Банер за мобилна версия за апликация

Болест на Ходжкин

Болестта на Ходжкин представлява злокачествено образувания на лимфната тъкан, което се характеризира с наличието на типични клетки. Най-често се среща между 20 и 30-годишна възраст. Засега причините, водещи до неговото възникване, не са ясни. Предполага се участието на вируси, но все още точни доказателства липсват. Със сигурност е установена липсата на наследственост.

 

Симптоми:

Болестта на Ходжкин започва постепенно. Първата проява на заболяването е увеличение на лимфните възли - предимно в областта на шията, медиастинума, под мишниците. Те се описват като уголемени, твърди, неболезнени, подвижни. Освен това липсват каквито и да е белези на възпаление. Това е от изключително значение за поставянето на диагнозата. В някои случаи лимфните възли могат да достигнат значителни размери и да водят до различни обструктивни прояви. В 50% от случаите се наблюдава засягане и на слезката.

Други характерни оплаквания на заболяването са повишената температура, нощните изпотявания, намаления апетит, отслабването на тегло. Макар и твърде неспецифични много често това са първите прояви на заболяването и тяхното правилно интерпретиране значително подобрява прогнозата на болния.

 

Усложнения

Често заболяването се придружава от редица усложнения. Това са различни инфекциозни болести като туберкулоза, вирусни и гъбични инфекции. Освен това в хода на химиотерапия и лъчелечение се наблюдава потискане на костния мозък с възникването на анемии, намален имунитет, чести инфекции, ранна менопауза, потискане функцията на щитовидната жлеза, перикардит, неврит и други.

 

Диагностициране:

Диагностицирането на заболяването се основава на няколко важни елемента. Обикновено лабораторните показатели показват неспецифични отклонения от нормата, което показва наличието на патологичен процес в организма, но не отразява неговия характер. 

Необходими изследвания:

  • Лабораторни изследвания: Имат малка диагностична стойност. Установява се повишение на СУЕ над 50 mm, на α2– глобулините и фибриногена. Често се установява увеличена серумна мед,  намалено серумно желязо при нормален ТЖСК. С прогресиране на заболяването се повишават стойностите на ЛДХ и на алкалната фосфатаза в серума.
  • Имунологичните изследвания показват намаление на Тh-лимфоцити.
  • Рентгенологични:
  1. Рентгенография на гръдния кош и на костите;
  2. Педална лимфография – очертава добре ретроперитонеалните лимфни възли.
  3. Компютърна аксиална томография (КАТ) – на гръдния кош и корема.
  • Ехография на коремните органи.
  • Радиоизотопни изследввания – сцинтиграфия на костите, черния дроб, слезката.
  • Костномозъчна биопсия – трепанобиопсия на илиачните кости за доказване на засягане на костния мозък.
  • Лапароскопия – при изолирано засягане в коремната кухина. За определяне на стадия на заболяването се извършва експлоративна лапаротомия със спленектомия (ЕЛС).

Решаващо значение в случая има хистологичното изследване на лимфен възел. Именно това дава и диагнозата, тъй като в биопсичния материал се открива определена констелация от тъканни и клетъчни промени, говорещи за заболяването. След поставянето на диагнозата от изключително значение е определянето на стадия му. Това е важно с оглед правилната терапевтична схема. Обикновено за определянето на стадия на заболяването се използват различни диагностични процедури.

 

Лечение:

Лечението на болестта на Ходжкин зависи от стадия на заболяването. Целта на лечението е пълно излекуване чрез унищожаване на малигнената клетъчна линия чрез два основни метода – лъчетерапия и химиотерапия.

Лъчетерапията бива радикална (над- и поддиафрагмална) и палиативна – прилага се за декомпресия.

В резултат на полихимиотерапията и лъчетерапията може да настъпи: аплазия на костния мозък, хипотиреоидизъм, намалена слюнчена секреция, ранна менопауза, белодробна фиброза, перикардит и др.

Костномозъчна трансплантация се  използва рядко, поради доброто повлияване на Ходжкиновият лимфом от лъчетерапията и химиотерапията.

Важно е преоценка състоянието на пациента след провеждането на лечението. В някои случаи при силно уголемени лимфни възли, които водят до обструкция на важни органи като трахея, бронхи, хранопровод, е уместно оперативното им отстраняване. Важно е да се знае, че навреме поставената диагноза силно подобрява прогнозата на пациента, защото в ранните етапи на болестта заболяването е изцяло лечимо.

 

Билколечение

Предлагаме рецепта, успешно приложена за лечение на Болестта на Ходжкин:

Вземат се 2 големи глави чесън, изчистват се и се накълцват на ситно. Поставят се в малък съд и се наливат с 300мл току що кипнала вода. След малъкият съд се поставя в по-голям пълен с вода ( т.е водна баня). Слагаме на котлона и много внимателно следим водата във външния съд. Трябва да свалим от огъня когато започват да излизат малки мехурчета, предхождащи самото завиране. След това сваляме от котлона и покриваме с марличка така както са си двата съда един в друг до сутринта. Водата в съдчето с чесъна трябва да е бистра. Чесънът трябва да е твърд. Ако едно от тези 2 условия не е изпълнено го изхвърляме и го приготвяме отново. На сутринта се прецежда разделя се на 3 и се пие преди 20-30 мин. преди хранене. Може да се прави непрекъснато докато има чесън на глави. Не се приема по време на химиотерапия.