Бактериален вагинит

Вагинитът представлява възпаление на лигавицата (повърхностния слой) на вулвата, вагината или и двете заедно. Вагинитите са най-честата причина за консултация с лекар при жените. Повече от 70% от жените са имали вагинит поне един път в живота. Заболяването се развива след общо заболяване на организма, нарушаване на имунните механизми по различни причини, след антибиотично лечение за гъбичните вагинити. Предаван по сексуален път е единствено трихомонасния вагинит.

Вагината е орган, който има богата бактериална флора, която поддържа нормално рН (киселинност на средата), необходима за нормалното функциониране. При нормални условия вагиналното рН е по-ниско от 4.5, което е кисела среда, ограничаваща растежа на бактериите. При нарушаване на баланса и броя на бактериите или наличие на нови необичайни и патогени видове се развива възпалитен процес - вагиноза. 

Причини:

Вагинитите, като възпалителен процес, могат да имат различна етиология (причинители), като в около 30% от случаите се дължат на бактерии - бактериални вагинити. Бактериалната вагиноза не е заболяване, предавано по полов път. То се наблюдава и при жени, които никога не са имали сексуален контакт. Най-често обаче то се наблюдава при зрелите дами, които са сексуално активни и имат месечен цикъл.

Като основна причина за бактериална вагиноза специалистите посочват дисбаланс на pH-то (киселинните нива) на влагалището, който позволява на анаеробните бактерии да се разраснат. А провокатори за това могат да бъдат антибиотиците (които убиват добрата микрофлора), вътрематочните контрацептиви (диафрагма и спирала), честите вагинални промивки (които изсушават средата), неподходящото бельо и тютюнопушенето. Състоянието бактериална вагиноза е много разпространено и сред жените с анемия, навлезли в менопаузата или такива, които често сменят сексуалните си партньори. 

Освен бактериите, вагинит може да бъде предизвикан и от гъбичките Candida в 25%, 5% от Trichomonas vaginalis, в останалите 40% вагинитите имат смесена етиология. Освен инфекциозна етиология, вагинитите могат да бъдат и следствие на неинфекциозни фактори, като травматизъм, чужди тела, свръхчувствителност към латекс и презервативи, спермициди, при кожни заболявания - екземи, псориазис, лечение с антибиотици и др.

Бактериална вагиноза по време на бременност

Бактериалната вагиноза по време на бременност е особено опасно състояние, тъй като може да предизвика преждевременно раждане или раждане на бебе с ниско тегло, инфекция на околоплодната течност, инфекция на матката и маточните тръби след раждането.

Неизлекуваната бактериална вагиноза по време на бременността, може да рефлектира и върху здравето на бебето в първите дни след раждането му. Тъй като имунната му система все още е неукрепнала, то ще е много по-уязвимо на бактериите, с които влиза в досег, преминавайки през родилния канал. Ето защо, при първата поява на по-различно вагинално течение или на някакви други тревожни сигнали в областта на слабините по време на бременността, трябва да се потърси незабавна консултация с лекар. 

Симптоми:

Често пъти вагинитите могат да протекат безсимптомно. В останалата част от случаите заболяването се характеризира с увеличена вагинална секреция с белезникав цвят, неприятен мирис, усещане за бодежи и парене, силен сърбеж, парене при уриниране, болезненост при сексуални контакти. При някои от причинители вагиналната секреция има специфичен цвят и миризма и може да бъде разпозната от лекаря без специални микробиологични изследвания.

Все пак, ссновният признак, подсказващ наличие на бактериална вагиноза, е засилното белезникаво или сивкаво течение с остър и неприятен мирис (наподобяващ миризмата на риба), което се отличава от обичайните вагинални секрети. То е особено силно след сексуален акт, а през останалото време може да е придружено със сърбеж, дразнене и парене в и около влагалището. Понякога се чувства и лека болка. 

