Банер за мобилна версия за апликация

Бронхиектазна болест

Бронхиектазната болест представлява дълготрайно заболяване на белите дробове. Ако страдате от бронхиектазна болест, дихателните Ви пътища (тръбите, които свързват трахеята с най-долната част на дробовете) са по-широки от обикновено. Това води до натрупване на секрет (храчки) и Ви излага на повишен риск от развиване на белодробни инфекции. Инфекциите могат да причинят възпаление на белите дробове, което може да увреди или запуши част от дробовете, причинявайки симптоми като задух, болки в гърдите и умора. Бронхиектазната болест е известна и като несвързани с кистична фиброза бронхиектазии.

Различни причини могат да доведат до отслабване и деструкция на бронхиалната стена, в резултат на което да настъпи разширение на бронхите. Най-често се касае за вродени аномалии на бронхиалното дърво, които обикновено се получат в първите месеци на бременността вследствие на различни инфекции на майката. Повишена честота на заболяването се наблюдава освен това и при муковисцидоза, атипична бронхиална астма.

Често заболяването се проявява в хода на различни обструктивни състояния, които нарушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво. Обикновено се има предвид наличието на възпалителен процес с оформянето на гнойни и слузни запушалки, обструкция от чуждо тяло или тумор и други.

Нерядко бактериалната инфекция води увреда на бронхиалната стена, в резултат на което голяма част от нейните елементи некротизират с последващо разширение на бронхите.

Бронхиектазиите могат да бъдат едностранни или двустранни. Епитела на бронхите се унищожава, вследствие от което се получават разязвявания и задържане на секрет. В зависимост от вида на патологичното разширение на бронхите, бронхиектазиите биват четири вида: вретеновидни, тилиндрични, торбовидни и смесени.

 

Причини:

Много различни неща могат да причинят бронхиектазии. В някои случаи болестта може да се причини от сериозна инфекция като пневмония или коклюш в детството. Тогава се нарича пост-инфекциозна бронхиектазна болест. Други състояния, които често имат връзка или причиняват бронхиектазии, са:

  • Тежка астма, усложнена поради алергична реакция от гъбичка, наречена Aspergillus – в такъв случай се нарича алергична бронхопулмонална аспергилоза (АБПА)
  • Заболявания, при които имунната система атакува тялото, като ревматоиден артрит или улцерозен колит
  • Обструкция или задръстване на дихателните пътища след вдишване 
  • Първична цилиарна дискинезия (ПЦД) – дълготрайно генетично заболяване, при което белите дробове не се развиват нормално
  • Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) – дълготрайно заболяване, което причинява възпаление в дробовете, увредена белодробна тъкан и стесняване на дихателните пътища, затрудняващо дишането
  • Дефицит на алфа-1 антитрипсин – генетично заболяване, което може да причини белодробни и чернодробни проблеми
  • Туберкулоза (ТБ) или нетуберкулозни микобактериални (НТМ) инфекции – инфекции, които често засягат белите дробове, причинени от вид бактерии, наречени микобактерии 

Според причините за възникването си, бронхиектазиите се делят на:

  • Първични бронхиектазии – причинени са от вродени аномалии на бронхиалното дърво. Развиват се заради преживени вирусни инфекции на майката в първите месеци на бременността.
  • Вторични бронхиектазии се срещат при различни състояния като: трахеобронхомегалия, при която липсва хрущял на бронхиалната стена; белодробна секвестрация; муковисцидоза; имонодефицитни състояния; бронхомалация.
  • Придобити бронхиектазии възникват при белодробни инфекции – пневмония, бронхит, туберкулоза и други. Автоимунни заболявания и алергични заболявания също са причина за придобитите бронхиектазии.

 

Симптоми:

Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне на симптомите и ремисия /период, в който няма съществени оплаквания/. Типични симптоми са:

  • Кашлица – която често включва отделяне на секрет (храчки) при кашляне. Количеството отделени храчки може да варира съществено, както и цвета (който може да е бял, жълт, зелен, тъмнозелен или кафяв).
  • Задух – породен от нарушената функция на увредените дихателни пътища. В много случаи задухът не е проблем, но пациентът може да забележи, че се задъхва при ходене по наклон или изкачване на стълби. При по-тежки случаи е възможно пациентите да се задъхват и при по-лека физическа дейност.
  • Чувство на силна умора – тялото изразходва много енергия, за да се бори с инфекциите, както и за да кашля и да диша. Това може допълнително да се влоши, ако пациентът не спи добре поради други симптоми.
  • Дискомфорт в гърдите – това може да включва болка, стягане или усещане за пълнота в гърдите.
  • Белодробни инфекции, наричани също екзацербации – пациентът може лесно да се зарази с инфекции, които засягат белите дробове много по-бързо. 

