Банер за мобилна версия за апликация

Баланит

В зависимост от причинителя се наблюдават различни промени по пениса и препуциума. При бактериалните баланити и баланопостити, болестните промени се изразяват в разраняване на главичката на пениса. Основната причина за възникване на заболяването се смята, че е задържането на смегма. Най-честата причина за това е недобрата лична хигиена или невъзможността за заголване на главичката (фимоза). Вирусите (Herpes virus) и гъбичките (Candida albicans) също могат да предизвикат заболяването.

Застоялата смегма е благоприятна среда за развитието на бактерии, а също така и чрез разлагането си благоприятства възпалението. Честите баланопостити могат се превърнат в хроничен баланопостит, при който кожичката на главичка е силно променена и не може да се заголи (вторична фимоза).Това води до порочен кръг и изостряне на възпалителния процес.

При гъбичните баланити и баланопостити е видим характерен налеп, който може да е съчетан и с атрофични промени на епителната покривка.

 

Видове и симптоми:

  • Ерозивен кръгов баланит: по окръжността на главата се разполагат червени или синеещи кръгли ерозивни петна.
  • Гангренозен баланит: тази разновидност на заболяването се характеризира с възникване на множество изявени с различна дълбочина ерозии, на повърхността на които се отделя гноен налеп. Такава форма на възпаление често се съпровожда с интоксикация, втрисане, слабост, вялост, лимфаденит. Неблагоприятна прогноза за тази форма на заболяването: гангрена на гланса и препуциума.
  • Язвенно-пустулозен баланит: отличава се с това, че на главата на пениса се разполагат малки гнойни пустули, постепенно превръщащи се в дълбоки язви с гноен налеп. Протичането на тази форма на баланит е крайно остро, с развитие на тенденция за чести рецидиви, които трудно се лекуват.
  • Кандидозен баланит – често срещана форма при мъже с урогенитална кандидоза. Характеризира се с изразена оточност на главата; хиперемия; петна с различни размери и форми; бели налепи, със съпътстващ ги кисел неприятен мирис; усещане за парене и сърбеж.
  • Цирциниран баланит: отнася се към специфичните форми на заболяването и се характеризира с наличие на рязко ограничени петна на гланса на пениса. Той е проява на синдрома на Райтер. Често се среща при пациенти с диагностицирана хламидийна инфекция. Характерно е, че субективни симптоми отсъстват.
  • Ксерозен баланит: също се отнася към проявата на синдрома на Райтер и хламидийната инфекция. Характеризира се със сухота по главата на пениса и малки люспички. Съпровожда се с парене и сърбеж с различна интензивност.
  • Алергичен баланит: явява се вследствие на развитие на генитална алергия. Неговата симптоматика е сходна с проявите на ерозивния баланит. Алерген се явява латекса и пациентът не може да използва латексови презервативи. Рядко се среща алергия след перорален прием на алерген ( например, сулфаниламидна еритема). Алерген се явяява сулфаниламидния препарат (Biseptol).
  • Анаеробен баланит: предизвиква се от микроорганизми като Gardnerella vaginalis. Тези микроби се явяват анаеробни, като за осъществяване на жизнените си процеси те не използват кислород. Това заболяване се характеризира с еритем по гланса и препуциума, лепкав и слузест, с неприятна миризма налеп във венечната бразда. Характерното за тази форма на заболяването е, че може да се самоизлекува. Често се среща при момчета.

 

Диагностициране:

Диагнозата на заболяването се поставя предимно клинично, като се вземат предвид характерните оплаквания на пациента и видимите промени по половия член. С цел уточняване на причинителя (етиологична диагноза) се предприема вземане на материал и извършване на микробиологично изследване чрез посявка на хранителна среда и последващо микроскопиране. Последното изследване е важно и в терапевтичен план.

Уточняването на причината за възникналия баланит или баланопостит е в основата на диференциално-диагностичната проблематика при заболяването. В съображение влизат herpes simplex II вирус, хламидийна инфекция, стафилококи, стрептококи, candida albicans, първичен сифилис, краста, а също така и неинфекциозни причини - травма, химично увреждане, контактни алергии.

При неподдаващи се на терапевтично повлияване случаи не бива да се пропуска възможността да се касае за карцином на пениса.

