Болест на Бехтерев

Болестта на Бехтерев е хронично възпалително заболяване, при което се засягат предимно гръбначния стълб и сакроилиачните стави и по-рядко периферните стави и околоставните инсерции. Възможни са прояви от страна на очите, сърцето, белите дробове. Заболяването засяга преди всичко млади мъже на възраст 16–30 години. Жените боледуват 4 пъти по-рядко и при тях заболяването започва и протича по-атипично.

Причини:

Заболяването възниква по неясни причини. Профилактика не може да се направи. Заболяването обикновено се развива бавно и постепенно и води до трайни промени в засегнатите стави. По отношение на качеството на живота, прогнозата зависи от настъпилите трайни промени. Прогнозата по отношение на живота е благоприятна.

Генетическата предразположеност е необходимо, но не и достатъчно условие за развиване на заболяването. Нужен е и фактор от околната среда, който да провокира заболяването. Този фактор не е точно определен, защото заболяването географски е разпространено почти навсякъде на Земята. Допуска се, че това е повсеместен фактор и най-вероятно се касае за чревна бактерия.

Редица изследвания свързват възникването на АС с бактерии от вида Klebsiella pneumoniae, които причиняват възпаление в храносмилателния тракт. Въпросната бактерия произвежда антигени (вид белтъци), които споделят молекулно сходство с HLA-B27 или други автоантигени. В тънките черва белтъците се разграждат до аминокиселини, а мазнините до мастни киселини, но при въглехидратите такова разграждане до прости съединения не е напълно възможно. Ето защо, когато те преминат в дебелото черво и започнат да действат като пребиотици, е възможно определени бактерии да засилят своето развитие и да увеличат количеството си. 

Усложнения

Затрудненията в дишането са едно от сериозните усложнения. Възпалителният процес може да засегне: хрущяла около гръдната кост, сухожилията на мускули и околоставните връзки, за които се залавят костите, и други вътрешни органи.

Най-честите видове увреждания на вътрешни органи са:

• засягане на очите по типа на увеит или иридоциклит;
• засягане на сърцето – аортна регургитация, проводни нарушения;
• бъбреци – амилоидоза;
• бели дробове – върхова фиброза.

Симптоми:

Основната проява на заболяването е болката и постепенното ограничаване на подвижността. В началото болките са преходни. Наблюдава се лека сутрешна скованост в седалищната и поясно-кръстцовата област. Болките се засилват при физическо натоварване или смяна на времето и след това изчезват изведнъж. При напредване на заболяването сковаността става по-продължителна (над 30 мин), болките стават най-силни нощем и рано сутрин, трудно се повлияват от аналгетици. Обикновено при мъже заболяването започва от сакроилиачните стави и прогресира нагоре по гръбначния стълб. При засягане на гръдния му отдел се появяват опасващи болки в гръдната област, затруднява се дишането. Постепенно гръбначният стълб вкостява, появяват се т. нар синдесмофити, ограничава се подвижността.

При различните типове болест на Бехтерев може да има и различно участие на периферните стави – форма със засягане само на гръбначния стълб; раменните и тазобедрените стави; форма със засягане на периферните стави; форма със засягане на малките стави на ръцете; форма със засягане на вътрешни органи.

Диагностициране:

Това е статистически рядко срещано, рядко разпознавано, рядко диагностицирано. Средно минават между 8-12 години от началото на болестта до поставяне на диагнозата. Пациентите се лутат между кабинетите на невролози, ортопеди, физиотерапевти, докато попаднат накрая при нужния специалист - ревматолога, който да назначи точните изследвания, да ги интерпретира по нужния начин и да постави диагнозата. Колкото по-рано се диагностицира и колкото по-рано се започне адекватно лечение, толкова прогнозата за пациента с болест на Бехтерев е по-добра.

От пълната кръвна картина може да се установи ускоряване на утаяването на еритроцитите (СУЕ) или повишаване на C-реактивния протеин като израз на активност на заболяването. Важна за диагнозата е рентгенографията на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. Промените в рентгенографиите служат за систематизиране прогресията на заболяването в рентгенови класове.

В диференциално диагностичен план трябва да се отхвърлят останалите серонегативни спондилоартропатии, туберкулоза, дискова патология, метастази в прешлените. Може да се обърка с: Остеопороза; Пролапс на междупрешленни дискове; Туберкулозен спондилит; Тумор в областта на гръбначния стълб; Други спондилоартропатии.

Диагнозата обикновено закъснява, тъй като оплакванията са неспецифични. Поставя се на базата на критериите за диагноза. Ранната диагноза дава възможност за своевременно лечение и предотвратяване на трайните поражения върху гръбначния стълб и периферните стави.

Лечение:

Пациентите трябва да избягват тежки физически натоварвания, принудителна работна поза. Да се избягва динамично и статично натоварване, включително вибрационно, както и вредното въздействие на неблагоприятните фактори на околната среда – влага, студ. Препоръчва се да се спи на твърдо легло с ниска възглавница или изобщо без възглавница.

Особено важно е преустановяване на тютюнопушенето при тези пациенти, тъй като само по себе си заболяването води до ограничаване на дихателните движения, ограничава гръдното дишане и води до върхова белодробна фиброза.

Медикаментозното лечение се провежда с нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти, сулфасалазин, кортикостероиди, биологични средства.

Двигателните програми за подсилване на паравертебралната мускулатура. В периодите на ремисия е подходящо и балнеосанаториално лечение – със сулфидни и радонови води.

С особено важно значение са лечебната физкултура и подходящата двигателна активност.  Най-подходящият спорт е плуването. Подходящи са и всички упражнения и натоварвания, които ангажират гръбначния стълб. Кардио тренировките - тичане, скачане, навеждания, йога. Не са препоръчителни натоварвания с тежести, вдигане на щанга, силови упражнения.

Хранителен режим

• Да се приема храна, богата на белтъци и витамини, млечни произведения. 
• Увеличаване на  месото и рибата, боб и грах, ядки, зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти.
• Намаляване на хляба, картофите, ориза, макаронени изделия (паста), зърнени (тестени) храни, сладкиши и бисквити.

Билколечение

За съжаление народната медицина и билокотерапията не са особено ефективни при болест на Бехтерев. Болните от това заболяване могат да взимат билки, които укрепват общото състояние на организма и засилват имунитета.

• Препоръчва се отвара от листа от коприва, пача трева, полски хвощ и троскот, към които се добавя бял равнец – по 100 г, гръмотрън (корени), мента пиперита, мечо грозде, миризлива теменуга и цариче – по 50 г.
• Ако горната отвара не помогне, болният може да пие отвара от целина – приготвена от главата и листата на целината, или чай от бял равнец.
• Лапите от квасец и печен лук може да се използват две вечери подред, като през деня се държат на студено (в хладилник) и вечер се затоплят, а квасецът преди използването му се засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.
• Полезно е и лимонолечението, стига болният да не страда от язва в стомаха. Прилага се по следния начин: първия ден се взема 1 лимон, втория ден — 2, третия ден — 3, четвъртия ден — 2, петия ден — 1, шестия ден — 2, седмия ден и нататък — по 1, докато се изпие сокът на 30 лимона.
• След оздравяването добре е болният да направи и 20 цели топли минерални бани със сярна вода, но с температура не по-висока от 37°С.