 

Диагностициране:

Диагнозата се поставя на базата на клинични и инструментални методи. Установява се наличието на множество различни по характеристика хрипове. След направената бронхоскопия и компютърна томография обикновено заболяването се диагностицира с голяма сигурност.

Обичайни първи изследвания:

  • Рентгенова снимка на бели дробове: бронхиектазиите обикновено не се виждат на рентгенова снимка, но тя може да помогне за изключване на други заболявания.
  • Спирометрия: това е изследване на дишането, при което пациентът трябва да диша бързо и силно в едно устройство, изпразвайки белите дробове от въздуха. Това изследване няма да диагностицира бронхиектазна болест, но позволява да се прецени дали белите дробове са увредени.
  • Проба от храчка: Вашият лекар или медицинска сестра може да Ви помоли да откашляте секрет в контейнер, който ще се изследва в лаборатория. Така може да се идентифицират бактерии в белите дробове ,за да се намери най-добрият антибиотик, ако има белодробна инфекция.
  • Кръвно изследване: Вашият лекар може да насрочи кръвни изследвания, за да провери състоянието на имунната Ви система и за възможни причини за бронхиектазии, като например липса на антитела, които да се борят с инфекцията, или тежки алергии.
  • Сканиране с компютърна томография (КТ): това изследване е необходимо, за да се диагностицира бронхиектазна болест. При това изследване тялото се сканира от различни ъгли, след което компютър създава подробна цялостна визуализация.
  • Изследвания на дишането: може да се извърши спирометрия (вижте по-горе), както и някои други по-изчерпателни функционални изследвания на дишането.

 

Лечение:

Лечението на пациенти с бронхиектазна болест има няколко цели:

  • Да се предотвратят белодробните инфекции (екзацербациите), при които симптомите се влошават
  • Да се лекуват симптомите
  • Да се подобри качеството на живот
  • Да се спре влошаването на заболяването

Консервативни методи за лечение на бронхиектазна болест

  • антибактериална терапия (антибиотици, сулфаниламиди).
  • прием на протеолитични ензими (трипсин, химотрипсин);
  • терапия с муколитични средства (ацетилцистеин, бромхексин);
  • анаболни хормони, витамини С, В;
  • иммуностимулираща терапия.

При добро лечение е възможно пациентите с бронхиектазна болест да останат в стабилно състояние в продължение на много години и да разполагат с добър контрол върху симптомите си.

Лечението бива консервативно и оперативно. В първия случай се прилагат силни антибиотици на базата на получените резултати от антибиограмата.

При наличието на кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи медикаменти. Изключително важно е прилагането на секретолитици, бронходилататори, които намаляват обструктивните изменения в бронхите.

В повечето случаи бронхиектазната болест може да се контролира и лекува достатъчно добре без оперативна намеса. Оперативната намеса може да бъде полезна, ако болестта засяга само малка част от белите дробове и отстраняването й може да отстрани болестта или ако част от белите дробове е сериозно увредена и причинява чести инфекции.

Възможно е да Ви предложат белодробна рехабилитация като начин за подобряване на физическата сила и намаляване на въздействието на симптомите върху ежедневието Ви. Белодробната рехабилитация е вид лечение, което цели да се намали физическото и емоционалното въздействие на белодробното заболяване върху живота на пациента. Тя представлява персонализирана програма, която съчетава физически тренировки и обучение за начините, по които можете да се грижите за здравето си възможно най-добре. 

Самостоятелният контрол е изключително важен за пациенти с дълготрайни заболявания като бронхиектазна болест. Има много неща, които можете да правите ежедневно, за да контролирате състоянието си. Те включват това да приемате лекарствата си и да правите препоръчаните упражнения за прочистване на дихателните пътища; да наблюдавате симптомите си и да уведомявате здравния си специалист за всякакви промени; да сте физически активни; да се храните здравословно; и ако пушите – да спрете. 