 

Лечение:

Лечението се състои в отлепването на кожата от главичката и извършване на промивки с дезинфекциозни разтвори и антибиотични средства. Важно е също да се спазва добра хигиена на гениталиите. Опитите за самолечение могат да доведат до хронифициране и тежки сраствания с развитие на фимоза, което налага извършването на циркумцизия за овладяване на процеса.

Баланитът изисква сериозен индивидуален подход при избор на лечебна тактика. Принципът на конфиденциалност има огромно значение. Индивидуалния курс на терапиия се подбира след диагностично изследване от лекар дерматовенеролог или уролог.

Неусложнените ранни стадии на заболяването не изискват дълго и обширно лечение. Важна част от лечебно-профилактичните методи се явява провеждането на старателни и чести бани на половите органи с използване на интимни измивни продукти за мъже, а така също и разнообразни антисептичнки разтвори. Запуснатите случаи на заболяването исисква провеждането на продължителен курс антибиотици с локално и общо действие. При хронични форми на възпаление медикаментозните средства вече са слабоефективни. Затова в такива случаи се налага оперативно лечение.

При тежки форми на заболяването (например, при ерозивен кръгов баланит) се препоръчва приемане на антибиотици с широк спектър на действие. Ако има присъединяване на вторична инфекция, то в терапевтичната тактика се комбинират антибиотици със сулфаниламидни препарати. В качеството на локални средства се назначават промивки с антисептични разтвори и билкови настойки.

При гангренозна форма на заболяването е целесъобразна комбинация на сулфаниламидни препарати и антибиотици, локално използване на кисели антисептици: кислородна вода, калиев перманганат, сребърен нитрат; а също различни епителизиращи мази (солкодерм и пантодерм).

При язвено-популозна форма на баланита се препоръчва изгаряне на язвените поражения с разредена карболова киселина, и намазване с разреден разтвор на риванол.

В остър стадии на възпаление не трябва да се осъществяват полови контакти; ако баланитът е възникнал вследствие фимоза – не трябва самостоятелно да се опитва да се открива главата на пениса, тъй като има опасност от заклещването и в свития и стеснен препуциум и нарушение в кръвообращението. Вследствие на това може да се развие гангрена на пениса.

 

Профилактика:

Профилактиката на баланопостита се изразява в навременното търсене на помощ при фимоза и спазването на добра хигиена на половите органи. Те трябва да се измиват всекидневно с вода и недразнещи, с подходящо рН душ-гелове или сапуни.

 

Усложнения:

Много често към клиничните признаци на заболяването се присъединява възпаление на препуциума. Това заболяване се нарича баланопостит. Ако не е проведено лечение, или е било неефективно, то гнойните процеси в препуциума могат да прогресират и да се разпространят върху лигавицата на уретрата. От възпалителната реакция уретрата се стеснява, което води до появата на изразена болка при опит за уриниране. Усложнението може да се развие след фимоза или парафимоза. В някой случаи започва развитие на злокачествен тумор.

Най-често развиващото се усложнение след баланит е фимоза и стеноза на уретрата. Усложнения като: еритроплазия на Кейра или болест на Боуен, се явяват преканцарози или предвестник на раково заболяване. При синдромът на Стивън-Джонсън (при който еритемни везикули се образуват по лигавицата на гърлото, очите, устата, половите органи), има опасност от некроза на главата на пениса.

Фимозата е заболяване, характерно за момчета и рядко за възрастни мъже. То се изразява в невъзможност за оголване на главата на пениса поради стесняване на препуциума. Леката степен на фимозата не води до неприятни субективни усещания, но при изразена фимоза започват проблеми с уринирането. Освен това, капки урина се натрупват във венечната бразда под препуциума и предизвикват раздразнение. Ако причина за фимозата се явява баланопостита, то заедно с капките урина се натрупва смегма, което води до изразена възпалителна реакция.

Стенозата на уретрата представлява стеснение на уретрата и нарушение в уринирането. Тази болест не се среща така често. Характерна е повече за момчета на възраст до 7-8 години. Нормално урината излиза без препятствие през външния отвор на пикочния канал, но ако вследствие на хирургическа манипулация е бил изрязан препуциумът и се е образувал ръбец, то уретрата става стеснена. Уринирането става не просто болезнено, но и затруднено. Детето не може да изпуска струята урина равно, а самата струя е прекъсната, понякога уринирането е на капки. Затова пикочния мехур се изпразва бавно и с голяма трудност.