Бруцелоза

Бруцелозата е тежко инфекциозно заболяване, протичащо с увредено общо състояние, поражения върху ставния апарат, нервната система и редица органи. Причинител на бруцелозата са род бактерии, наречени Brucella. Източник на инфекция са диви и домашни животни. Заразяване може да настъпи при отглеждането на животните, доене, асистиране при раждане, обработване на продукти, както и обработка на материал за изследване в лабораторни условия при липса на мерки за предпазливост.

Бруцелозата се разпространява през цялата година, но пика е през пролетта и лятото. Среща се навсякъде по света, но особено засегнат е Средиземноморският регион. Боледуват предимно хора над 25 годишна възраст.

Причини:

От механизмите на заразяване най-голямо епидемиологично значение има консумацията на заразени хранителни продукти - млякото и всички млечни продукти – сирене, кашкавал, масло, сметани, както и месото. Други пътища са контакт с кожата, по-рядко въздушно-капков. Високо рисков контингент са скотовъдци, ловци, ветеринарни лекари, персонал в микробиологични лаборатории. Околоплодните води са инфектирани с бруцели и израждането на новородени и контакт с тях или плацентата, кръв – могат да бъдат опасни, особено при наличие на наранявания по кожната повърхност. Човек рядко може да бъде източник на инфекция. Описани са единични случаи на предаване инфекцията на плода при бременност или при кръвен контакт.

След преодоляването на лигавичната или кожна покривка бактериите попадат в локалните лимфни възли, а от там и в кръвта. Следва локализирането им в други лимфни възли, черния дроб, слезката – органи с ценна роля в имунната защита. От тях бактериите могат периодично да постъпват в кръвта и да ангажират и други органи. Във връзка със стимулацията на белите кръвни клекти, които са и ключов медиатор на неспецифичния и специфичния имунен отговор в различните тъкани могат да бъдат открити т.нар. бруцелозни грануломи – формирани в резултат на неефективната борба срещи бактериалната инфекция.

Симптоми:

Инкубационния период варира от няколко дни до месец и повече. Острата фаза на заболяването започва с обща отпадналост, лесна уморяемост, покачване на температурата до 40˚С, втрисане, изпотяване, болки по ставите и мускулите. Динамиката в клиниката е различна, понякога симптомите изчезват спонтанно и след това рецидивират в рамките на няколко дни. Вариациите, ондулирането на телесната температура е характерно за болестта и е свързано и с нахлуването на бактерии в кръвта.

Към края на първия месец от давността на заболяването в клиничната картина се включват и други белези, сред които е увеличението на лимфните възли, обикновено тези в подмишницата и слабинната област, но не само. Те са неболезнени, несрастнали с околната тъкан. Обикновено се съпровождат и от увеличение на черния дроб и слезката. По тялото не рядко се наблюдава обрив с различен характер на отделните обривни единици.

След давност на бруцелозата повече от три месеца се говори за хронична такава. И през тази фаза общата астено-адинамия персистира, придружена от редиващи се перидои на повишени и нормализиране на температурата с обилно изпотяване.

Усложнения:

Усложненията засягат различни органи.

• Едно от тях е пораженията върху ендокарда – вътрешния слой на сърцето (ендокардит), включително и платната на клапите, водейки до произтичащите от клапните пороци усложнения. Артритът е едно от най-често наблюдаваните усложнения, ангажира големите стави – коленни, тазобедрени, глезенни, лакътни, китка, както и тези в гръбначния стълб. Те са болезнени, оточни зачервени, а с времето настъпват трайни деформации. Не само ставите, но и сухожилия и бурси могат да бъдат засегнати.
• Нерядко половите органи са поразени от болестта. При мъжете започва обикновено от надсеменника (епидидимит) и достига и тестисите (орхит). Възможно е засягане и на простатната жлеза. При жените се засягат аднексите – тръби и яйчници, но за разлика от животните, където често се наблюдава аборт, при човека това е рядко наблюдавано.
• Нервната система също бива поразявана под формата на моно- или полиневрити, далеч по-рядко с ангажиране на мозъка и менингите и развитие на менингит или менинго-енцефалит.
• И други вътрешни органи, макар по-рядко могат да бъдат засегнати от бруцелозата – бял дроб, зрителен орган.
• В кръвната картина обикновено се наблюдава анемия, а що се касае до белия кръвен ред – типично е повишението на лимфоцитите и моногитите и понижението на гранулоцитите. Чернодробните маркери също се раздвижват.

Диагностициране:

Диагнозата се поставя на базата на:

• анамнеза – наличие на някои от описаните симптоми, прояви от различни органи и системи, посещение на ендемични райони, контакт с болни животни, консумация на непреработено мляко, млечни продукти, месо;
• физикален преглед;
• лабораторни показатели – периферна кръвна картина (снижени или нормални левкоцити с релативно повишени лимфоцити, понижени тромбоцити и еритроцити), СУЕ (леко повишено или нормално), повишени чернодробни ензими, ликвор (умерено повишен белтък, повишени лимфоцити);
• микробиологично изследване – изолиране на бруцелите на хранителни среди. Материали се взимат от кръв, урина, ликвор, костен мозък, ставна течност, тъканен аспират или биопсичен материал; PCR (доказване на нуклеинови киселини от бруцели чрез полимеразна верижна реакция); серология (доказване на антитела);
• алергична проба с бруцелин.

Диференциалната диагноза на бруцелозата е широка поради наличието на разнообразни и нехарактерни оплаквания. Прави се с:

• туберкулоза;
• малария;
• коремен тиф;
• сепсис;
• Ку-треска;
• ревматизъм;
• ревматоиден артрит;
• системен лупус еритематозус;
• хематологични заболявания и др.

Лечение:

Лечението на бруцелозата се провежда с антибиотици от групата на аминогликозидите, тетрациклините, хлорамфеникол, трета генерация цефалоспорини. То е продължително и налага няколко противорецидивни курса през месец – поне три. Допълнително към терапията се включват и симптоматични средства.

Билколечение

• В продължение на 5 месеца се пият тинктурите чародейник-биостимул и обичниче, като се спазват предписанията за пиене на всяка от тинктурите.
• Сме­се­те по ед­на ча­е­на лъ­жич­ка нас­тър­ган ле­ко из­су­шен мор­ков, лис­та от коп­ри­ва, пло­до­ве от френ­с­ко гроз­де и шип­ко­ви пло­до­ве. За­лей­те с ча­ша го­ре­ща во­да и ос­та­ве­те да прес­тои 4 ча­са. След то­ва пре­це­де­те и пий­те нас­той­ка­та на мал­ки глът­ки през де­ня.

Профилактика

• информация и обучение на населението относно консумиране на млечни и месни продукти с неконтролиран произход след добра термична обработка
• информация и обучение на фермери, работници в кланици в месопреработвателната промишленост, в месарници; на животновъди, особено в дребното, частно животновъдство
• серологични изследвания на животни в сектор животновъдство
• ветеринарен контрол

Противоепидемични мерки

• спрямо болните: откриване и хоспитализиране, лечение, регистриране, съобщаване;
• спрямо източника на инфекция: издирване на общия източник и факторите на предаване на инфекцията, възбрана и изземване на инкриминираните хранителни и други животински продукти;
• ветеринарен контрол спрямо животни, животински продукти и рискови професии;
• спрямо контактните лица: издирване на контактните хора, изследване за ранно откриване на бруцелоза, медицинско наблюдение.