 

Билколечение

  • 2 части подбел, 1 част риганова трева и 2 части лайка се смилат в кафемелачка. 2 супени лъжици от сместа се запарват в 0.5 л вряла вода. Оставят се да престоят в термос за една нощ. Да се приема по 1/3-1/4 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5-2 месеца.
  • 300 гр. мед, 1/2 чаша вода, лист на алое – нарязан на дребно, се варят 2 часа на слаб огън. Охладената смес се приема по 1 с.л. 3 пъти дневно.
  • Равни части от блатна трева, брезови пъпки, жълта комунига, корен от ружа и корен от бял оман се смилат в кафемелачка. 2 супени лъжици от сместа се запарват в 0.5 л вряла вода. Оставят се в термос за една нощ. Отварата се приема по 1/3-1/4 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5 месеца.
  • Равни части от дъбова кора, риганова трева, лечебна пищялка (корен), жълт кантарион (трева), невен (цвят), калина (кора), листенца дребноцветна върбовка, детелина (цвят) се смилат в кафемелачка. 2 супени лъжици от сместа се заливат с 0.5 л вряла вода. Оставят се да престоят в термос за една нощ. Отварата се приема по 1/3-1/4 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5 месеца. 
  • Смесват се равни части от червена боровинка, коприва (трева), блатен тъжник (цвят), лавров лист, ленено семе, липов цвят, листа от малина. 2 супени лъжици от предварително смляната в кафемелачка смес се заливат с 0.5 л вряла вода. Отварата се оставя да престои в термос за една нощ. Приема се по 1/3-1/4 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5-2 месеца.
  • Смесват се 1/2 част копитник, 1 част листа от малина, 1 част листа от шапиче, 2 части листа от подбел, 2 части ментова трева, 1 част корен от глухарче, 1 част очанка (трева). 2 супени лъжици от предварително смляната смес се запарват в 0.5 л вода и се оставят в термос за една нощ. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5-2 месеца.
  • Смесват се и се смилат в кафемелачка 1 корен от иглика, танацетум (цвят), 2 части живовляк (лист), 1 част дяволска уста (стрък), 1 част лайка, корен от гръцка валериана. 2 супени лъжици от смляната смес се запарват в 0.5 л вряла вода. Отварата се оставя в термос за една нощ. Приема се по 1/3 чаша 3 пъти дневно в продължение на 1.5-2 месеца.
  • Смесват се 3 части листа от касис, 2 части сладък корен (сладник), 1 част борови пъпки, 1 част бял равнец (трева), 1 част плодове от копър. Предварително смляната смес се залива с 0.5 л вряла вода и се оставя в термос за една нощ. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно. Курсът на лечение е 1.5-2 месеца.
  • Смилат се в кафемелачка 2 части трицветна теменуга (трева), 2 части полски хвощ (трева), 2 части мащерка (трева), 3 части шипка (плод), 1 част евкалипт (листа). 2 супени лъжици от смляната смес се заливат с 0.5 л вряла вода. Оставят се в термос за една нощ. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно. Курсът на лечение е 1.5 месеца.
  • Смилат се равни части от корен от ружа, ледум палустре (блатна трева), брезови пъпки, корен от бял оман, жълта комунига (трева), риганова трева, мента (трева), змийско мляко (трева). 2 супени лъжици от сместа се заливат с 0.5 л вряла вода и се оставят в термос за една нощ. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5 месеца.
  • Смесват се равни части от бял равнец (трева), невен (цвят), подбел (листа), жълт кантарион (трева), мащерка (трева), плодове от копър. 2 супени лъжици от предварително смляната смес се запарват в 0.5 л вряла вода и се оставят в термос за една нощ. Отварата се приема по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5 месеца
  • Смесват се и се смилат равни части от трева от трицветна теменуга, лайка, корен от гръцка валериана, коприва (трева), корен от бял оман, листа от дребноцветна върбовка. 2 супени лъжици от получената смес се запарват в 0.5 л вряла вода и се оставят в термос за една нощ. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5-2 месеца
  • Смесват се равни части от брезови пъпки, риганова трева, дъбова кора, борови пъпки, живовляк, шипка (плод), глог (плод), офика(плод). Сместа се смила в кафемелачка и се залива с 0.5 литра вряла вода. Оставя се в термос за една нощ. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно в продължение на 1.5-2 месеца
  • Смилат се 4 части ледум палустре (блатна трева), 1 част брезови пъпки, 2 части риганова трева, 1 част коприва (листа). 2 супени лъжици от смесените билки се запарват в 0.5 л вряла вода и се оставят да престоят една нощ. Приема се по 1/4 чаша 4 пъти дневно в продължение на 1.5-2  месеца

За деца отварите се приготвят в доза: 1/2-1 ч.л. билкова смес – за деца до 1 година; 1 ч.л. – за деца до 3 години; 1 десертна лъжичка – за деца от 3 до 6 години; 1 с.л. – за деца до 10 години.

Продължителността на билковото лечение е 1.5-2 години; отварите се редуват през 2 месеца.

Препоръчват се инхалации с ефирни масла от кедър, анасон, мента и жълт кантарион.