и се свършва с хладката. Краката се подсушават, обуват се в топли чорапи, а гръбнакът се разтрива от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти.

Ако ръцете треперят, се налагат с торбичка от тънко хасе, широка 10 см, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. Коремът се налага с компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от орехови листа, отгоре сухо хасено парче и вълнен пояс, а на гушата се слага първата вечер торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах, като торбичката от вътрешната страна се намазва леко с мед. Втората вечер се прави или коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка отварка от дъбови кори и орехови листа — по 4 супени лъжици от двете в 1 л вода се варят 30 минути и веднага се прецеждат; или пък се поставя торбичка от тензух, напълнена с топла лапа от 4—5 реда листа от бъз (свирчовина), попарени с вряща вода да омекнат, добре изстискани и поръсени с малко сода бикарбонат, а отгоре се прави вълнена превръзка. На очите се поставя млечен компрес с прясна топла извара, а на главата — “шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Важни добавки:

• Квасецът може да се използва 2 вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се подсилва с 2 лъжички нов квасец за нова ферментация.
• При силен сърбеж да изтрива тялото си с отварка от смрадлика (листа): 4 супени лъжици в 1 л вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда и се засилва с 2 супени лъжици морска сол.
• Ако водата в мястото, където живее болният, е причина за заболяването, да пие горнобанска вода или пък отварка от орехови листа: 5-6 листа в 1 л вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладена с мед или захар и подкиселена с лимонов сок по вкус.
• Помежду компресите добре е на корема да се поставя и грейка (топло шише, тухла и пр.), а при неспокойно сърце — студен компрес на сърцето с вода и оцет.
• Лечението дава добри резултати, когато се провежда на високо място (около 1000 м над морското равнище).

Хранителен режим:

• Да се изключват храни, които имат токсичен ефект върху жлезата;
• Да се изключват алергизиращи храни  / Болестта на Grave, Базедовата болест, е автоимунно заболяване/;
• Да е с укрепващ имунната система ефект;
• Да е разнообразно и пълноценно / окислителните процеси  са ускорени и изгарянето /метаболизирането/ на хранителните вещества е значително повишено/;
• Да съдържа достатъчно количество витамини, минерали и ферменти  /необходими в повишено количество при ускорената обмяна на веществата/;
• Да бъде висококалорично и в по-големи количества /при загуба на тегло  потребностите от енергия са повишени/.
• Да не дразни стомашната и чревна лигавици /в условията на хипертиреоидизъм има предпоставки за стомашно-чревни разстройства/;
• Периодично – вегетариански режим /за облекчаване работата на черния дроб и бъбреците/;
• Да се приемат  подходящи хранителни добавки /за набавяне на всички необходими за обмяната хранителни вещества, витамини, микроелементи и минерали/.

Препоръчително е да се приемат около 100 гр. белтъчини, от които половината да са от животински произход, като се набавят от най-пълноценните им източници – боб, леща, грах, риба, бяло птиче и нетлъсто – заешко, свинско, телешко или говеждо месо. Други подходящи източници на белтъчини са нискомаслените млечни продукти  и яйцата. Растителните източници на белтъчини доставят влакнини, рибата – полезни омега-3 мастни киселини, а нетлъстото месо – калций, желязо, цинк и др.;

 Препоръчват се около 100 гр. мазнини, от които една четвърт да са с растителен произход и около 450 гр. въглехидрати, от които 100 гр. прости захари.

Потребността от витамини също е повишена – зелнчуци и плодове трябва да присъстват при всяко хранене. Допълнително е необходим прием и на добавки като Вит.С, вит. А, вит.на В., не само за да се попълни дефицита от витамини, но и с профилактична цел и при лечението на усложнения от страна на черния дроб, сърцето и мускулите, които често се появяват при повишени хормони на щитовидната жлеза.

Според някои изследвания антиоксидантните витамини Е и С отстраняват пораженията от повишените окислителни процеси /ускореният метаболизъм увеличава производството на вредни свободни радикали/, свързани с хипертиреоидизма. Храните с високо съдържание на полезния бета-каротин /провитамин А/ – моркови, тиква, сладки картофи и др., оказват благотворен ефект при хората с повишена функция на щитовидната жлеза. Бета-каротинът се превръща във витамин А, за който се приема, че улеснява правилното оползотворяване на йод в организма.

Щитовидната жлеза продуцира още един, несъдържащ йод хормон – калцитонин, който участва в усвояването на фосфор и калций и оказва влияние върху обмяната на костната тъкан.  При хипертиреоидизъм жлезата образува по-малки количества от този хормон и организмът започва да губи калций и фосфор, съответно костно вещество, до състояния на различна по тежест остеопороза. Достатъчно количество от тези минерали трябва да се приема с храната, най-вече чрез млякото и млечните продукти или месото, рибата, яйцата, някои зеленчуци, ядки , киноа, чиа, спелта, лимец /когато има алергия към млякото/.