Лечение:

Превенцията и лечението на вулво-вагинита включва задължителна стриктна вулвовагиналана хигиена. Избягване на измиване на ректума в посока на вагината, почистване след дефекация в посока отпред назад с цел избягване контаминацията на вагината с ректалната флора са основни хигиенни правила. Не се препоръчват широко разпространените вагинални душове. Препоръчително е носенето на чорапогащи с памучна част между краката, дрехи които не задържат влагата. Вредни са силно стегнатите дънки и панталони. Не се препоръчва употребата на антибиотици по различни причини без лекарско предписание. Препоръчва се употребата на презерватив.

Лечението на инфекциозните вагинити включва антибиотични и противогъбични препарати, които се прилагат под формата на кремове, вагинални глобули, приложени локално, или системно лечение с перорални таблетки в някои от случаите. Често използвани препарати са Metronidazole, Clotrimazole, Miconazole, Clindamycine и др. Лечение на сексуалния партньор се налага само в случаите на трихомонас-вагинита.

Природолечение:

Домашно приготвените „отвари” обикновено съдържат силно антиоксидантни и лечебни съставки като чесън, билки и екстракт от чаено дърво. Най-добрите средства за борба с бактериалната вагиноза:

• Кисело мляко – натурално, без плодови примеси! То има собствено ниво на киселинност, което ще балансира влагалищната среда. Единият начин е чрез пряка консумация. Но много по-добър и ефективен метод е с кисело мляко да се мажат стените на влагалището, като за целта се използва тампон.
• Ябълков оцет - тъй като бактериална вагиноза е причинена от понижена вагинална киселинност, а оцетът е с киселинен характер, той ще възстанови киселинното ниво по естествен начин и така ще премахне вредните бактерии.
• Сок от червени боровинки – силен антиоксидант, който също така укрепва имунната система. Препоръчва се ежедневна консумация.

Според специалистите бактериалната вагиноза не се предава по полов път и не е задължително да се предписва лечение и за партньора. Това зависи от мнението на съответния лекуващ лекар, в зависимост дали мъжът има конкретни оплаквания (зачервяване и сърбеж на гениталиите, парене и болка при уриниране). Препоръчително е обаче, за да не се получи един затворен цикъл на препредаване на бактериите, и мъжът, и жената да се подложат на лечение.

Усложнения:

При липса или неадекватно лечение вулвовагинитите могат да доведат до тежки усложения. Съседните генитални органи могат също да бъдат инфектирани и състоянието да се усложни с развитие на салпингит (възпаление на маточните тръби). Салпингитът е често усложнение след хламидийна инфекция. Салпингитът от своя страна е честа причина за ектопични бременности и дори за инфертилитет. Вулвовагинтите са предпоставка за усложнения по време на бременност, като преждевременно раждане, по-голяма честота на цезарови сечения и др.

Ако бактериалната вагиноза не се лекува правилно и навременно, тя може да се развие в по-сериозни вагинални заболявания като хламидия и гонорея.

Съвети:

• Използвайте задължително памучно бельо, не се доверявайте в никакъв случай на изкуствените материи и още по-малко на ежедневните превръзки, които в повечето случаи са от синтетични материи. Убедете се, че найлоновите чорапогащници нямат пряк контакт с вагината.
• Не прекалявайте с честото миене, дори и с подходящи интимни сапуни, за съжаление само те няма да помогнат.
• Важно е да възвърнете нормалното състояние на вагиналната микрофлора. Можете да използвате вагинални таблетки Feminella Vagi C, които подпомагат лечението и профилактиката на бактериалната вагиноза. Feminella Vagi C превръща бързо вагиналната среда в неподходяща за растежа на нежелани анаеробни микроорганизми, отговорни за развитието на бактериална вагиноза.
• Избягвайте тестени, мазни и сладки храни. Наблегнете на плодовете и зеленчуците.
• Задължително използвайте презерватив при полов контакт по време на оздравителния процес.
• Бактериална вагиноза не може да се предаде от човек на човек чрез дрехите, плувния басейн и седалката на тоалетната чиния.